Определение № 233 от 15.11.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 317/2023
- Вид
- Определение № 233
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Павел Неделчев, Пламен Попов, Благовеста Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 356, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 356, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233 гр. Габрово, 14.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Благовеста Костова
Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20234200600317 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 72, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частен протест на мл. прокурор в Районна прокуратура – Габрово против определение № 198 от 03.11.2023 г. по ЧНД № 433/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечаване отнемането на вещи в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 от НК и на изпълнението на наказанието глоба, чрез налагане на запор върху лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********* собственост на лицето В. Р. Х..
В частния протест се излагат съображения в подкрепа на виждането за неправилност на определението на районния съд. Прокурорът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 356, ал. 4 от НПК, счита, че от момента на извършване на оглед на местопроизшествие (действие по разследването, което е прието като изпълващо основанието по чл. 356, ал. 3 от НПК за образуване на наказателното производство) лицето В. Х. е придобило качеството на обвиняем. Посочва се още, че дори първоинстанционният съд да не е възприел това законодателно решение, то на 03.11.2023 г. В. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК. По-нататък в протеста се излагат теоретични разсъждения относно възникването на фигурата на обвиняемия, както и за възможността прокурорът да внесе искане за обезпечаване на глоба, конфискация или отнемане на вещи, без да е налице обвиняем.
Претендира се за отмяна на определението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да се допусне исканото обезпечение.
Окръжен съд - Габрово, след като прецени събраните по делото данни и съобрази доводите от частния протест, намира за установено следното:
1
Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Същият е допустим, но разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
Производството по ДП № 400/2023 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево е образувано на 29.10.2023 г. по реда на глава ХХІV от НПК за това, че на 29.10.2023 г., около 09:30 часа, в гр. Севлиево, на ул. ************, в посока на движение центъра на града В. Р. Х. от гр. Севлиево е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“ с рег. № ********* с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,50 на хиляда – 1,15 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0152, посредством измерване на концентрацията на алкохола в издишания от водача въздух, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 163/2018 г. на РС – Севлиево за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът установи, че от вътрешната страна на предната корица на тома от ДП се намират екземпляри от документ „Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение“ с дата 03.11.2023 г. Липсват данни постановлението за привличане на обвиняем да е предявено на лицето, което е вписано в него като обвиняем. В искането си до съда прокурорът е посочил, че обсъжданото постановление не е предявено на В. Х., тъй като същият пожелал да се яви за предявяването със защитник, но последният бил служебно ангажиран.
За да постанови определението си съставът на първоинстанционния съд е анализирал предпоставките по чл.72, ал. 1 от НПК във връзка със съответните приложими разпоредби на ГПК за допускане на исканото обезпечение. Приел, че първо и най-важно условие, за да бъде уважено искането на прокурора е да е налице постановление за привличане на дееца в качеството му обвиняем, което в случая не е изпълнено, тъй като видно от материалите по делото такова е изготвено, но не е предявено на В. Р. Х.. Посочил е, че след като Х. не е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, е недопустимо да се допуска обезпечаване на предвиденото в разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 от НК отнемане на собствения му лек автомобил, чрез налагане на запор върху същия.
Въззивният съд не намира основание за извеждане на различни фактически и/или правни изводи по основното съображение на първоинстанционния съд, за да остави без уважение искането на прокурора. Правилно в атакувания съдебен акт е прието, че в случая не е възникнала процесуалната фигура на обвиняем, което е основно и задължително условие за обсъждане наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение. Известно е тълкувателно решение № 2/2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС, в т. 2 от което изрично е казано: „Необходимо 2 е във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/или конфискация.“. Очевидно е, че в случая не е налице хипотеза на изключения от общото правило така, както такива са очертани в съобразителната част към т. 2 от посоченото тълкувателно решение, поради което и съображенията в протеста в подобна насока са неотносими към предмета на настоящото производство, като предвид конкретиката на казуса не става ясно и какви доводи се черпят от подобно изложение.
Настоящият състав категорично не споделя доводите на прокурора, че в случая лицето В. Х. е придобило качеството на обвиняем. Разпоредбата на чл. 356, ал. 4 от НПК предвижда, че лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, а не въобще от съставянето на акта за първото действие по разследването. Съждението в протеста, че от момента на извършване на огледа на местопроизшествие (съставянето на протокол за който в случая е прието като акт на първо действие по разследването, съответно и основание за образуване на бързото производство) В. Х. придобива качеството на обвиняем по силата на закона, сериозно се конфронтира с основни принципи на наказателния процес, в частност с конституционно гарантираното право на защита. Първо, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика „действие по разследването срещу него“ е всяко действие по разследването, което се провежда с участие на лице, срещу което са събрани доказателства или фактически данни, че е взело участие при извършване на престъплението. Такива биха могли да бъдат личен обиск, претърсване и изземване, разпознаване, разпит в качеството на обвиняем и др. От материалите в настоящото производство не се установява подобно действие с участието на лицето В. Х. да е било извършвано. Абсолютно произволно би било за действие по разследването срещу лицето да се приеме огледът на местопроизшествие, на който Х. само е присъствал.
Актове по разследване срещу лицето не съставляват и акта за установяване на административно нарушение, заповедта за прилагане на ПАМ, талона за изследване, протокола за медицинско изследване и други документи, тъй като същите не са изготвени по предвидения в НПК процесуален ред. Следователно, след като спрямо В.
Х. не е извършено действие по разследване, то няма как същият да е придобил процесуалното качество на обвиняем. Второ, по мнение на настоящия състав извършването на действие по разследването спрямо едно лице само по себе си не е достатъчно, за да се счита същото за обвиняем, ако съответният разследващ орган не му е гарантирал поне в минимален обем процесуалните права по чл. 55 от НПК, включително чрез очертаване параметрите на престъплението, за което се привлича и въз основа на какви доказателства, разясняване на правото да дава или да откаже да дава обяснения, правото да има защитник и т.н. Противното означава едно лице да 3 бъде третирано като обвиняем, без същото изобщо да има възможност да упражни правата си, което би било в противоречие както с принципите на българския наказателен процес, така и с ангажиментите на страната ни по международни договори (примерно Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство; Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане).
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 198 от 03.11.2023 г. по ЧНД № 433/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечаване отнемането на вещи в полза на държавата на основание чл.
343б, ал. 5 от НК и на изпълнението на наказанието глоба, чрез налагане на запор върху лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********* собственост на лицето В. Р. Х. от гр. Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4