Решение № 846 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Виктория Тр. Христова в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606348 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

С Присъда № 122/06.03.2025 г., постановена по НОХД № 7091/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136-и състав, подсъдимият Б. И. В., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 14.11.2013 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – търговски представител за гр. София на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ 200477377, присвоил чужди пари – сума в общ размер на 3 618.01 лв. (три хиляди шестстотин и осемнадесет лева и една стотинка), по следните фактури: фактура № 30242/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ „Л.Т.“ на стойност 118.27 лв. (сто и осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки); фактура № 30243/14.11.2013 г. на стойност 241.92 лв. (двеста четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки) и фактура № 30256/14.11.2013 г. на стойност 120.96 лв. (сто и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки), издадена на дистрибутор ЕТ „С.-Д.Б.“; фактура № 30244/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „ВИВЕТА“ ООД на стойност 581.11 лв. (петстотин осемдесет и един лева и единадесет стотинки); фактура № 30245/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ „ДОЛДЖ-Б.Д.“ на стойност 74.54 лв. (седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки); фактура № 30246/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ „ЕН ДЖИ ЛУКСГ.И.“ на стойност 76.97 лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки); фактура № 30249/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ 1

„ШАНИ-Р.Ш.“ на стойност 350.10 лв. (триста и петдесет лева и десет стотинки); фактура № 30250/14.11.2013 г. на стойност 203.76 лв. (двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки) и фактура № 30286/14.11.2013 г. на стойност 410.35 (четиристотин и десет лева и тридесет и пет стотинки), издадени на дистрибутор „ШАНИ ХЦ“ ЕООД; фактура № 30253/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „ДАМОНА“ ЕООД на стойност 101.80 (сто и един лева и осемдесет стотинки); фактура № 30258/14.11.2013 г. на стойност 205.92 лв. (двеста и пет лева и деветдесет и две стотинки) и фактура № 30287/14.11.2013 г. на стойност 51.30 лв. (петдесет и един лева и тридесет стотинки), издадени на дистрибутор ЕТ „П.-П. С.“; фактура № 30259/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „МИХОНИ 98“ ООД на стойност 31.90 лв. (тридесет и един лева и деветдесет стотинки); фактура № 30261/14.11.2013 г. на стойност 66.80 (шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки) и фактура № 30264/14.11.2013 г. на стойност 67.48 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), издадени на дистрибутор ЕТ „ЕОС-З.Б.“; фактура № 30263/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „КИВЕРОС“ ООД на стойност 57.60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки); фактура № 30265/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „С. 2000“ ЕООД на стойност 253.64 (двеста петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки); фактура №30273/14.11.2013 г. издаден на дистрибутор СД „ДИНАМИК-ЛД-Б. И СИЕ“ на стойност 68.76 лв. (шестдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки); фактура № 30274/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „РУЕН 2001“ ЕООД на стойност 75.18 лв. (седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки); фактура № 30288/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „Д. 2010“ ООД на стойност 66.58 лв. (шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки); фактура № 30289/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „Д. МАРКЕТ“ ООД на стойност 108.41 лв. (сто и осем лева и четиридесет и една стотинки); фактура № 30290/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „П.“ ЕООД на стойност 118.27 лв. (сто и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки); фактура № 30291/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ „Ц. К.-ДЕСИНА“ на стойност 120.96 (сто и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки) и фактура № 30292/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „СЕРХИ“ ЕООД на стойност 45.43 (четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), връчени в това му качество да ги пази, като след получаването на паричната сума не я отчел на собственика „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ 200477377, а я задържал в своя фактическа власт, поради което на основание чл. 303, ал. 2 НПК във вр. с чл. 201 НК във вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Със същата присъда Б. И. В. е признат за невиновен и е оправдан в останалата част от обвинението, а именно в частта, в която е обвинен в това, че престъплението е извършено във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по-конкретно – че в периода от 18.12.2012 г. до 12.11.2013 г. (включително) в гр. София, действайки в условията на продължавано престъпление – с 27 (двадесет и седем) деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също 2 престъпление – по чл. 201 НК, и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.

1, б. „б” НК – (търговски представител за гр. София на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ 200477377, по силата на трудов договор № 19/02.03.2010 г. и длъжностна характеристика на длъжността „търговски представител“, с код по НКП 3415 3004, според която: осъществява директни продажби в търговските обекти; отговаря за всички отчети за продажби на дребно за дадена територия в и извън търговските обекти), присвоил чужди пари – парична сума в общ размер на 15 787.48 лв. (петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), собственост на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ 200477377, връчени в това му качество да ги пази.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Б. И. В. е осъден да заплати по сметка на СДВР сторените по досъдебното производство разноски в размер на 1 329.41 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), а по сметка на СРС – 1 139.70 лв. (хиляда сто тридесет и девет лева и седемдесет стотинки) – разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5 лв. (пет лева) – в случай на издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест на СРП, с който се моли обжалваната присъда да бъде отменена в частта, с която подсъдимият Б. И. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за 27 (двадесет и седем) деяния от състава на продължаваното престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като бъде постановена друга, с която на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК да бъде признат за виновен за всички деяния, включени в първоначално повдигнатото му пред първата инстанция обвинение. Излагат се съображения, че всички обстоятелства относно изпълнителното деяние, които са установени по категоричен начин в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода, че подсъдимият е осъществил от фактическа страна изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 201 във вр. с чл.

26, ал. 1 НК. Поддържа се, че подсъдимият е взел решение да се облагодетелства по неправомерен начин, присвоявайки част от получените суми от осъществени доставки на стоки от името на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като не ги отчита в касата по утвърдения в дружеството механизъм, а ги задържа в своя фактическа власт. Твърди се, че в изпълнение на това решение подсъдимият В., в периода от 18.12.2012 г. до 14.11.2013 г. реализирал състава на чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като доставил стока, собственост на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на клиенти на посоченото дружество, получил парите за доставената стока, но не отчел същите в касата на дружеството. Намира се, че тези обстоятелства са безспорно доказани от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетелски показания, фактури и отчетни ведомости, както и от приетите в съдебно заседание съдебно-счетоводни експертизи.

Акцентира се върху обстоятелството, че за датите, за които е повдигнато обвинение на В., няма 3 съставени нарочни протоколи за предаване на взетите от клиентите парични средства на шофьор на дружеството, който да носи подписа на предалия и приелия съответната сума. С оглед изложеното се моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на всички 28 (двадесет и осем) деяния от състава на продължаваното престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като бъде определено справедливо наказание.

Срещу атакувания съдебен акт е постъпила и въззивна жалба, депозирана от Б. И. В. чрез неговия защитник адв. П. С. П. – САК, в която се излагат съображения, че обжалваната присъда е неоснователна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че обвинението не се е доказало по ясен и категоричен начин, като не са налице никакви преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Моли се за отмяна на присъдата, като бъде постановена оправдателна такава по отношение на Б. И.

В..

С Определение № 3433/31.10.2025 г., постановено в закрито разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция. Намерил е, че следва да бъдат изискани от СРП постановления за частично прекратяване на наказателното производство, в случай че са постановявани такива в хода на процесното досъдебно производство, но не са приложени по настоящото дело.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е пренебрегнал както свидетелските показания на В.С., така и заключенията на изготвените и приети по делото съдебносчетоводни експертизи въз основа на приобщените документи за извършените плащания и лично събрани от вещото лице данни от контрагентите на ощетеното юридическо лице. Посочва, че в атакувания съдебен акт, от една страна, е отразено, че съдът кредитира изцяло тези показания и заключения, а от друга страна, липсват мотиви защо се счита, че не е доказано присвояване на пълния размер от 19 450 лв. (деветнадесет хиляди четиристотин и петдесет лева), а само сумата от 3618 лв. (три хиляди шестстотин и осемнадесет лева). Излага съображения, че обжалваният акт страда от пълна липса на мотиви, което само по себе си е основание за неговата отмяна. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за 27 (двадесет и седем) деяния, като бъде признат за виновен за всички 28 (двадесет и осем) деяния, включени в състава на продължаването престъпление. Пледира за налагането на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, изрядното процесуално поведение на подсъдимия, както и дългия период, изминал от датата на осъществената престъпна дейност.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., намира присъдата за достатъчно мотивирана. Въпреки това счита, че съдът не е съобразил всички свидетелски 4 показания по делото. Аргументира, че в процесното дружество се е водело „безобразно счетоводство“. Поддържа, че не са налице нито преки, нито косвен доказателства, че подсъдимият е присвоил процесните суми. Излага съображения, че не е положен подпис от страна на Б. И. В. на нито един от документите – писмени доказателства, който да удостоверява, че сумите са му били предадени. Посочва, че подсъдимият е отчитал всички средства надлежно, за което има издадени ордери с подпис на дружеството и на лицето, което е приемело, а не негов подпис. Поставя акцент върху безупречното процесуално поведение на своя подзащитен. Обръща внимание, че същият е похарчил средства в хода на производството в по-голям размер от сумите, за присвояването на които му е повдигнато обвинение. Във връзка с изложеното моли за отмяна на атакуваната присъда и оставяне изцяло без уважение на подадения от представител на СРП въззивен протест.