Решение № 397 от 17.07.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 397/17.7.2020г. гр. Ямбол, 17.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА СПАСОВА с участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3415/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон

България”, представлявано от юриск. Н.М., срещу В.Й.С. ***. В нея се твърди, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***, както и за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***. На 13.02.2018 г. длъжникът е активирал предоставената му от кредитна карта *** с максимален кредитен лимит в размер на 2500 лв.. Въз основа на това, за кредитополучателя възниква задължение да погасява в срок минимална месечна вноска –променлива величина, размерът на която зависи от усвоената сума. Дължи лихва и такси за обслужване на кредита. Длъжникът е преустановил плащанията на 01.03.2018 г.. Поради това кредиторът е блокирал използването на картата. Неплатени са 3344.63 лв. – главница и 12.62 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г. Заемателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, равно на 174.43 лв. за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца горепосочените суми, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС. Предявени са и евентуално съединени осъдителни искове за същите суми. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.

В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни.

Възразява, че не е налице договор за кредит между страните, тъй като липсват доказателства, че длъжникът е получил заемната сума от ищеца. Оспорва получаването на кредитната карта от ответника. Оспорва се действителността на договора за кредит като противоречащ на ЗПК-чл.11 ал.1 т.10-липсва ясна методика за формиране на ГПР. Ответникът намира за неясен размера на договорената главница и на претендираната такава. Възразява срещу непосочването от ищеца на конкретните дати на теглене на суми с кредитната карта. Намира договора за недействителен, доколкото не са представени общите условия към него, както и поради липсата на доказателства да е сключен в два екземпляра- по един за всяка от страните, а и поради това че представеното копие на договора е с шрифт, по-малък от 12. Оспорва се и сключването на договор за застраховка и плащането на суми от ищеца по него.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Усвояване на кредит от 09.01.2018 г. с номер ***-Екземпляр за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, подписан от страните и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 09.01.2018 г. -документ, съдържащ подписите на двете страни, същите са се договорили за отпускане на револвиращ потребителски кредит, посредством предоставената на кредитополучателя кредитна карта с № ***, с максимален кредитен лимит 2 500 лв. Предвидена е възможност кредитополучателят да се възползва от услугата „Превод на пари по сметка" (чл.3 от договора) и услугата

„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл.4), като закупи избраната от него стока посредством усвояване на кредитен лимит чрез предоставената му кредитна карта. Видно от Служебен бон от 09.01.2018 г., издаден на основание фактура № ***/09.01.2019 г. на

„Технополис България“ ЕАД, подписана от ответника (на лист 42 от делото), същият е закупил посредством кредитна карта, издадена от ищеца, стоки: телевизор Samsung на стойност 1049 лв. и пералня Samsung на стойност 849 лв., т.е. за сумата общо от 1 898 лв. Стоките са описани и в Усвояване на кредит от 09.01.2018 г. с номер ***-Екземпляр за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, съгласно който общата стойност на кредита е 2014,32 лв., включващ и застраховка

„Сигурност на плащанията” със застрахователна премия от 166,32 лв. Лихвеният процент е фиксиран- 26,52, ГПР е 30 %. Общата стойност на плащанията е 2402,72 лв. Уговорено е връщане на кредита на първоначална вноска от 50 лв. и 12 месечни вноски за периода от 01.03.2018г. до 01.02.2019г. като всяка една от тях е в размер на 196,06 лв., дължима на 1-во число на месеца. Според чл.17 от договора за кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. В чл.20 се съдържат данни, че ГПК е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. В края на договора е удостоверено от страните, че кредитополучателят е получил екземпляр от него.

Съгласно представения Сертификат

№ *** с френски застраховател чрез клоновете си „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, подписан и от ответника, ведно с Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, също подписани от застрахования, е сключена застраховка на закупените стоки и „Защита на плащанията“ с посочени покрити рискове. Издаден е и Сетификат № *** за застрахователна премия в размер на 0.602% от използвания лимит по кредитната карта по застрахователната програма „Защита на плащанията по кредитни карти" на кредитополучателите на „БНП Париба Пърсънъл Файненс", за която е дължим данък в размер на 2% за покриваните от

„Кардиф Общо застраховане", клон България КЧТ застрахователни рискове по класове застраховки съгласно Раздел II от Приложение № 1 от Кодекса на застраховането.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателят се е възползвал от услугата „Превод на пари по сметка", като на 13.02.2018г. са преведени 110 лв., на 14.02.2018г. - 375 лв., на 16.02.2018г. - 10 лв. Общо усвоеният кредит с кредитна карта № *** е в размер на 2 343 лв. Ответникът не е направил нито едно плащане по кредита. С оглед на последното застраховката, за която е издаден Сетификат № ***, е анулирана и сумата в размер на 166.32 лв. не е включена в претендираното от ищеца вземане. Не са налице данни за заплатена сума за застраховка от кредитора. На основание предоставените месечни извлечения по кредитната карта, са се формирали задължения по револвиращ кредит № *** за периода от

01.03.2018г. до 06.12.2018г.: 2 343 лв. главница; 91.74 лв. застрахователна премия по застрахователната програма „Защита на плащанията по кредитни карти" на кредитополучателите в размер на 0.602% от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечните извлечения и данък в размер на 2%; 377,79 лв. възнаградителна лихва; 40 лв. месечни такси за обслужване за периода от 01.03.2018г. до 12.2018г.; 132,77лв. законна лихва от 06.12.2018г. до 27.06.2019г. датата на завеждане на заявлението по чл.

410 от ГПК, изчислена върху главницата 2 343 лв.– стойността, ползвана от кредитната карта за закупуване на стоките в размер на 1 848 лв. и преведените суми по сметка от разполагаемия кредитен лимит в размер на 495 лв. Задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са в общ размер на 2 985,30 лв.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/201г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно специалния

ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата.

Поради това възраженията на ответната страна относно наличието на сключен договор, поради липсва на доказателства, че длъжникът е получил заемната сума от ищеца, са неоснователни. От представената фактура-служебен бон от „Технополис България“ и от заключението на вещото лице се установи, че длъжникът е използвал кредитната карта, за плащане на цената на закупените от него стоки и за теглене на парични суми, т.е. налице е реално предоставен заем.

По делото не е оспорено подписването на договора от ответника. Съобразно чл. 180 от ГПК документът има формална доказателствена сила-че ответникът е автор на волеизявлението в него и сделката е сключена между страните. Тъй като истинността на документите не е оспорена в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, е настъпила уредената в чл. 133 преклузия. С оглед на това не е уважено искането на ответника за изискване на оригиналите на документите по реда на чл.

183 от ГПК, мотивирано в с.з. с възможността за оспорване на автентичността им.

Налице практика на

ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение

№ 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., с което е прието, че съобразно чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ в заверен от страната препис и при поискване тя не представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, то представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Същевременно обаче съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът трябва и да отдели спорните от безспорните факти, след което да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Ако между страните по делото не се оспорва съществуването на споразумение, нито неговото съдържание, както и ако от събраните по делото доказателства се установяват извършените от страните престации в изпълнение на задълженията по договора, то следва да се приеме за съществуващо, независимо от прилагането на посочената по-горе процесуална разпоредба. Според ВКС неправилно въззивният съд е приел, че след като от доказателствата по делото е изключено споразумението, то такова не е съществувало между страните. С оглед дадения отговор на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК е намерил, че трябва да се приеме за установено, че страните са сключили такова споразумение. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установяват извършените от кредитора престации в изпълнение на задълженията по договора, ползването от ответника на сумите по кредита и съобразно указанията на ВКС следва да се приеме за съществуващо правоотношението, предмет на делото.