Решение № 174 от 04.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20255001000207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. Д. М., В. С. М., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. Д. М., С. Д. Б. и С. К.

Б., действащи чрез процесуалния им представител адвокат Д. К., против решение № 24/13.01.2025 г., постановено по т.д. № 500/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - ХV гр.с., в частта, в която исковите им претенции са отхвърлени, включително и в частта за присъдените на А. Д. М. и С. Д. Б. разноски. Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е неправилно по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което молят съда да го отмени в тези част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове в пълен размер като основателни и доказани, ведно с претендираната законна лихва, направените деловодни разноски и адвокатски хонорар. Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемият З Л“ АД – София счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно, законосъобразно, съответстващо на събрания доказателствен материал и на ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като 1 определените размери на обезщетението за неимуществени вреди са справедливи и в унисон с чл. 52 от ЗЗД, поради което моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Третото лице-помагач на страната на ответника А. Д. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Г. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. Д. М., С.

Д. Б., С. К. Б. и В. С. М., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. Д. М., против З Л“ АД – София обективно и субективно съединени искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул.

„***********“ А. Д. Д., управлявайки лек автомобил марка „***********, нарушил правилата за движение по пътищата, като предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „*************, в резултат на което причинил смъртта на Д. К. Б., който бил баща на А. Д. М. и на С. Д.

Б., брат на С. К. Б. и дядо на В. С. М.. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № ****** г. на Окръжен съд - Пловдив А. Д. бил признат за виновен за това, че на посочената дата и място при управление на лек автомобил „Б“ нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Б., като деянието било извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол в кръвта и в урината и след употреба на наркотични вещества кокаин. Ищците твърдят също, че ответникът със застрахователна полица, валидна към датата на произшествието, се задължил да покрие до опредЕ 2 застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на автомобила, а ищците претърпели огромни неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, чувство на празнота, неимоверна мъка и печал от загубата на техния роднина, който им бил отнет и този ден бил найтежкият в живота им, а смъртта на Д. Б. отворила огромна празнина в душите им и почернила сплотеното им семейство, дотогава той работел като таксиметров шофьор, бил в добро здравословно съС.ие, ползвал се с авторитет и уважение в обществото, смъртта му настъпила неочаквано и била огромен шок за тях, между А. М. и баща й съществували изключително близки отношения, характеризиращи се с обич, уважение и взаимна привързаност, заедно в тесен семеен кръг отбелязвали личните и националните празници, рождени дни, именни дни, често ходили заедно на почивки, той я отгледал, възпитал и й осигурил образование, помагайки й да преодолява всички трудности и единствено от него М. можела да очаква помощ и опора, а загубата му се отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното й съС.ие и тя претърпяла морални болки и страдания в резултат на неговата смърт. В. М. била на осем години към момента на смъртта на дядо си, била изключително силно привързана към него, възприемала го като мъжа, който се грижи за майка й и нея самата, между тях съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич и взаимна привързаност, а след смъртта на Б. не спирала да пита за него, да очаква да го види и страдала, че той не се появявал в ежедневие й, което означавало, че дядо й вече не я обича и е изоставил нея и майка и, за което се обвинявала. С. Б. също претърпял неимуществени вреди от смъртта на баща си, сходни с тези на сестра му, двамата били отгледани от него с еднаква грижа и любов, без да бъдат делени. Смъртта на Д. Б. настъпила неочаквано и за брат му С. К. Б., двамата братя били отгледани и живели заедно през целия си живот, между тях съществувала изключително силна братска привързаност, обич и уважение, които продължили и след като всеки от тях създал свое семейство, те се виждали почти ежедневно, споделяли успехите и проблемите си, починалият винаги се грижел за по-малкия си брат, оказвайки му материална и морална подкрепа, а моралните страдания на С. К. Б. от неочакваната и несвоевременна загуба на брат му били огромни и за цял живот, тя се отразила изключително негативно на здравословното му и 3 емоционално съС.ие и той търпял болки и страдания в резултат на неговата смърт. Предвид изложеното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 150 000 лв. за А. М., 150 000 лв. за С. Д. Б., 100 000 лв. за С. К. Б. и 100 000 лв. за В. М. от смъртта на Д. Б. вследствие на произшествието по вина на А, чийто автомобил бил застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на инцидента - 03.08.2019 г., до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответникът З Л“ АД – София оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на увреждането със собственика на процесния лек автомобил „Б“, факта на настъпване на пътното произшествие и наличието на влязла в сила присъда за виновния водач, но оспорва механизма на настъпването на произшествието и претърпените от ищците неимуществени вреди, като счита претендираните размери за прекомерни и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника А. Д. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Г. Д. не е взел конкретно становище по исковете.

С обжалваното решение е осъдена З Л” АД – София да заплати на А. Д.

М. и на С. Д. Б. по 140 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на техния баща Д. К. Б., загинал при ПТП на 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.08.2019 г. до окончателното им изплащане, като исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 140 000 лв. до пълните предявени размери от 150 000 лв., и за присъждане на законна лихва за периода 03.08.2019 г. - 21.08.2019 г., както и са отхвърлени предявените от С. К. Б. и от В. С. М., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. М., против З Л” АД – София искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на неговия брат, респ. нейния дядо Д. Б., загинал при 4

ПТП на 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.08.2019 г. до окончателното им изплащане, З Л” – София е осъдена да заплати на А. Д. М. и С. Д. Б. по 5 133,33 лв. разноски по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив 11 200 лв. държавна такса и 216,60 лв. разноски по делото, а А. Д. М., С. Д. Б. и С. К. Б. са осъдени да заплатят на З Л” АД – София 794,20 лв. разноски в производството по съразмерност.

Решението е обжалвано от ищците в частта, в която исковете им са били отхвърлени, като в тази част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете са уважени до размер от по 140 000 лв. за първите двама ищци, решението не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищците да е причинена вреда.

За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е 5 съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.

Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на претендиращия обезщетение с определения размер/.

С молба вх. № 111196/22.08.2019 г. А. Д. М., С. Д. Б., С. К. Б. и В. С. М., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител А. Д. М., чрез процесуалния им представител адвокат Г С са уведомили З Л“ АД за настъпилото на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.

„***********“ /моста на А/ по вина на водача на лек автомобил марка „*********** А. Д. Д. пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал техният баща, брат и дядо Д. К. Б., като доколкото лекият автомобил е бил застрахован в застрахователното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и те са претърпели неимуществени вреди, са поискали да им бъде заплатено застрахователно обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от първите двама и от по 100 000 лв. за третия и четвъртия за претърпените болки, страдания и психически стрес от смъртта на Д. Б..