Решение № 5 от 03.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501817 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с ВХ.

№37556/10.10.2023г. на БРС, предявена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Иван Недков , срещу Решение № 1930 от 26.09.2023г. по гр. д. № 2847/2023 по описа на P C - Бургас, с което изцяло са отхвърлени установителните искови претенции на ищцовото дружество срещу ответницата М. К. Б. за парични суми, претендирани на основание Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARD*********г.,сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“; присъдени са разноски в полза на ответницата.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че неправилно районният съд изключил от доказателствения материал по делото представени от ищеца копия от електронни документи. Твърди, че ответникът е сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски креди, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*****,което договаряне се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, за което излага обстоятелства и цитира изискванията на ЗПФУР, Закон за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, цитирайки правни норми ,даващи определение на „електронно изявление“, „електронен документ“ „електронен подпис“.Твърди, че длъжникът е предоставил всички изискуеми данни - три имена, ЕГН, адрес, телефон, отправил е предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната от закона форма.По тези съображения намира,че при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 1 от ЗЕДЕУУ ,че представеният по делото електронен документ - договор за кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.,което своя страна, безспорно доказвало възникването на заемно правоотношение между кредитора и длъжника, чиято разновидност представлява договорът за кредит.В този смисъл било приетото по Решение № 148 от 8.06.2020 г. на ОС - Пазарджик по в.гр.д. № 144/2020 г.; Решение № 162 от 5.06.2019 г. на ОС - Сливен по в.гр.д. N° 254/2019 г. и Решение № 186 от 24.07.2020 г. на ОС - Враца по в.гр. д. № 263/2020 г.Намира, че с оглед популяризирането на кибертехнологиите в ежедневния живот и повишаване стандарта на общата елементарна култура знанията, свързани с функционирането на подобни електронни услуги, не били специфични, а ноторни. Така ставало ясно, че различните етапи от регистрацията се визуализирали само за потребителя, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и единствено той може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, но фактически не биха имали необходимата доказателствена стойност по смисъла на ГПК. При доставчика се генерирало единствено подписаното /по см. на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление, от което произтичали някакви последици - права и задължения, каквото в случая бил договорът за кредит.Моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени обжалваното и се постанови друго, с което се уважат установителните искови претенции.;моли за присъждане на разноските в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.В случай на неявяване на представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в първото по делото заседание, същото да се гледа в отсъствие на въззивника; в случай на представяне от въззиваемия на писмени доказателства и/или направени доказателствени искания, да се предостави възможност на въззивника да се запознае с тях и да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства.Моли съдът да даде възможност да представят доказателства и/или да направят доказателствени искания в съответствие с разпределената доказателствена тежест по делото.Заявява възражение за прекомерност на разноските,извършени от ответната страна ,както и съдът да даде указания на ответната страна да посочи банкова сметка, по която евентуално да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№

40038/27.10.2023г. на БРС от М. К. Б. ЕГН **********, с адрес: ****** чрез процесуален представител адв. Тони Узунова-БАК, с адрес на адв. кантора: гр. Бургас, ул. ’'Васил Левски” №5, партер, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Намира за недоказано твърдението на ищеца за наличие на валидна облигационни връзка - договор за револвиращ потребителски кредит, по която на ответника да е предадена заемната сума, предмет на договора, както и че са спазени особените изисквания на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и изискванията на Закон за електрония документ и електрония подпис, както и че ищецът е съответно материално-правно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит. По делото били представени от ищеца само копия от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- *******г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД и М. К. Б., Договор застраховка за кредитополучатели, Договор за прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. между„Агенция по събиране на вземанията“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД и др.Истинността на представените копия на документи били оспорена в частта относно подписа на ответницата, тъй като тя нямала електронен подпис и никога не е имала такъв;адресът, посочен в представените от ищеца документи като неин настоящ адрес - в град Варна,не бил неин:не е пребивавала там, както и не фигурира и никога не е фигурирал в нейните документи за самоличност. За злоупотреба с лични данни на ответницата при сключване на процесния и друг договор за потребителски кредит била сезирана РП-Бургас и образувана Прокурорска преписка №2159/2023г. по описа на Районна 2 прокуратура- Бургас, приложена по делото.Предвид оспорване от ответницата на представените от ищеца документи на основание чл.184, ал.1 изр.2 от ГПК е заявила искане от съда,по което с Определение №3829 от 27.06.2023г. съдът е указал на ищеца да заяви изрично дали ще се ползва от оспорените от ответницата писмени доказателства, а именно всички документи, в които е посочено, че тя е техен автор, както и че са подписани електронно от нея, както и да представи по делото същите в оригинал на електронен носител, ако желае да се ползва от тях.Указанията на съда не били изпълнение от ищеца,не били представени в оригинал оспорените документи, поради което съдът изключил същите от доказателствения материал по делото.Ответницата оспорила подписите си върху договора и приложенията, но поради проявена от ищеца процесуална небрежност и неизпълнение разпореждането на съда за представянето им не била доказана твърдяната облигационна връзка. Намира, че правилно съдът е приел, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца за сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответницата М. Б. Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, както и че посочената в този договор заемна сума да е била получена от ответницата.Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските на въззиваемата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против М. К. Б. установителни искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуването на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, основани на сключен договор за потребителски кредит при условията на финансова услуга от разстояние -Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-******* г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са цедирани на ищеца.

За обосноваване на претенциите са изложени правни и фактически доводи, че договарянето между страните по горепосочения договор за кредит се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, а договорът е бил сключен във формата на електронен документ. В изпълнение на договора кредиторът е предоставил на ответницата кредитна карта Mastercard, която е била активирана от нея и ответницата се е възползвала от предоставения й револвиращ кредит, като на 07.09.2021 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоила част от предоставения й кредитен лимит, а в периода 07.09.2021 г. - 12.05.2022 г. усвоила от кредитната карта общата сума от 2 500 лв. Съгласно договорът, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35 %, такси за ползването на картата съгласно тарифата, поместена в договора, а при неплащане на една или повече погасителни вноски кредитополучателят държи на кредитора и законна лихва върху всяка просрочена вноска за периода на забавата.Ищецът заявява, че претендираните вземания са му били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с Приложение № 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., като ответницата е била уведомена за цесията с уведомително писмо от 20.05.2022г.

Ищецът представя заверени копия от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-****** от 07.09.2021 г. с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и кредитополучател М. К.

Б., Договор за застрахователно посредничество с клиент М. К. Б., Сертификат № CARD****** и общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ със застраховано лице М. К. Б. и Добавък № CREX-***** г. към Сертификат № CARD- ****, в които е посочено, че са електронно подписани от ответницата М. Б..

3

В срока по чл.131 ГПК ответницата в писмен отговор и допълнение към него заявява, че не е сключвала посочения в исковата молба договор за револвиращ потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, не е подавала заявление за сключването му,не е подписвала каквито и да е договори, никога не е имала електронен подпис, поради което няма как да е сключила процесния договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, нито някога е пребивавала на посочения в договора адрес в гр. Варна, не е получавала кредитна карта от горепосоченото дружество, нито е получавала съобщение за извършена продажба на вземането.Твърди, че личните й данни са били използвани неправомерно и без нейно знание и съгласие, за което сезирала РП-Бургас с жалба за осъществена измама с нейните лични данни, по която е била образувана пр.пр. № 2159/2023 г. по описа на РП-Бургас.По тези съображения ответницата оспорва истинността на представените от ищеца договор за потребителски кредит, както и на всички други документи, съдържащи нейното име и изписването, че са подписани електронно от нея, като твърди, че те не произлизат от нея и тя не ги е подписвала;моли на основание чл. 184,ал.1,изр.1 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оспорените документи в оригинал-на електронен носител.