Определение № 351 от 03.06.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Сливен, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500160 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от юриск.К., пълномощник на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ******* против определение № 1113/28.03.2025г. по гр.д. № 3717/2024г. на СлРС, в частта с която на жалбоподателя е отказано присъждането на разноски.

Определението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно съдът отказал присъждането на деловодни разноски. Ответникът по заповедното и по исковото производство с поведението си бил станал причина за образуване и водене на делото. Погасяването на задължението му станало след като бил предявен иск пред съда, поради което същият следвало да понесе и законовите последици по заплащане на деловодните разноски. В този смисъл била и трайната практика на ВКС.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено в обжалваните части и на жалбоподателя да се присъдят разноски по заповедното и по 1 исковото производство.

По делото не е депозиран отговор на частната жалба.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Пред Сливенският районен съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение против Ш. А. И., ЕГН ********** за задължение в размер на 597.01лв. и лихва за доставена и незаплатена ел.енергия за периода от 23.12.2023г. – 22.03.2024г. По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 2730/2024г. по описа на СлРС. С разпореждане № 6202/03.06.2024г. производството по делото било прекратено, тъй като в хода на делото било установено, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на РБългария (живее във Великобритания, без установен конкретен адрес). На жалбоподателя била указана възможността на доплати ДТ и да предяви претенцията си по исков път.

На 17.07.2024г. жалбоподателя депозирал исковата си молба, с която поискал ответницата И. да бъде осъдена да заплати претендираните суми. При опит да се връчи исковата молба на ответника по иска било установено, че той не живее на адреса си в гр.Сливен и на 11.09.2024г. било залепено уведомление на адреса му. След извършена справка отново било потвърдено, че настоящият адрес на ответника е във Великобритания от 31.08.2018г. При повторния опит за връчване на исковата молба ответницата отново не била намерена на постоянния си адрес и отново било залепено уведомление. На ищеца било указано да внесе такса за назначаване на особен процесуален представител.

На 19.12.2024г. пред РС – Сливен била депозирана молба, с която било поискано прекратяване на производството по делото поради плащане на задължението в хода на делото и оттегляне на исковата молба. Ищецът поискал съдът да присъди деловодни разноски по заповедното и по исковото производство. Ищецът не е уточнил, на коя дата точно е заплатено задължението. Не са представени доказателства в тази насока.

На 28.03.2025г. било постановено обжалваното определение № 1113. С него съдът прекратил производството по делото поради оттегляне на исковата молба и отказал присъждане на деловодни разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 2

10.04.2025г. частната жалба е депозирана на 15.04.2025г. (п.к.), в законния едноседмичен срок.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според принципите заложени в разпоредбата на чл.8, ал.1 и 2 от ГПК, ищецът има право на деловодни разноски дори, когато делото бива прекратено ако ответникът с поведението си е дал повод за неговото образуване. В случая не може да се установи виновно поведение от страна на ответника. От данните по делото е видно, че той в нито един момент – нито по време на заповедното производство, нито по време на исковото производство въобще е узнавал за опитите на ищеца да събере вземането си по исков ред. Ответникът не е бил откриван на постоянния си адрес, а на адреса му само е било поставено уведомление. От друга страна жалбоподателят твърди, че в хода на исковото производство, след като деловодните разноски са били сторени, задължението е било погасено. В тази насока обаче той не представя никакви доказателства и съдът не може да прецени дали действително ответникът е погасил задължението си едва след започване на съдебните дела или преди това. Така основното твърдение на жалбоподателя – че ответникът с поведението си е дал повод да се образува делото и да се направят деловодни разноски остава недоказано. Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ******* против определение № 1113/28.03.2025г. по гр.д. № 3717/2024г. на СлРС, в частта с която на жалбоподателя е отказано присъждането на 3 разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4