Определение № 2793 от 22.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2793 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Младенов

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20261100604807 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 вр. чл. 249, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура /СРП/ срещу протоколно определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 105 с-в от 29.04.2026 г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 8134/2025 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С протеста се изразява несъгласие с изводите на съда, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващо се в непълноти в обвинителния акт /ОА/. Поддържа се, че са посочени достатъчно факти относно действията на подсъдимия по възбуждане и поддържане на заблуждение, като изрично е посочено конкретен негов словесен израз, че ще продаде и достави в Полша 23 800 кг. полипропилен, за което получателят следва да заплати 15 470 евро. Поддържа, че ясно е посочено, че волеизявленията са били на подсъдимия, предадени от него и от св. И. като изявления на подсъдимия и се изразява несъгласие с мотивите на съда, че трябва да се посочи дали се касае за посредствено извършителство, тъй като няма изискване ОА да съдържа правен анализ на това дали действията на св. И. са форма на посредствено извършителство. Счита, че мотивите на СРС касаят недоказаност на обвинението, което е въпрос по същество и са облечени под формата на изводи за неяснотата му. Счита, че съдът е нарушил правата на „пострадалото лице“ /гражданин на Полша/, като не допуснал предявяване на граждански иск и не е приел за съвместно разглеждане в процеса предявения граждански иск, както и, като бил разяснил правата на подсъдимия по-детайлно, отколкото на него. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СРС за разглеждане от друг състав.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в срок от правоимащ субект.

Съдебното производство пред СРС било образувано по внесен от СРП обвинителен акт /ОА/ срещу Н. Т. Н. с обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В разпоредително заседание на 29.04.2026 г. СРС, НО, 105 с-в е прекратил съдебното производство, приемайки, че в обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пропуски и неясноти за фактите, касаещи действията на подсъдимия по извършване на престъплението, както и наличие на противоречия в посочените такива. На първо място, съдът е отразил, че в обстоятелствената част на ОА е посочено, че на 16.01.2013 г. подсъдимият бил мотивирал св. М. да сключи договор за доставка, докато в диспозитива е визирал, че на същата дата е поддържал заблуждение у него, че ще достави стоката. СРС е приел и, че в ОА липсват факти за това с какви действия подсъдимият е възбудил заблуждението у св. М., като посочването, че това е станало чрез устна и писмена кореспонденция от подсъдимия и по негови указания от св. И., представлява обща формулировка, която не очертава предмета на доказване. Приел е и, че е налице неяснота относно действията на подсъдимия и на св. И., като следва да се впишат в ОА конкретните думи и съдържанието на водените разговори и писмена кореспонденция.

Съдът е мотивирал и, че действията на подсъдимия и св. И. следва да бъдат разграничени, тъй като те могат да обусловят евентуално посредствено извършителство. Приел е и, че не е отразено в обстоятелствената част на ОА, че общата сума на сделката е 15 470 евро, а това става ясно едва в диспозитива. С оглед това, първата инстанция е преценила, че делото следва да се върне на СРП за отстраняване на тези съществени нарушения на процесуалните правила.

При така установеното, въззивният съд намери от правна страна следното:

Изводите на СРС за наличието на пропуски и неясноти в ОА относно действията на подсъдимия по осъществяване на престъплението не се споделят от въззивната инстанция в по –голямата им част.

На първо място, посочените от контролираната инстанция неяснота и противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на ОА, касаещи първата инкриминирана дата от продължаваното престъпление, не са налице. Изрично в ОА /описателната му част/ е отразено, че началото на въвеждането в заблуждение на св. М. подсъдимият е поставил на 16.01.2013 г., като след създаването на неверните представи, подсъдимото лице е поддържало същите до 24.01.2013 г., когато св. М. е извършил първия паричен превод. Това е в съответствие и с диспозитива на ОА. Тоест, няма никаква неяснота или противоречие относно действията на подсъдимия на посочената дата. Точно са посочени и действията, 2 извършени от подсъдимия и на другите дати, включени в състава на продължаваната престъпна дейност. Отделен е въпросът дали в случая се касае изобщо за продължавано престъпление или за едно деяние, но тази преценка е в прерогативите на прокурора, като същата е въпрос по същество. Освен това, ако решаващият съд приеме, че не се касае за продължавана престъпна дейност, в случай на осъдителна присъда, разполага с правомощия да признае подсъдимия за виновен в извършването на едно престъпно деяние, а не на продължавано престъпление.

Неправилни са и изводите на първостепенния съд, за това, че липсват факти за действията по възбуждане на заблуждение у св. М., тъй като посоченото в тази връзка представлява обща формулировка, която не очертава предмета на доказване. Въззивният съд споделя възражението в частния протест, че в ОА са посочени правнорелевантните за въвеждането в заблуждение и поддържането му обстоятелства. В ОА изрично е посочено, че възбуждането на заблуждение е реализирано, като подсъдимият е заявил в разговори по телефон или писмена /електронна/ кореспонденция на св. М., че неговото дружество ще продаде и достави на ощетеното юридическо лице 23 800 кг. полипропилен, като за това следвало да бъде преведена авансово 50 % от стойността на стоката, без подсъдимият да е имал намерение да изпълни казаното. Твърди се и, че поддържането на тази невярна представа е било осъществявано отново в разговори по телефон или чрез писмена /електронна/ кореспонденция. Това описание е напълно достатъчно, за да даде представа за действията, за които се поддържа, че съставляват възбуждане и поддържане на заблуждение. Както и прокурорът е посочил в протеста, това е конкретен словесен израз на изявление на подсъдимия, който е присъства в ОА за всяко инкриминирано деяние. Посочването на други конкретни изрази, които са били част от водени телефонни разговори или електронна кореспонденция не е необходимо, тъй като така посочените факти относно въвеждането и поддържането на заблуждение у св. М. са напълно достатъчно, за да очертаят рамката на обвинение по ясен и непротиворечив начин.

Ясно е посочен и в двете части на ОА и общият размер на инкриминираната сума.

Действително, не посочена каква цена е била договорена между страните по договора и респ. каква е сумата, която ще представлява 50 % от нея. Ясно обаче е описано, че св. М. е наредил на три пъти конкретни суми, така че да плати предварително преди доставката 50 % от цената, като общият сбор на тези суми е 15 470 евро, която се явява и причинената имотна вреда, чието посочване е от значение.

Въззивната инстанция споделя обаче, виждането на СРС за наличието на пропуски в ОА относно факти, свързани с участието на св. Ч. И. в процесния казус. Неговото поведение в ОА е описано по крайно недостатъчен начин – за всяко деяние е посочено, че въвеждането и поддържането на заблуждение е било осъществено чрез устна и писмена кореспонденция по телефон и по имейл адрес, водена лично от подсъдимия и по негови указания от Ч. И. – управител на дружеството. Това е възпроизведено и в диспозитива на ОА. За св. И. е посочено още в обстоятелствената част, че номинално бил управител, като не взимал никакви управленски решения, а те били вземани от подсъдимия, който определял 3 естеството и насочеността на водената кореспонденция. Тези твърдения сочат на това, че св.

И. е бил взел участие в осъществяване на цялата инкриминирана дейност, като са описани негови действия по възбуждане на заблуждение и поддържането му при всяко деяние от продължаваното престъпление. Това поставя необходимостта от изясняване въпроса дали той е имал представа за намерението на подсъдимия да не изпълни договореното. В случай, че той е имал знанието за това, това го поставя в ролята на съучастник при извършването на престъплението. В случай, че не е съзнавал това обстоятелство, той на практика е бил оръдие на подсъдимия при извършване на престъплението т.е. подсъдимият е действал като посредствен извършител чрез св. И.. Това, че в ОА се твърди, че той е водил кореспонденция по указания на подсъдимия, не изключва негови конкретни лични действия /волеизявления/, които при наличието на знание за намерението на подсъдимия, го правят съучастник.

Твърдението в частния протест, че конкретните изрази са волеизявления на подсъдимия и са били предадени на св. М. от св. И. по указания на подсъдимия като волеизявления на подсъдимия сочи на това, че се поддържа по-скоро, че св. И. не е знаел, че подсъдимият не е имал намерение да изпълни договореното. Това твърдение обаче следва да има място в ОА, а не за първи път в частния протест. Тъй като в обвинението /диспозитива на ОА/ е включено и поведението на св. И. т.е. инкриминират се действия на подсъдимия, осъществени заедно с него, посочването на конкретните обстоятелства за това поведение на И. и това дали е бил наясно със субективните нагласи на подсъдимия, има значение, за да е ясно подсъдимия по какви факти се защитава – за деяния, извършени в съучастие или при условията на посредствено извършителство. Само прокурорът може прецени какво обвинение да повдигне, но той е длъжен да очертае такава фактическа рамка, така, че да е ясна ролята на лицата, чиито действия са инкриминирани като осъществяващи престъплението, тъй като по този начин става ясна и деятелността на подсъдимия. Това вече е било указано веднъж от предходен състав на СГС и е следвало при изготвянето на този ОА да бъде съобразено от прокурора.

Ето защо, доколкото въззивният съд споделя, макар и само един от изводите на СРС, за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, протоколното определение на СРС следва да бъде потвърдено.

Във връзка с довода в протеста, че мотивите на СРС касаят недоказаност на обвинението, което е въпрос по същество и са облечени под формата на изводи за неяснотата му, следва да се посочи следното: Никъде в мотивите на първостепенния съд не се съдържат доказателствен анализ, споменаване на доказателства или дори изрази, които да сочат на мнение относно доказаността на обвинението. Съображенията на съда са изложени изцяло в рамките на производството по чл. 248 НПК и са свързани единствено с описанието на процесното престъпление и фактическата му обосновка в ОА. По тази причина, не се споделя възражението, че едва ли не СРС се е произнесъл по въпрос, свързан със съществото на делото, което да налага връщането на същото за разглеждане от друг състав.

Неоснователно се твърди, че СРС е накърнил правата на пострадалото лице /гражданин на Полша/, като не бил допуснал предявяване на граждански иск и отказал конституирането му 4 като граждански ищец с бланкетни аргументи. На първо място, това са две противоречащи си твърдения – няма как да бъде отказано конституиране като граждански ищец, ако искане за това не е било направено т.е. ако не е бил предявен гражданки иск. Видно е, че такъв е бил предявен и съдът е отказал да го приеме за разглеждане в наказателното производство.

Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8d431fc-4050-4707-9a4a-997f82634345