Решение № 6584 от 29.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6584 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100507758 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на ответниците Столична община и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу решение № 20071093/18.03.2021г. по гр.д. № 23623/2018г. на СРС, 169 с-в, с което е признато за установено по предявения от Г. И. С. срещу жалбоподателите иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

Модерно предградие, ул. *******, целият с площ от 358 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № ***, заедно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор № ***, със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от хол, кухня, коридор, сервизни помещения, подпокривно пространство със застроена площ от 35 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, със застроена площ от 4 кв.м., на първи етаж, на основание давностно владение. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник Столична обжалва решението в частта за уважаване на иска срещу него, с доводи за неправилност и необоснованост, 1 поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесният имот е бил със статут на държавна, впоследствие общинска собственост, като оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд за недоказано основание за съставяне на АДС и АОС. С оглед безспорно установения характер на държавна, респ. общинска собственост на имота се поддържа в жалбата, че важи забраната за придобиването му по давност. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззивникът – ответник Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обжалва решението в частта за уважаване на иска срещу него, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че за имота е налице съставен АДС № 1656/01.11.66г., чиято материална доказателствена сила не е опровергана, поради което важи забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост.

Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец Г. И. С. оспорва жалбите в депозирани писмени отговори и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, че имотът никога не е имал характер на държавна, респ. общинска собственост, поради което са налице предпоставките за придобиването му по давност. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на чл. 235 ГПК на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При преценка на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Обжалваното решение е процесуално допустимо, а по същество правилно като краен резултат.

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС досежно правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № КД -14-56/23.04.2013г. на изп. директор на АГКК, заедно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, с

2 идентификатор № ***, със застроена площ от 40 кв.м. и с постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, със застроена площ от 4 кв.м., с административен адрес гр. София, кв. Модерно предградие, ул. *******

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили иска с твърдения, че за имота има съставен АДС № 16565/5080/01.11.1966г., впоследствие АОЧС № 243/21.02.1997г. и за него важат забраните за придобиването му по давност.

За да уважи исковете, СРС е приел, че по делото не е доказано, че процесният имот има характер на стар общински или държавен имот, както и че не е доказана категорично идентичност между процесния имот и терена в АДС и АОС.

Активната материалноправна легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на собственост. В случая ищецът твърди, че е придобил процесния имот на основание давностно владение, лично от него започнало по силата на предварителен писмен договор, сключен с Р.П.К., в качеството му на продавач, с нотариална заверка на подписите от 06.02.2005г. на нотариус В.Б.. В хода на делото ищецът е поддържал, че имотът не е бил безстопанствен, а е бил частна собственост и владян от физически лица, като негови праводатели – И. и В.В., са осъществявали фактическа власт върху имота, считано от 1946г.

По делото е приет АДС № 5080/01.11.1966г. относно терен от около 11550 кв.м., актуван като държавна собственост като „стар общински имот, издирен въз основа на заповед № 1083/16.09.1966г. на ИК на СГНС“. Съгласно твърденията на ответника в срока по чл. 131 ГПК, за процесния имот е издаден и представения АДС № 35/28.09.1970г., с който е актувано като държавна собственост празно място, заето от И. и В.В.и, представляващо стар общински имот – част от имот 4, пол. 103, от 500 кв.м., при описани съседи.

Въз основа на цитирания АДС е съставен акт за частна общинска собственост № 243/21.02.1997г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС.

Съгласно отбелязване в представена от ищеца комбинирана скица на процесния имот с идентификатор ***, м. Модерно предградие, гр. София – район Връбница по кадастралната карта от 2011г. и ортофотоплан – летене от 1954г., същият попада в терена на АДС № 5080/01.11.66г., както и в имот пл. 4, чиято външна граница е материализирана на място.

3

Съгласно заключението на приетата СТЕ, по рег. план от 1997г. на м.

Модерно предградие, процесният имот е частично идентичен с УПИ ІX-1648 от кв. 32, като идентификацията на имота върху терена , актуван като държавна собственост, е нанесена на изготвена от вещото лице комбинирана скица.

При така изложеното, предявеният положителен установителен иск за собственост на соченото придобивно оригинерно основание е изцяло основателен, макар и по различни съображения от изложените в обжалвания акт.

Въззивният съд намира за безспорно установено, че процесният имот попада в терена, предмет на процесните АДС и АОС. Идентичността между процесния имот и част от терена по акта за държавна собственост, респ. акта за общинска собственост, всъщност не е оспорена, с оглед обстоятелството, че представените по делото АДС и АОС, включително АДС за имот пл. № 4, са представени от ответника СО и същите не са оспорени от ищеца относно идентификацията на имота. Оспорването на актовете за държавна/общинска собственост от ищеца е само досежно основанието за съставянето им, като обсъдената по –горе комбинирана скица, която установява идентичността, е представена именно от ищеца. С оглед изложеното, по делото е установено, че процесният имот е идентичен с част от терена, актуван като държавна, впоследствие като общинска собственост.

По отношение мотивите в обжалвания акт за липса на валидно основание за съставянето на разглежданите АДС и АОС:

Съгласно константната задължителна практика на ВКС, при съставен акт за държавна или общинска собственост, същият удостоверява правото на собственост на Държавата, съответно общината, докато не бъде оспорен и оспорването доказано. Актът за държавна/общинска собственост е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила досежно отразените в него факти, като има удостоверително действие досежно обективираните в него вещни права до доказване на противното, като Държавата/Общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен акт за държавна, респ. общинска собственост. При конкуренция на права съдът е длъжен да изследва конкуриращото придобивно основание, удостоверено със съответен документ, 4 като при оспорване важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и в случай на доказване на конкуриращо придобивно основание, съдът е длъжен да отрече доказателствената сила на АДС/АОС.

В случая ищецът не притежава титул за собственост, тъй като представеният нотариално заверен предварителен писмен договор не удостоверява придобиване на вещни права, поради липса на законовата нотариална форма. Ищецът противопоставя само оригинерно придобиване на имота, поради което следва да докаже същото, за да опровергае материалната доказателствена сила на съставените АДС и АОС.

АДС № 5069/30.10.1966г. е съставен при действието на чл. 6 ЗС, в първоначалната му редакция /ДВ, бр. 92/1951г./, съгласно която Д ържавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. АОС № 155/10.02.1997г. е съставен на основание чл. 2, ал.2, т. 5 ЗОС в действащата към този момент редакция, съгласно която общински имоти са недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. По делото не се твърди и доказва имотът да е бил с установен собственик както към 1966г., така и към 1997г., поради което ищецът, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е и не може да опровергае доказателствената сила на съставените АДС и АОС, само поради завладяването на имота от физически лица към този момент.

С оглед изложеното, следва да бъде разгледан фактическия състав на чл.

79, ал. 1 ЗС за придобиване на имота на основание давностно владение от ищеца. Съдът намира, че по делото е доказан обективния елемент на владението, като от 2005г. фактическата власт върху имота е осъществявана от ищеца лично, а преди това от неговия праводател по договора. Съгласно показанията на свидетеля Благоев /съсед/, в имота са живели хора от 1954г.

Показанията на свидетелите се подкрепят от представения от ответника СО акт за държавна собственост, в който се сочат физически лица - И. и В.В.и , заемащи имота. Предвид горното, гласните доказателства следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като не са опровергани от други доказателства по делото и въззивният приема, че в процесния имот е осъществявана фактическа власт от различни физически лица, считано поне от 1954г.

5

С оглед установеното по делото и неопровергано обстоятелство, че имотът е актуван като държавна собственост през 1966г., а с влизане в сила на ЗМСМА, на основание § 7, ал.1, т. 3, е станал частна общинска собственост /независимо, че актът за общинска собственост е съставен през 1997г./, безспорно е била налице законовата забрана за придобиване на имота по давност по чл. 86 ЗС във всичките му редакции до 1996г. За вещите - частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС, ДВ., бр. 33/96г. /какъвто е настоящият казус/, принципно е възможно оригинерно придобиване, като давностният срок започва да тече от 01.06.96г. Давността е спряна с приемането на § 1 от ПЗР към ЗИДЗС, считано от 31.05.2006г. и с всички последващи изменения този срок е продължаван. Последното по време удължаване на срока на мораториума е до 31.12.2022г., прието с § 1 ЗИЗС, ДВ, бр. 7/19.01.2018г., като с § 2 е прието обратно действие на изменението на ЗС и е посочено, че влиза в сила на 31.12.2017г. С решение № 3/2022г. по к.д. № 16/2021г. на КС разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗДЗС и § 2 от заключителните разпоредби на ЗИЗС са обявени за противоконституционни. В мотивите на решението на КС се сочи, че с приетото с § 2 обратно действие на удължаването на срока до 31.12.2022г. се отнема вещноправния ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.01.2017г. до 19.01.2018г. и се засягат вече придобити права. Решението на КС действа занапред, като мораториумът отпада, считано от влизане в сила на решението на КС на 08.03.2022г. С оглед мотивите на КС, както и последователна практика на ВКС след постановяването му, за периода 31.12.2017г. – 19.01.2018г. давностният срок следва да бъде съобразен при позоваване на оригинерно придобиване.