Решение № 1255 от 18.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110158547 по описа за 2021 година иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:

Ищецът - “Д” АД, моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 951,26 лева, обезщетение по щета 210210783, ведно със законната лихва.

Претендира и разноски.

Ответникът - "Б" АД, оспорва иска:

- прави възражение за давност;

- евентуално оспорва иска по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 1 автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 (чл. 498, ал. 1 от КЗ – по арг. да обратното от ал. 3). Именно и такава е настоящата хипотеза.

Инцидентът се е случил на 16.09.2016г.

Искът е предявен на 12.10.2021г.

От страна на ищеца е платено на 14.10.2016г. (л. 45).

Според Решение № 173 от 30.10.2009г. по т.д. № 455/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:

Следователно, вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и този срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение. В посочения по-горе смисъл е и разрешението, дадено в т. 14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Върховен съд - задължителна съдебна практика, която е запазила своето значение и при действието на чл. 392 (отм.) ТЗ. В същия смисъл е и постановеното по новия процесуален ред решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение (също Решение № 53 от 16.07.2009г. по т.д. № 356/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 48 от 30.04.2009г. по т.д. № 677/2008г., т.к., І т.о. на ВКС).

От датата на ПТП до момента на плащането не са изтекли 5 години, като същото се отнася от момента на пращане до депозирането на иска. Възражението за давност е неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 412 от КЗ, Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" удостоверява всяка претенция, заведена по изречение първо.

Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане 2 на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5.

В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:

1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.

Уредба за предварителен извънсъдебен опит за уреждане на спора не е налице. Т.е., искът е допустим, а ответникът безпроблемно възприе и защитна позиция.

Мораторна лихва не се претендира.

Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от старинте и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че увреденият л.а. е бил на под 3 години към момента на удара. Това означава, че е гаранционен, а следователно и че следва да се ремонтира в официален сервиз. Така „средната пазарна цена“ е 1 936,26 лева + 15 лева = 1 951,26 лева. Именно и толкова се претндира. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 578,05 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, "Б." АД, да заплати на “Д. З.” АД, , следното:

- сумата от 1 951,26 (хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет и шест стотинки) лева, обезщетение по щета 210210783, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,

- сумата от 578,05 (петстотин седемдесет и осем лева и пет една стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3