Определение № 97 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. София, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503513 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. А. М. срещу разпореждане № 27510 от 29.10.2025 г. по гр.д.№ 9299 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, І-18 състав, с което се връща на основание чл.262, ал.2,т.1 ГПК въззивна жалба, вх.№ 28416 от 27.10.2025 г., подадена от Р. А. М. срещу решение № 3894 от 20.06.2025 г., постановено по същото гр.д.

В частната жалба се сочи, че разпореждането не било подписана, както изисквал чл.235, ал.5 ГПК; не бил поставен и печат на съда. В разпореждането липсвали мотиви за обсъждане на наведените от нея доводи за неправилност на така постановеното решение. Повторно се излагат доводите за неправилност на постановеното решение, визирани във върнатата въззивна жалба. Счита, че въззивната й жалба била подадена в срок, тъй като нямала връзка с назначения й служебен защитник; последният бил „поставен“ и назначен без нейно желание. Сочи, че била подала жалба за дисциплинарно уволнение на така назначения й служебен защитник. Последният бил пълен неграмотник и срам за гилдията. Само вземал парите на държавата.

Ето защо се иска от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за продължаване на процесуалните действия 1 при нейно участие. Претендират се разноски.

По частната жалба не е подаден отговор от ответника пред първата съдебна инстанция – Министерство на правосъдието.

Третото лице помагач на страната на ответника А. Е. П. не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното разпореждане е връчено на жалбоподателката на 11.11.2025 г. Частната жалба, с която сме сезирани е подадена на 17.11.2025 г.

Ето защо настоящата инстанция приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба:

За да постанови разпореждане в обжалвания смисъл, Софийски градски съд е констатирал, че постановеното по делото решение е връчено на жалбоподателката М. чрез адв. П. А. на 30.06.2025 г.; указано било, че решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от същото пред АС-София. Законоустановеният срок за обжалване на решението бил изтекъл на 14.07.2025 г. –работен ден /понеделник/. Въззивната жалба била подадена на 23.10.2025 г. чрез куриер. При това положение въззивната жалба била подадена след изтичането на законоустановения срок поради което на основание чл.262, ал.2,т.1 ГПК следвало да бъде върната, както и е сторено.

Апелативен съдСофия, като взе предвид доводите жалбоподателката, както и и данните по делото, приема следното: на

По допустимостта на обжалваното разпореждане:

Обжалваното разпореждане е валиден и допустим съдебен акт; постановено в рамките на правомощията на първоинстанционния съд.

Противно на соченото от жалбоподателката, разпореждането е подписано както на хартиен носител, така и чрез електронен подпис. Задължение за поставяне на печат е налице само, ако съдът издава надлежен препис от съдебния акт.

По правилността на обжалваното разпореждане:

Решение № 3894 от 20.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 9299 по описа 2 за 2024 г. на СГС, ГО, І-18 състав е било връчено на 30.07.2025 г. на процесуалния представител на ищцата Р. М.- адв. А.. Противно на соченото от жалбоподателката, именно по нейно искане съдът е предоставил правна помощ на Р. М. и това е станало с определение № 15594 от 08.10.2024 г., л.121 от първоинстанционното производство. Адв. П. А. е посочен от САК за адвокат, който да окаже правна помощ на ищцата М., л.131 от първоинстанционното производство и съответно същият е назначен като процесуален представител на Р. М. с нарочно определение № 17871 от 07.11.2024 г., л.132, пак там.

С нарочни молби от 09.12.2024 г.и от 23.12.2024 г. адв. А. е изпълнил указанията на съда за отстраняване недостатъците на исковата молба, предявена лично от Р. М.. Адв. А. се е явил на проведеното о.с.з. от 13.03.2025 г., л.171 и следв. от първоинстанционното производство като е поддържал исковата молба и доказателствените искания. Поискал е отлагане на делото за осигуряване на допуснатите на страната на ищцата, свидетели за разпит.

От съдържанието на молбата, депозирана от ищцата М. на 29.04.2025 г., л.175 от първоинстанционното производство, се достига до извода, че ищцата е узнала за назначения й процесуален представител, както и за извършените по делото процесуалния действия от този представител, както и от съда.

Учудена е, обаче, кой е дал право на адв. А. да я защитава по делото. Наведени са доводи за наличие на организирана престъпна група между съдията, разглеждащ делото и служебния защитник. Законът не бил приложен по начин да й бъдат предоставени равни възможности; делото следвало да се разгледа в открито заседание /както и е било сторено от СГС/. Повторно е поискано назначаване на служебен защитник. Направени са били и доказателствени искания, както и са представени писмени доказателства.

С нарочно определение, четено в публичното съдебно заседание, състояло се на 29.05.2025 г., СГС е докладвал молбата на ищцата от 29.04.2025 г. и е достигнал до извода, че адв. А. е назначен по предвидения в ГПК, ред.

Направеният от страна на ищцата отвод на съдебния състав е оставен без уважение. Видно от отразеното в съдебния протокол за това о.с.з. ищцата се е явила лично, л.197 от първоинстанционното производство. В същото о.с.з. е бил разпитан допуснатия на страната на ищцата, свидетел, а тя се е отказала от разпита на втория. В това о.с.з. е даден ход на делото по същество. В 3 предоставения от съда срок, адв. А. е депозирал писмена защита, л.201 и следв. от първоинстанционното производство.

На 20.06.2025 г. е постановено първоинстанционното решение.

При това положение налага се извод, че ищцата Р. М. е била надлежно представлявана в процеса и съответно е налице надлежно връчване на така постановеното от съда, решение, на процесуалния й представител адв.А.. С оглед отразеното в съдебния протокол, липсва изрично искане на ищцата решението да й бъде връчено лично.

Както правилно е констатирал първоинстанционния съд решение № 3894 от 20.06.2025 г. е връчено на адв. А. на 30.07.2025 г. и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Законът не въвежда ограничения в представителната власт на адвоката, назначен по реда на чл.95 ГПК, поради което всички правни последици от връчването на решението възникват за представлявания.

Въззивната жалба, подадена лично от ищцата М. е депозирана на 23.10.2025 г. /по пощата/, т.е. извън срока по чл.259, ал.1 ГПК, който е двуседмичен.

Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

/Настоящата инстанция не обсъжда доводите за неправилност на така поставеното от СГС, решение, тъй като това излиза извън предметния обхват на производството по чл.274 и следв. ГПК/.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателката разноски не се следват, а и такИ. не са правени, тъй като същата е освободена по реда на чл.83, ал.2 ГПК.

Ответникът по жалбата не претендира разноски.

Водим от горното, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 27510 от 29.10.2025 г. по гр.д.№ 9299 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, І-18 състав, с което се връща на основание чл.262, ал.2,т.1 ГПК, въззивна жалба, вх.№ 28416 от 27.10.2025 г., подадена от Р. А.

М., срещу решение № 3894 от 20.06.2025 г., постановено по същото гр.д., като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението до страните пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. София, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503513 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. А. М. срещу разпореждане № 27510 от 29.10.2025 г. по гр.д.№ 9299 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, І-18 състав, с което се връща на основание чл.262, ал.2,т.1 ГПК въззивна жалба, вх.№ 28416 от 27.10.2025 г., подадена от Р. А. М. срещу решение № 3894 от 20.06.2025 г., постановено по същото гр.д.

В частната жалба се сочи, че разпореждането не било подписана, както изисквал чл.235, ал.5 ГПК; не бил поставен и печат на съда. В разпореждането липсвали мотиви за обсъждане на наведените от нея доводи за неправилност на така постановеното решение. Повторно се излагат доводите за неправилност на постановеното решение, визирани във върнатата въззивна жалба. Счита, че въззивната й жалба била подадена в срок, тъй като нямала връзка с назначения й служебен защитник; последният бил „поставен“ и назначен без нейно желание. Сочи, че била подала жалба за дисциплинарно уволнение на така назначения й служебен защитник. Последният бил пълен неграмотник и срам за гилдията. Само вземал парите на държавата.