Решение № 256 от 20.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Монтана, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500396 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на А. Б.Б.ЕООД , гр. *, подадена чрез юрисконсулт Б. Т. срещу решение на РС Монтана № 298 от 18.06.2025г., постановено по гр. дело № 3136/2024г. , с което е отхвърлен като неоснователен иска му , предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу М. Ц. от гр. *за установяване вземане на ищеца в размер на 600 лева , ведно със законна лихва с основание договор за потребителски кредит , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2561/2024г. по описа на РС Монтана.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението с доводи, че в противоречие със закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел, че ищецът не е установил материално правната си легитимация като носител на процесното вземане поради липса на уведомяване на длъжника за цедиране на вземането по договора за кредит.

В тази насока с жалбата са изложени съображения за възможността цесията да се съобщи на длъжника с връчване преписа от исковата молба, включително и при процесуално представителство чрез особен представител, както и такива за значението на уведомлението по чл. 99,ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че представените писмени доказателства установяват процесното вземане, като с исковата молба е приложен договора за цесия и извадка от Приложение № 1 към същия , в която е посочено и процесното вземане . Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване предявения иск , ведно със законните последици.

1

Въззиваемата страна М.Ц., представлявана от особен представител адвокат Б. Ц. оспорва жалбата като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

Обжалваното решение е валидно и допустимо , постановено по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ,ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ , предявен в указания едномесечен срок след указания на съда.

С решението съдът е отхвърлил иска като неоснователен , като е приел, че от събраните доказателства не се установява вземането на С.К. ООД по сключения на 26.11.2019г. с ответницата договор за потребителски кредит да е валидно прехвърлено на ищеца, жалбоподател в настоящето производство със сключения на 13.01.2022г. договор за прехвърляне на вземания поради липса на доказателства това вземане да е предмет на договора за цесия, съответно не е установено облигационна връзка между страните с основание договор за кредит и наличие на вземане на ищеца спрямо ответника, за което е била издадена заповед за изпълнение.

Така постановеното решение е правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените с въззивната жалба доводи , съдът приема следното:

По делото е безспорно, че процесното вземане от 600 лева главница е с основание сключен на 26.11.2019г. от разстояние договор за потребителски кредит по силата на който С.К.ООД като кредитор е предоставило на ответника като длъжник кредит в размер на 600 лева с краен срок на погасяване 26.03.2020г. . Ищецът А. Б.Б.ЕООД твърди, че вземането по така сключения договор му е прехвърлено от кредитора С.К. ООД със сключен на 13.01.2022г. договор за прехвърляне на вземания. По делото е приложен сключения на 13.01.2022г. договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет съгласно чл. 2 , според който цедентът прехвърля на цесионера заедно със съпътстващите гаранции портфолио с вземания, описани в „Анекс 1“ към договора, съответно цесионерът приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“ във вида, в който съществуват към момента на сключване на договора. Доказателства, че вземането на С. К. ООД към М. Ц. с 2 основание договора от 26.11.2019г. е включено в т.нар. портфолио със вземания, предмет на договора от 13.01.2022г. по делото не са представени. На л. 30 от делото се намира т.нар. от жалбоподателя „извадка от Приложение № 1“ , в която няма посочен номер на договор, длъжник и размер на вземания, за да се приеме, че това е част от Приложение № 1 към договора за цесия. На л. 31 са налични само подписи на представители на цедента и цесионера. Други доказателства в подкрепа на твърдението, че вземането по договора за кредит е част от вземанията, предмет на договора за цесия по делото не са представени. Така наречената от жалбоподателя „извадка“ дори не е именувана като част от Приложение № 1 към договора за цесия , а дори и да се приеме за такава, то в нея не е посочено и индивидуализирано нито едно вземане.

При липса на доказателства за валидно прехвърляне на процесното вземане, то ищецът не се легитимира като кредитор на ответника с основание процесния договор за кредит, съответно липсва валидно възникнала облигационна връзка между страните и ищецът не е носител на процесното вземане. При липса на доказателства за прехвърляне на вземането от предишния кредитор на ищеца, то без значение за основателността на иска е наличието на уведомяване на длъжника за цесията.

Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна , а обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК , окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение на районен съд Монтана № 298/18.06.2025г. по гр. дело № 3136/2024г. по описа му, като ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Монтана, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500396 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на А. Б.Б.ЕООД , гр. *, подадена чрез юрисконсулт Б. Т. срещу решение на РС Монтана № 298 от 18.06.2025г., постановено по гр. дело № 3136/2024г. , с което е отхвърлен като неоснователен иска му , предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу М. Ц. от гр. *за установяване вземане на ищеца в размер на 600 лева , ведно със законна лихва с основание договор за потребителски кредит , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2561/2024г. по описа на РС Монтана.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението с доводи, че в противоречие със закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел, че ищецът не е установил материално правната си легитимация като носител на процесното вземане поради липса на уведомяване на длъжника за цедиране на вземането по договора за кредит.

В тази насока с жалбата са изложени съображения за възможността цесията да се съобщи на длъжника с връчване преписа от исковата молба, включително и при процесуално представителство чрез особен представител, както и такива за значението на уведомлението по чл. 99,ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че представените писмени доказателства установяват процесното вземане, като с исковата молба е приложен договора за цесия и извадка от Приложение № 1 към същия , в която е посочено и процесното вземане . Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване предявения иск , ведно със законните последици.

1

Въззиваемата страна М.Ц., представлявана от особен представител адвокат Б. Ц. оспорва жалбата като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

Обжалваното решение е валидно и допустимо , постановено по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ,ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ , предявен в указания едномесечен срок след указания на съда.

С решението съдът е отхвърлил иска като неоснователен , като е приел, че от събраните доказателства не се установява вземането на С.К. ООД по сключения на 26.11.2019г. с ответницата договор за потребителски кредит да е валидно прехвърлено на ищеца, жалбоподател в настоящето производство със сключения на 13.01.2022г. договор за прехвърляне на вземания поради липса на доказателства това вземане да е предмет на договора за цесия, съответно не е установено облигационна връзка между страните с основание договор за кредит и наличие на вземане на ищеца спрямо ответника, за което е била издадена заповед за изпълнение.

Така постановеното решение е правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените с въззивната жалба доводи , съдът приема следното:

По делото е безспорно, че процесното вземане от 600 лева главница е с основание сключен на 26.11.2019г. от разстояние договор за потребителски кредит по силата на който С.К.ООД като кредитор е предоставило на ответника като длъжник кредит в размер на 600 лева с краен срок на погасяване 26.03.2020г. . Ищецът А. Б.Б.ЕООД твърди, че вземането по така сключения договор му е прехвърлено от кредитора С.К. ООД със сключен на 13.01.2022г. договор за прехвърляне на вземания. По делото е приложен сключения на 13.01.2022г. договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет съгласно чл. 2 , според който цедентът прехвърля на цесионера заедно със съпътстващите гаранции портфолио с вземания, описани в „Анекс 1“ към договора, съответно цесионерът приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“ във вида, в който съществуват към момента на сключване на договора. Доказателства, че вземането на С. К. ООД към М. Ц. с 2 основание договора от 26.11.2019г. е включено в т.нар. портфолио със вземания, предмет на договора от 13.01.2022г. по делото не са представени. На л. 30 от делото се намира т.нар. от жалбоподателя „извадка от Приложение № 1“ , в която няма посочен номер на договор, длъжник и размер на вземания, за да се приеме, че това е част от Приложение № 1 към договора за цесия. На л. 31 са налични само подписи на представители на цедента и цесионера. Други доказателства в подкрепа на твърдението, че вземането по договора за кредит е част от вземанията, предмет на договора за цесия по делото не са представени. Така наречената от жалбоподателя „извадка“ дори не е именувана като част от Приложение № 1 към договора за цесия , а дори и да се приеме за такава, то в нея не е посочено и индивидуализирано нито едно вземане.