Решение № 46 от 16.05.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. , 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100004 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „********************“ ЕАД, ЕИК: ************* чрез пълномощника юрк. Ц.П. против С. О. Г., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „********************“ ЕАД: сумата от 1765.45 лв. - главница по договор за потребителски кредит №**********/18.12.2015г. между „**************“ ЕАД и С. О. Г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „********************“ ЕАД; сумата от 631.07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2016г. до 20.06.2017г.; сумата от 1680.41 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.06.2016 г. до 24.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.10.2021г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 18.12.2015г. между „**************“ ЕАД като Кредитодател и С. О. Г. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №**********, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Твърди се, че на 17.12.2020г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г., сключен между „**************“ ЕАД и „********************“ ЕАД, по силата на което вземането на „**************“ ЕАД е прехвърлено в собственост на „********************“ ЕАД, 1 ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за която цесия на длъжника е изпратено уведомително писмо, като писмото се е върнало с отразяване, че пратката не е потърсена от адресата. Сочи се, че Кредитополучателят не е възстановил получената сума по Договора за кредит, поради което за „********************“ ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, поради което е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 658/2021г. по описа на РС-Пирдоп, в рамките на което е издадена Заповед за изпълнение за дължимите суми и на 08.12.2021г. на заявителя е връчено съобщение с указания от съда, че може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което е подадена настоящата искова молба.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника С. О. Г., който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че ищецът „********************“ ЕАД не притежаван необходимата материална и процесуална легитимация, тъй като не е носител на материалното право. Това си становище ответникът основава на твърдение за нищожност на процесния договор за цесия, доколкото цената, дължима за прехвърлянето на вземанията не е посочена в договора, не е и определяема и поради факта, че цената е съществен елемент от договора, липсата й прави договора недействителен по арг. чл.26, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че нищожността настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Сочи се още, че в настоящия случай приложенията, които са неразделна част от договора, не са представени. Ответникът счита и, че процесният договор за цесия не може да му бъде противопоставен, тъй като не е уведомен за цесията. Сочи се, че за да породи действие спрямо ответника, уведомяването за извършената цесия следва да е било направено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Освен това, ответникът счита, че процесното вземане се явява частично погасено по давност за сумата от 631.07 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 18.06.2016г. до 20.06.2017г., както и за сумата от 421.30 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 19.06.2016г. до 25.10.2018г., тъй като за тези вземания се е прилагала кратката 3-годишна давност. Поради това се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебното заседание по разглеждане на делото, ищецът „********************“ ЕАД не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от ищеца, подадена чрез юрк.

Ц.П., в която е заявено, че поддържат исковата молба по съображенията, изложени в нея и оспорват изцяло подадения от процесуалния представител на ответника отговор на искова молба, като се сочи, че възраженията и оспорванията са неоснователни. В молбата е заявено и становище по съществото на делото. Счита се, че безспорно е доказано възникването на заемното правоотношение, чиято разновидност е договорът за кредит. Сочи се, че е валидно сключен и договорът за цесия, като съдът следва да отчете уведомяването за цесията, извършено в рамките на съдебното производство, както и практиката, според която съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав по сключване на договора на цесия. Сочи се, че липсата на цена в договора за цесия е следствие от факта, че тази цена е търговска тайна, а представянето само на извадка от Приложението към 2

Договора за цесия е достатъчно, тъй като съдържа цялата необходима информация за процесното вземане, а данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни. Моли се съдът да уважи предявените обективно кумулативно съединени установителни искове.

Ответникът С. О. Г. не се явява в съдебното заседание по делото и не се представлява.

Депозирана е писмена молба от упълномощения негов представител адв.К.С. от САК, в която се сочи, че поддържат подадения отговор на исковата молба. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани по изложените в отговора и в молбата съображения.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, на***а следното от фактическа страна:

Ищецът „********************“ ЕАД е подал на 25.10.2021 г. пред Районен съд-Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С.

О. Г. за дължими суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № **********/18.12.2015г., сключен между „**************“ ЕАД и С.Г., вземанията по който са прехвърлен впоследствие на „********************“ ЕАД по силата на Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г.

Образуваното пред РС-Б. дело е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съдПирдоп (по настоящ адрес на длъжника), където е образувано ч.гр.д. №658/2021г. по описа на РС-Пирдоп, в рамките на което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 402/08.11.2021г. против длъжника и настоящ ответник за главница в размер на 1765.45 лв., възнаградителна лихва в размер на 631.07 лв. за периода от 18.06.2016г. до 20.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 1680.41 лв. за периода от 19.06.2016г. до 27.10.2021г. и законна лихва за времето от 27.10.2021г. до изплащане на вземането, които суми се явяват и процесните такива. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника С. О. Г., който е подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, твърдейки че не дължи задълженията по издадената заповед за изпълнение. Предвид подаденото възражение, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в законоустановния едномесечен срок.

По делото е представен и приет Договор за потребителски кредит № **********, сключен между „**************“ АД (кредитор) и С. О. Г. (кредитополучател), по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в същия договор. В приложение №1 към договора за потребителски кредит са посочени условията по кредита: кредитен продукт “Credissimo плюс”; общ размер на предоставения кредит – 1765.45 лв.; срок на кредита- 18 месеца; размер на погасителните вноски- 133.14 лв.; лихвен процент по кредита- 41.23 %; ГПР по кредита - 50.00%; общ размер на всички плащания – 2396.52 лв. От приложения погасителен план е видно, че първата погасителна вноска по кредита е с падеж 20.01.2016г., а последната – с падеж 20.06.2017г., като във вноските е включена и възнаградителната 3 лихва. Условията на кредита са отразени и в подписания Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Представени са по делото и приложимите към процесния Договор за кредит Общи условия. В раздел X, т.2 от Общите условия е посочено, че при забавяне на плащането по погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл.5 от Договора за кредит е посочено, че сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. Заявлението за отпускане на кредита обаче не е представено, а начинът за усвояване на кредита не е посочен в приложението към договора за кредит. Не е представен документ за усвояването на сумата по кредита. Бе поискано от страна на ищеца допускане на Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ във връзка с усвояването и размера на кредита, каквато обаче не бе допусната, с оглед заявлението на ответника в подадената преди съдебното заседание молба, че той не спори за фактите, за които се иска допускането на ССчЕ и затова се противопоставя на допускането й.

По делото е приет Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2020г., сключен между „**************“ ЕАД и „**********“ ЕООД (Продавачи) от една страна и „********************“ ЕАД (Купувач), по силата на който е договорено продавачите да прехвърлят на купувача свои вземания, посочени в чл.2.1, а именно: вземания, произхождащи от договори за кредит по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора. В Договора има и уговорена покупна цена, която обаче е заличена в представеното по делото копие. Представена е и извадка от Приложение №1 от 17.12.2020г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания, като под №406 е описано процесното вземане: вземане по Договор № ********** от 18.12.2015г., с кредитополучател С. О. Г. и отпусната главница 1765.45 лв. Според приложението, към датата на сключването му, вземането срещу ответника е възлизало на 3887.89 лв., от които: 1765.45 лв. главница, 631.07 лв. договорна лихва и 1491.37 лв. лихва за забава. Данните за останалите вземания са заличени в приложението, но са представени първата и последната му страници, от които е видно, че приложението е подписано и че е част именно от цитирания договор. Към Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г. е приложено и „Потвърждение“ от „**************“ ЕАД за извършената цесия.

От ищцовата страна е представено също и пълномощно, с което законните представители на „**************“ ЕАД са упълномощили „********************“ ЕАД да уведоми от името на „**************“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало (прехвърлило), съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.12.2020г. между „**************“ ЕАД като Продавач и „********************“ ЕАД като Купувач.

Представено е към исковата молба уведомително писмо изх. № УПЦ-П4 КРС/********** за извършено прехвърляне на вземания от „********************“ ЕАД, адресирано до С. О. Г., с което последният бива уведомен за сключения на 17.12.2020г. между „**************“ ЕАД и „********************“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Видно от разписката към известието за доставяне, с което е изпратено за връчване уведомителното писмо на постоянния адрес на лицето в гр.Б., пратката се е върнала като „непотърсена“.