Решение № 472 от 20.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Шумен, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И. при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело № 20233630102010 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск, с правно основание с чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК.

Подадена е искова молба от М. С. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****, съдебен адрес: гр.****, в която посочва, че на 30.06.2020г.с ответника са сключили Договор за заем Мicrocredit №9012-00027350/30.06.2020г. , по силата на който и е предоставен кредит в размер на 2 000 лева. В договора било предвидено ищцата да изплати задължението си чрез 15 месечни вноски, при размер на годишна лихва 40,48% , а ГПР е 48,90 лева, размерът на общата сума, която следва да върне е 2 581,35 лева. Ищцата била сключила и договор за допълнителни услуги към договора за заем, в който договор била посочена застраховка „Пакет Комфорт“, която е на стойност 1 627 лева, с което общата сума по кредита която трябва да върне възлиза на 4 208,40 лева. Към датата на подаване на исковата молба тя е погасила цялата сума.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, т.к. не е спазена предвидената от закона форма. Твърди, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, както и всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните. Твърди, че размерът на шрифта е под минимално изискуемия.

Счита, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.1 вр. чл.22 от ЗПК защото не е налице съществен елемент от съдържанието му, а именно не е посочен годишния процент на разходите. Посочен е единствено цифрово, без да са описаните елементите въз основа на които се формира. Заявява, че при изчисление на ГПР следва да се вземат предвид и сумите, които са предвидени за заплащане на допълнителните услуги и по този начин ГПР освен, че не е посочен коректно, но и надвишава определения максимум.

Развити са подробни съображения свързани с посоченото твърдение, че в ГПР следва да се включат и разходите за заплащане на допълнителната 1 услуга „Пакет Комфорт“.

Твърди, че договорът е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, т.к. клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тези доводи извежда при условие, че във възнаградителната лихва се включи и стойността на „Пакет Комфорт“.

В условия не евентуалност, ако се приеме, че договорът е действителен, навежда доводи за нищожност на отделните му клаузи.

Предвид изложеното моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати/върне сума в размер на 50 лева, частична претенция от общо 1 627,05 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за заем Мicrocredit №901200027350/30.06.2020г., както и направените деловодни разноски.

В хода на делото, с Протоколно определение от 18.01.2024г. е допуснато увеличение на иска до пълния му размер от 1 627,05 лева.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор по молбата.

В хода на делото изразява аргументи за неоснователност на иска, излагайки твърдения, че договорът за пакет допълнителни услуги е действителен, стойността на услугата не следва да се включва в ГПР, т.к. сключването на този договор не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за връщане на дадено поради начална липса на основание, при който в тежест на ищеца е да установи в условията на главно и пълно доказване заплащането на процесната сума в полза на ответното дружество, което от своя страна следва да докаже наличието на валидно облигационно основание за получаването й, респективно нейното задържане.

По делото не е спорно и се доказва от представения Договор за заем Мicrocredit №9012-00027350/30.06.2020г., че ищцата е получила от ответника в заем сумата от 2000 лева, която се е задължила да върне в срок до 01.10.2021г., чрез 15 месечни вноски всяка от по 172,09 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,48% и ГПР 48, 90%.

Общият размер на дължимата от нея сума съобразно погасителния план е в размер на 2 581,35 лева.

На същата дата 30.06.2020г. между страните е сключен договор за допълнителни услуги, по който ищцата е поела задължение да заплати цена на пакет допълнителни услуги "Комфорт ". Видно от клаузите на същия, той включва следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска. 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по Б. ата сметка на **** АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на ****; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.

Разглеждане до минути; 6. Преференциално обслужване; 7. Право на участие в специални промоции. Дължимото възнаграждение по този договор е 2 уговорено в размер на 1627,05 лева, разсрочено на 15 месечни вноски всяка по 108,47 лева, с падеж число на месеца.

Съдът намира, че поради множество заявените възражения на ищеца за недействителност на договора за кредит е необходимо да се конкретизира следното:

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, респективно наведени твърдения за такава, начинът на съединяването на исковете или твърденията (репликите) не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и твърдения са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.

Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави.

Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани твърденията за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК , а впоследствие тези за недействителност поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД .

В съдебната практика, например в Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК, се приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи, се основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради което претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП подлежат на разглеждане в посочената последователност, а именно след исковете за нищожност по чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

При така заявените твърдения за недействителност, разгледани в сочената последователност, съдът следва да изложи мотиви относно претендираната недействителност на договора поради противоречие със закона – нарушение на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Според този нормативен текст договорът за потребителски кредит трябва да съдържа да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в ЗПК начин. В случая в договора изобщо не е посочен годишен процент на разходите. Не става ясно какви разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита формират неговата стойност. Освен това съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40,48 %.

Липсва обаче договорна клауза за условията за прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и предвидените такси. т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и останалите посочени вземания или съобразно поетапното й 3 намаляване. Следователно не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Поради посоченото съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК .

Независимо от посоченото и ако се приеме, че посочените нормативни текстове не са нарушени, съдът счита, че сключеният между страните договор за допълнителни услуги противоречи на закона и е основан на неравноправна клауза. Това съглашение не представлява отделен договор от основния такъв за предоставен паричен заем, който по своята правна същност е договор за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на кредита. С подписването й от страните сделката за предоставяне на "допълнителни услуги" става част от основния договор за заем, защото предметът й е неразривно свързан с този на заемното правоотношение между страните. Задълженията, които възникват за потребителя се включват в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, защото задължение се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни вноски.

Предвидено е и общите условия на договора за потребителски кредит да са част от споразумението.

Налице е противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В случая възнаграждението за допълнителни услуги "Комфорт" се отнася до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито несъмнено са мястото на заплащане на сумите, безплатното предоговаряне, бързото разглеждане, начина на връщане на заема и информирането за промоции. Следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените в договора за допълнителни услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето.

В допълнение към гореизложеното и единствено с цел пълнота на фактическата и правна обстановка следва да се посочи, че процесните договорки са също така и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП , тъй като за потребителя се въвежда задължение за заплащане на 4 възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора, а освен всичко останало, стойността на тези услуги е в размер на около 80% от размера на главницата. С този значителен размер би се позволило на кредитора да реализира приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в случая този договор не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати неоснователно, което не отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП .