Определение № 902 от 09.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 902 гр. София, 04.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601139 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение № 362 от 09.08.2024 г. по НЧД № 501/2024 г., Окръжен съд – Враца е оставил без уважение искането на осъдения А. А. Д. за условно предсрочно освобождаване от остатъка (2 месеца и 18 дни) от наказанието 6 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 253/2020 г. на Районен съд – Видин.

Против определението е депозирана жалба лично от осъдения А. А. Д., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че постановеният отказ за условно предсрочно освобождаване се дължи на тенденциозно и преднамерено лишаване от съответното право, тъй като е основан на умишлено съставен негативен доклад на затворническата администрация. Изтъква се, че отчетените дисциплинарни наказания, наложени със заповеди, съгласно чл.100 от ППЗИНЗС са изтекли и заличени, поради което е следвало да бъдат премахнати от затворническото досие, а не да се интерпретират в доклада.

Атакува се извода за формално участие в образователния процес, като се обръща внимание на успешно завършване на 11-ти клас, на демонстрираното толерантно поведение и на обстоятелството, че преминаването през програмата „Живот на свобода“ по обективни причини не би могло да бъде завършено, с оглед нейната продължителност и изтичане срока на наложеното наказание преди приключването й. За необоснована се определя констатацията за проявена избирателност и претенциозност към предлаганите възможности за работа, понеже за длъжността „чистач на етажа“ имало множество подадени молби от други лишени от свобода. Твърди се, че режимът на изтърпяване на наказанието не е облекчаван, не по вина на осъдения, защото условията за замяна на режима били изпълнени от него, а поради липса на предложение от ИСДВР. В жалбата се настоява да се вземе 1 предвид депозираната по делото характеристика, съставена от кметството по местоживеене на осъдения, защото съдържала данни за характера му и поведението му, преди постъпването в затвора. В този смисъл се иска, определението на ОС-Враца да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото, че с влязла в сила на 19.10.2020 г. присъда по НОХД № 253/2020 г. на РС-Видин, А. А. Д. е осъден на 6 години лишаване от свобода, при „строг“ режим на изтърпяване, за престъпление по чл.149, ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.28, ал.1 от НК (за блудство с малолетна, осъществено в условията на повторност), като на основание чл.59, ал.1 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което деецът е бил задържан под стража по ЗМВР и НПК. Дадената, с влязлата в сила присъда, правна квалификация е била коригирана по реда на възобновяването (с решение № 44/18.02.2021 г. по н.д. № 146/2020 г. на САС), с оправдаване на Д. единствено по квалифициращия признак деянието да е било извършено „чрез употреба на сила.“

Видно от приложената по делото справка от началника на затвора – Враца, наказанието се счита за приведено в изпълнение с начало 29.10.2020 г., към датата на произнасяне на оспорвания съдебен акт – 09.08.2024 г., лишеният от свобода е изтърпял фактически 4 години, 9 месеца и 22 дни, зачени са му от работа 11 месеца и 20 дни, като остатъкът възлиза на 2 месеца и 18 дни. В този аспект вярно първостепенният съд е отразил в определението си, че е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно – осъденият фактически да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на проверяваната, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Не може да бъде споделено възражението в жалбата за проявена от контролираната инстанция тенденциозност и преднамерено лишаване от право. Правото на осъдения да иска условно предсрочно освобождаване, не гарантира автоматично удовлетворяване на искането след изтърпяване на определена част от наказанието, а съставлява възможност за иницииране на съдебна процедура, при която след обследване на обективираното поведение на лицето, съдът да прецени дали действително е настъпило трайно поправяне. И това е така, защото както неведнъж САС е отбелязвал, институтът на УПО е изключение от общия принцип за изтърпяване на 2 наказанието в цялост и този институт всякога изисква претендиращият да е дал достатъчно и то значителни доказателства за поправяне, гарантиращо, че преждевременното озоваване на свобода не крие никакви общественозначими рискове.

Окръжният съд не е подходил формално, а обстойно и задълбочено е обсъдил изготвения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, въз основа на който е достигнал до законосъобразно крайно становище. Въззивната инстанция на свой ред също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на данните, фигуриращи в доклада, тъй като затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода и резултатите, които постига при изпълнение на целите и задачите, поставени в плана на присъдата. Следователно, резонно окръжният съд е приел, че стойностите на риска от рецидив са с минимални промени и се запазват в средните граници, а рискът от вреди за обществото, продължава да е висок. Освен това, основателно в проверявания акт е акцентирано върху отчетените най-сериозни дефицитни зони при жалбоподателя, които са свързани с отношението му към правонарушението (слабокритичен, със силно изразени оневинителни нагласи и омаловажаващ извършеното деяние), с начина на живот и обкръжение (интегриран в криминални среди, склонен към необмислени и импулсивни действия) и с уменията му за мислене (затруднения при дефиниране на проблемите, ригидно мислене – изразяващо се в повторяемост на допуснати в миналото грешки, липса на ясно и дългосрочно целеполагане). Те продължават да бъдат актуални и към постановяването на атакуваното определение, тъй като според доклада, са останали неповлияни от корекционното въздействие и в тях не се индикират настъпили промени, въпреки някои демонстрирани позитивни тенденции при лишения от свобода, свързани най-вече с образованието му. В контекста на нагласите към спазване на установените правила, в т.ч. приложимите за пенитенциарното заведение, правилно ОС-Враца е взел предвид и дисциплинарните наказания, наложени на лишения от свобода със съответни заповеди, цитирани в обжалваното определение. Макар за най-ранното от тях (от 2022 г.), коректно в съдебния акт да е уточнено, че Д. трябва да се третира за ненаказван, т.е. че наказанието се явява заличено съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗИНЗС, то не така стоят нещата с останалите две, наложени със заповеди съответно от 22.08.2023 г. (извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до седем дни) и от 18.03.2024 г. (писмено предупреждение), за които срокът по чл.109, ал.2 от ЗИНЗС не е изтекъл, поради което са несъстоятелни възраженията в жалбата, насочени към игнорирането им.

От приложените към затворническото досие материали е видно, че към промяна на режима за изтърпяване на наказанието, в насока облекчаване, не се е пристъпило по предвидения законов ред, поради липса на изискуемите предпоставки по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, противно на твърденията на жалбоподателя, че бил изпълнил условията, но отсъствало предложение на ИСДВР.

Изложеното до тук е красноречиво, че не са дадени от страна на Д.

3 нито достатъчно, нито значителни по естеството си доказателства за поправяне и без да се подлагат на обсъждане оспорваните с жалбата други констатации, а именно за подбор от страна на лишения от свобода на трудови дейности и други възможности за участие в корекционни мероприятия.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Предвид горното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 362 от 09.08.2024 г. по НЧД № 501/2024 г. на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4