Определение № 5955 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5955 гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002104616 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. Ф. срещу решение № 4452 от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 11893/2021 г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3532 от 06.06.2025 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 20116688 от 14.05.2021 г. по съединените гр. д. № 51718/2019 г. и гр. д. № 56877/2019 г. на Софийски районен съд по молби с правно основание чл. 59, ал. 9 СК в частта му, в която упражняването на родителските права спрямо малолетния Д. Б. Б., [дата на раждане] , остава в полза на бащата Б. М. Б., майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговия баща, в размер на 175 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и с което след като е отменено горепосоченото първоинстанционно решение, е изменен като е ограничен режимът на лични отношения на майката К. К. Ф. с детето по следния начин: К. К. Ф. има право да вижда и взема детето Д. Б. Б. всяка втора, четвърта и последна седмица от месеца с преспиване за времето от 08.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и през летните ваканции, определени от Министерството на образованието и науката - два пъти по петнадесет дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата Б. М. Б., като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; на Коледните празници през четните години във времето от 18.00 ч. на 24 декември (Бъдни вечер) до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа; на Новогодишните празници през нечетните години за времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари; на Великденските празници през четните години за времето от 18.00 ч. на Разпети 1 петък до 18.00 ч. на понеделник - първият ден след Великден; през четните години по време на пролетната ваканция, с време и продължителност, определена от Министерството на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден от същата ваканция, като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; рождените дни на всеки от родителите детето Д. Б. Б. да прекарва самостоятелно със съответния родител за времето след приключване на учебните занятия до 18.00 часа на следващия ден, а ако детето е на училище - до началото на учебните занятия.

Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, твърдейки, че приетото правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че въззивният съд не е проверил дали решението на първоинстанционния съд е допустимо и не е изпълнил задължението си служебно да изследва всички фактически и правни съображения за охрана на интереса на малолетното дете. Поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с препоръките на вещото лице по приетото заключение на психологическата експертиза, че е необходимо спешно възстановяване на физическия контакт между майката и детето, ограничаван от бащата, като на практика е определил режим на лични отношения между нея и детето, който е поограничителен в сравнение с определения от първоинстанционния съд и от този в утвърденото с бракоразводното решение споразумение. Жалбоподателката твърди също, че въззивният съд след като събира нови доказателства в течение на три години, доразвива мотивите на първоинстанционното решение и по този начин го санира, като достига до същите изводи в него. Нещо повече, като отхвърля въззивната жалба на бащата по съображение, че режимът на майката с детето следва да бъде разширен, в диспозитива на решението изменя този режим като го ограничава, вместо да го разшири, като по този начин влошава положението на майката в сравнение с първоинстанционното решение, допускайки и противоречие между мотивите и диспозитива на своето решение.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателката Ф. навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето на режим на лични отношения, може ли да даде приоритет на едни критерии пред други и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства установени по делото?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60208/03.12.2021 г. по гр. д. № 3523/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 58/12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 452/03.06.2010 г. по гр. д. № 101/ 2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 116 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5156/2013 г. на ВКС, IV г. о., и 2. „Към кой момент се изследва местната подсъдност при спорове за упражняване на родителски права - към момента на иницииране на производството или към момента на постановяване на решението, и длъжен ли е съдът служебно да следи за местна подсъдност с оглед допустимостта на първоинстанционното решение? Стабилизира ли се местната подсъдност по правилата на чл. 120 ГПК в тези производства предвид, че местната подсъдност за тях е 2 обичайното местопребиваване на детето и е специална спрямо нормите на ГПК?“, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не излага конкретни обстоятелства досежно осъществяването на това допълнително основание за допускане на касационния контрол. Релевира и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в постановяване на въззивно решение, толериращо неправомерното поведение на Б. Б., което е във вреда на детето Д., и във вътрешната противоречивост на мотивите му – въззивният съд достига до извод, че режимът на лични отношения на майката с детето следва да бъде разширен и че въззивната жалба на бащата е неоснователна, а същевременно със следващите си мотиви и в диспозитива на решението си ограничава режима на майката с детето, влошавайки положението й в сравнение с първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба – Б. М. Б. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е съобразил, че с бракоразводното решение, влязло в сила на 06.02.2017 г., гражданският брак между страните е прекратен, като на основание чл. 51, ал. 1 СК е утвърдено споразумение, по силата на което родителските права спрямо малолетното дете Д., [дата на раждане] , са предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца, от 8 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя, двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на бащата, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите.

Приел е за установено от доказателствата по делото и изготвените социални доклади – общо три (един в първоинстанционното производство и два във въззивното), че грижите за детето Д. Б. Б. се полагат от неговия баща, като носител на родителските права, който живее в апартамент под наем с новото си семейство (съпруга, дъщеря й от друг брак и общото им дете) в [населено място], а майката живее в [населено място], в жилище под наем, сама.

Майката работи като „административен мениджър“ в архитектурна фирма с месечен доход от около 1 600 лв. и работно време - всеки делничен ден от 09:00 до 18:00 ч., а бащата работи на граждански договор с месечен нетен доход от около 2 000 лв.. През учебната 2023 г./2024 г. детето Д. е било ученик в пети клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място] и успешно е адаптирано в класа си. От заключението на служебно допуснатата психологическа експертиза, неоспорено от страните, решаващият съд е счел за установено, че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, която продължава да се развива само между него и баща му поради създаване на условия от страна на бащата за прекъсване на връзката с майката. Връзката с майката е прекъсната поради поставените условия от бащата и поставените еднолично правила за отглеждането и развитието на детето. Посочил е, че вещото лице - психолог препоръчва спешно възстановяване на връзката дете-майка, както и че е оценило двамата родители като авторитетен 3

(коопериращи) тип родители, окуражаващи към самостоятелност, без да снемат ограниченията и контрола върху поведението на децата. Кредитирал е експертния извод, че детето Д. е изградило защитен механизъм във връзка със справяне с преживявания, свързани с минали конфликти, който се изразява в отхвърляне на фигурата на майката при проективната методика (обичам я, но я отхвърлям), при което нарушената близост между детето и неговата майка може да доведе до нарушение в развитието на Д., свързано както с негови бъдещи връзки, така и с неговата самооценка и възприемане. Въззивният съд е възприел извода в заключението на психологическата експертиза, че е препоръчително да се създадат условия за контакти на детето с неговата майка, а за родителите, които са в конфликт е препоръчително да бъдат консултирани във връзка с преформулиране на начина на родителстване и бъдещо предоговаряне на взаимоотношенията, свързани с родителстването. В открито съдебно заседание от 24.06.2024г. вещото лице – психолог е акцентирало, че възстановяването на връзката на детето с майката не включва телефонни разговори, вайбър кореспонденция, а са необходими незабавни срещи, реални контакти, директни, лични срещи с майката. Посочило е, че ако съдът реши детето да живее при майка си в [населено място], тъй като то има много добра връзка със своя баща, то бащата трябва да бъде в много разширен режим на лични отношения, за да не се окаже негативно емоционално влияние върху него и то да не преживее стрес. Ако детето остане да живее с баща си в [населено място], то е необходимо да бъде определен много широк режим на контакти с майката, за да може да се възстанови връзката с нея. Според съдебния експерт и двата варианта на лични отношения са добри за детето, защото и двамата родители са хора с добър родителски капацитет, с равни възможности. Същевременно, вещото лице е посочило, че бащата не е критичен към последствията от създадените от него условия от прекъсване на връзката с базовата фигура на привързаност на майката, но родителският му капацитет не е повлиян от това, че той има такава характерова особеност.

Въззивният съд е изслушал по реда на чл. 59, ал. 6 СК и двамата родители. Майката е заявила, че последно е видяла детето Д. преди година и половина, но постоянно го търси, звъни по телефона. Последният път когато се е чула с детето, отново е било за минутка, тъй като бащата изцяло ограничава достъпа до детето. Бащата е заявил, че майката настройва Д. срещу него като баща и при последният им разговор детето имало конкретни въпроси, като той им дал да си приключат разговора, но показал, че не одобрява това отношение и не е нещо, което ще толерира. Последното сочи като причина майката да не знае телефонния номер на сина си. Малолетното дете Д., изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., е заявило, че с майка си се е виждало преди две години и иска да я вижда по-често. Желае да ходи в специални центрове, за да я вижда, ако не може да ходи в жилището ѝ. Иска да ѝ гостува. В новото ѝ жилище не е ходил, но иска да се вижда с майка си където и да е. Достатъчно често да я вижда, че да не му липсва така много, както през последните две години. Сочи, че ако живее при майка си, ще му е добре ако ходи едната събота и неделя при майка си, а другата при баща си и по-следващата да бъде пак при майка си. Така да се редуват през събота и неделя. През седмицата иска да е в [населено място], защото там е на училище. В Пловдив има много приятели, но заявява, че не му харесва много в Пловдив, в София му харесва най4 много, но не знае как ще си намери приятели ако учи там. Споделя, че ако живее при майка си, сестрите му, с които живее при баща си, ще му липсват, а тях също приема за част от семейството си.