Определение № 81 от 22.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. К., 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № 20255100200341 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 4 – ал.6 от НПК.

Същото, образувано по жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 4/2024 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР – К., се разглежда от съда за втори път, след като с Постановление от 07.08.2024 год. на прокурор при Окръжна прокуратура - К. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 4/2024 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР - К., водено за извършено престъпление по чл.282 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, което е отменено с Определение № 140/24.10.2024 год., постановено по Ч.н.дело № 256/2024 год. по описа на Окръжен съд – К. и делото е върнато на Окръжна прокуратура - К. за изпълнение на указанията, дадени в мотивировъчната част на определението – за извършване на пълно и всестранно разследване.

След извършване на допълнително разследване по досъдебното производство, с Постановление от 15.09.2025 год. на прокурор при Окръжна прокуратура – К., на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1, чл.35 и чл.36 от НПК от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 4/2024 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР - К., досежно воденото разследване за престъпление по чл.282 ал.1 от НК, като досъдебното производство е изпратено на РП – К. за произнасяне по компетентност, с оглед престъпление по чл.216 от НК.

1

Против последно посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от С. Д. А. от с.К., обл.К., който обжалва посоченото постановление като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че с Указ № 970 от 26.03.1986 година на Министерския съвет за административно-териториални промени село Ж.а общ. К. е заличено от списъка на населените места, като кадастралната карта и землището му е присъединено към село К.. Кадастралната карта и кадастралните регистри на село К. били одобрени със Заповед № РД-1848/15.07.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК, като от създаването и одобряването на кадастралната карта село Ж.а в населената част било „бяло петно“, ограничено с линията на урбанизираната зона /скица № 1/, т.нар.околовръстен полигон, с който се установявали строителните граници на населени места без градоустройствен план и без застроителен и регулационен план /по ЗУТ - общ устройствен план и план за регулация и застрояване/.

Жалбодателят твърди в жалбата си, че в урбанизираната зона на селото всеки възстановявал имота си, съобразно установения ред по нормативните документи, като от приложената скица № 2 било видно, че около неговия имот с идентификатор *, възстановен по съществуващи реални граници, нямало възстановени имоти общинска собственост и не съществувал път по северната граница. Счита, че с цел да оправдае незаконните си действия лицето А.К. с представител на геодезист от „Г." ЕООД – гр.Р. в началото на 2023 година заснели и трасирали всички невъзстановени имоти, включително и на физически лица, като г и представили в СКГГ - К. за общинска собственост, като жалбодателят твърди, че не били и не можели да бъдат проведени действия по актуване на тези имоти. Представени били в кадастъра с цел да оправдаят незаконните си действия във връзка с новопрокарания път.

Така бил образуван имот № * , с който се опитвали да оправдаят някои от действията си. Нещо повече, в противоречие на Закона за кадастъра и имотния регистър,и

Наредба

№

РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, чрез фирма „Г.“ били изготвили и проект за изменение границите на имота. Основавайки се на гореизложеното, били заснети и трасирани части на нови несъществуващи пътища, с цел лично облагодетелствуване. Жалбодателят твърди, че заснемането и трасирането е било извършено от представител на посочената фирма и А.К., без да е 2 присъствал оторизирания специалист о т община К. на длъжност гл. специалист „Кадастър, регулация, строителен надзор“, както и други лица, като това било установено от проведения разговор с Ф.Ю., заемащ посочената длъжност, което жалбодателят лично констатирал при едно от посещенията си.

Счита, че действията на посочените лица са в пълно противоречие с нормативните документи, касаещи териториалното и селищно устройство. Не били спазени изискванията на закона за кадастъра и имотния регистър, както и тези на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 година. Твърди, че с действията си А.К. в пределите на своята компетентност извършвал дейност, която не е съобразена с изискванията на заеманата длъжност, тъй като в качеството си на длъжностно лице извършвал действия, излизащи извън кръга на неговата компетентност и които били в компетентност на друго длъжностно лице.

Жалбодателят твърди още в жалбата си, че за повече от три години разследващите органи не разграничили понятията „път“ и „пътека“, като от разпитите на свидетелите ставало ясно, че на мястото на новопрокарания път е имало само пътека широка около 30, 40, 50 или 60 сантиметра, която следвала релефа на терена, и която отстояла на около два метра от оградата на неговия имот, разположена на стръмен скат с наклон около 50 % от северната страна, като стръмната част на терена започвала от границата на имота и терена не позволявал и нямало причини за прокарване на път. Посочва, че действията на А.К. били резултат от простотията и наглостта, когато такова лице заемало някаква длъжност в обществена институция. Сочи, че налице бил от стотици години път по източната страна на неговия имот, който обслужвал имотите в средната част на селото, където били имотите на В.М., А.К. и още трима, както и имотите на собственици в горната част. В Постановлението били изложени неверни данни, факти, обстоятелства относно съществуването на оградата по северната граница на имота. По негова молба посетили мястото в село Ж.а с младши районен инспектор Б.Д., като от оградата бил останал да виси само първия кол в посока от изток към северозапад /снимка № 1/, откъдето започвало сериозното навлизане, като счита, че не е възможно да има остатъци от оградата, при навлизане в имота до 2.30 метра и отнемане на земна маса с образуване на вертикален скат около 2 метра. На приложената снимка ясно се виждала перуниката, която била един метър навътре в имота, а сега се намирала от северната страна на новопрокарания път, като тези данни били потвърдени при заснемането и трасирането, извършено от „С.“ ЕООД и 3 назначената съдебна геодезическа експертиза. Това, че не бил избран основния съществуващ път за почистване, поради навлизане на имоти, счита за несъстоятелно. Такива, и по - сериозни навлизания имало в началото на основния път, но въпреки това бил почистван и ползван до новопрокарания път. Жалбодателят счита за абсурдни твърденията в постановлението, че пътят не достигал до имотите на двамата молители, тъй като пътят бил обслужвал имотите н а двамата и останалите стотици години, като родителите им били построили къщите, в които живеели, използвайки този път, защото друг не е имало, което се потвърждавало и от информацията, дадена от АГКК с писмо изх.№ 20-5586/02.02.2023 год.

Разследващият орган продължавал да твърди, че границите на имот с идентификатор * не са променяни /л.5, ред последен от Постановлението/, като на следващите страници нашироко излагал данните от съдебната геодезическа експертиза, накрая съгласявайки се с изводите на експерта, че има сериозно навлизане в имота му между т.6, т.7, т.8 и т.9. Намира, че без основание прокурорът предлага досъдебно производство № 4/2024 година да се изпрати на РП - К. за произнасяне по компетентност с оглед престъпление по чл. 216 от НК, с което не бил съгласен. Счита, че материалите по досъдебното производство категорично потвърждавали нарушаването на служебните задължения от длъжностното лице А.К., който извършил това деяние с пряк умисъл извън установените изисквания на заеманата длъжност.

С жалбата си жалбодателят моли да бъде отменено атакуваното постановление, като поставено при непълнота, неправилно и незаконосъобразно, и делото да бъде върнато на ОП - К. за окомплектоване и внасяне в съда с обвинителен акт срещу лицето А.К., за извършено престъпление по чл.282 ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като били налице достатъчно данни за извършено престъпление по просочения член от НК.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство лице, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и в законоустановения срок /постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено 4 по пощата и е получено лично от жалбодателя С. А. на 23.09.2025 год., видно от приложеното заверено копие от известие за доставка, като същият е подал жалба срещу постановлението направо до Окръжен съд - К. с вх. № 4568/30.09.2025 год., т.е. жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок/, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 4/2024 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР - К. е било образувано с постановление на Апелативна прокуратура – П. от 18.12.2023 год. за това, ч е през м.март 2022 год. в района на Община К., обл.К. длъжностно лице е нарушило или не е изпълнило служебните си задължения, с цел да набави за другиго облага, и от това са настъпили немаловажни вредни последици – престъпление по чл.282 ал.1 от НК.

На досъдебното производство са събрани множество гласни доказателства, установени с гласни доказателствени средства – разпити на свидетели, както и писмени доказателства – писма, протоколи за трасиране и заснемане на имоти, ведно със скици към тях и др., назначени и извършени са съдебна геодезическа експертиза и допълнителна такава. След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление от 15.09.2025 год., на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1, чл.35 и чл.36 от НПК прокурор от Окръжна прокуратура - К. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 4/2024 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР - К. , досежно воденото разследване за престъпление по чл.282 ал.1 от НК, както и е изпратил досъдебното производство на РП – К., за произнасяне по компетентност, с оглед престъпление по чл.216 от НК.

За да постанови акта си, прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

С Указ № 970 от 26.03.1986 год. на Министерския съвет за административно-териториални промени с.Ж.а, общ.К. било заличено от списъка на населените места и землището му било присъединено към с.К..

Кадастралната карта и кадастралните регистри към нея на с.К. били одобрени със Заповед № РД-18-48/15.07.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК.

От създаването и одобряването на кадастралната карта, в нея нямало нанесена улична мрежа.

5

Пътят до махала Ж.а на с.К., отстояща на около 3 километра от село К., както и вътрешната улична мрежа нямали изградена трайна пътна настилка.

Свидетелят С. Д. А. от гр.К. притежавал поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с.К., махала Ж.а. На север имотът граничел с поземлен имот с идентификатор *, записан в кадастралната карта на с.К. като частна общинска собственост, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване.

В същата махала притежавали недвижими имоти – поземлени имоти с построени в тях жилищни сгради, и свидетелите Б.Л. К. от с.К. и В.М. М. от гр.К.. На 21.02.2022 год. свидетелите Б.Л. К. и В.М. М. подали молба до кмета на Община К., в която сочели, че са собственици на жилищни сгради, построени съответно в поземлени имоти *** и ***, находящи се в махала Ж.а на с.К.. Молителите искали да бъде почистен съществуващ път, водещ до двата имота, който бил обрасъл с храсти, с натрупани във времето земни маси, поради това, че не е бил поддържан. Двата имота се намирали в съседство и достъп до тях можел да се осъществи по два пътя, преминаващи съответно покрай източната и северната граница на имота на С. А.. Молбата била заведена в общинската администрация с вх.№ 94-00-947/21.02.2022 год., докладвана била на св.Т.Ф.Х.