Решение № 131 от 24.06.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Сливница, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. П.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200296 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалбата на М. П. И., ЕГН **********, срещу НП № 103/25.04.2023 г., издадено от Заместник- директора на Регионална дирекция по горите – гр. София, упълномощен със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 257, ал.1, пр.1, т.2, пр.3 от Закона за горите, във вр. чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка със Заповед № 814/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

В жалбата се твърди, че на жалбоподателя не е съставян АУАН в законоустановените ред и срокове, че същият не е запознат с визираните в акта проверки и че не са текли срокове за възражение по отношение на констатациите в тях; че не му е указвано правото на възражение, както и че липсва компетентност на актосъставителя. В жалбата се излагат доводи за това, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, че същото не е връчвано на жалбоподателя, както и че е издадено въз основа на порочен акт за установяване на нарушение, който не отговаря на изискванията, не съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е издаден от лице без представителна власт. Жалбоподателят твърди, също така, че не е 1 извършил нарушението на визираните норми, тъй като издаденият от него карнет-опис е в съответствие с правилата за издаването му. Отправя се искане за отмяна на НП със законните последици от това.

В съдебното заседание, процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност на НП. Претендира разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева. Прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсулт ** е в служебни правоотношения с АНО, като твърди, че при това положение не се следват разноски, които не са реално сторените и за които няма представени доказателства.

Административнонаказващият орган в лицето на Заместник-директора на Регионална дирекция по горите – София, чрез юрисконсулт **, изразява становище обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение относно претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от писмените доказателства, а и не е спорно между страните, че жалбоподателят работи на длъжност "старши лесничей" в ТП ДГС Сливница.

От разпита на свидетелите В. Т. М., С. Х. П. и Х. Б. В. се установи, че на 12.10.2022 г. същите извършили проверка в землището на село Чибаовци, община Костинброд, в отдел 672, подотдел "з", държавна горска територия.

За същия отдел, на 10.05.2022 г. старши лесничеят М. П. И. /жалбоподател в настоящото производство/, бил издал карнет-опис, в който били отразени подлежащите на сеч дървета, без насаждението да е маркирано на терен за извеждане на принудителна сеч с интензивност 80 %. На място проверяващите установили, че били маркирани единични дървета основно по периферията на подотдела, без да са оградени площите, засегнати от ветровали, както било записано в карнет-описа. Въз основа на личните възприятия на свидетеля Х. Б. В., на длъжност "главен специалист горски инспектор", същият съставил АУАН № 103/2023 г. на 05.01.2023 г., в присъствието на жалбоподателя М. П. И., в който акт отразил, че при извършена проверка на дата 12.10.2022 г., със свидетелите по съставянето на акта, установили, че в качеството си на длъжностно лице в ТП ДГС – Сливница, жалбоподателят е издал карнет-опис за отдел 672, подотдел "з" – държавна горска територия в землището на с. Чибаовци, община Драгоман, в 2 който са отразени подлежащите на сеч дървета, без насаждението да е маркирано на терен за извеждане на принудителна сеч с интензивност 80 %, като са маркирани единични дървета основно по периферията на подотдела, без да са оградени площите, засегнати от ветровали, както е записано в карнет-описа.

Горното е прието за нарушение по чл. 257, ал. 1 пр. 1, т. 2 пр.3 от ЗГ, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка със Заповед № 814/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

За констатираното административно нарушение бил съставен АУАН № 103/05.01.2023 г., който бил връчен на жалбоподателя, след като същият го подписал.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 103/25.04.2023 г. от Заместник - директора на Регионална дирекция по горите – гр. София, в което нарушението е описано по същия начин и на основание чл. 257, ал. 1 пр.

1, т. 2 пр.3 от ЗГ, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка със Заповед № 814/17.11.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, на жалбоподателя, за описаното нарушение, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Т. М., С. Х. П. и Х. Б. В.; събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства:

АУАН № 103/05.01.2023 г., доклад от инж. В. М. от 07.01.2023 г., трудов договор № ТД-00-3/01.04.2022 г., длъжностна характеристика, карнет-опис /лист 20-23/, протокол от 13.10.2022 г., обратна разписка /лист 43/, заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, Заповед № 699/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № 814/17.11.2015 г. на изпълнителния директор на ИАГ.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите В. М., С. П. и Х. В., които са очевидци на случая. Показанията на същите са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 3 страна следното:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказващият орган е обосновал в НП извода си, че жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение с обстоятелствата, че на 13.10.2022 г., при извършена съвместна документална и теренна проверка от ЮЗДП ДП Благоевград и РДГ – София, в присъствието на служители на ТП ДГС Сливница, е установено, че за отдел 672, подотдел „з“, землище на с. Чибаовци, община Костинброд – държавна горска територия, има издаден от жалбоподателя М. П. И. карнет-опис от 10.05.2022 г., в който са отразени подлежащите на сеч дървета за извеждане на принудителна сеч с интензивност 80 %, без насаждението да е маркирано на терен, като са маркирани единични дървета, основно по периферията на подотдела, без да са оградени площите, засегнати от ветровали.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил деяние, съставляващо административно нарушение съгласно вменените му като нарушени разпоредби на ЗГ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

На първо място от описанието на вмененото на жалбоподателя деяние в АУАН и в НП не може да се направи извод, че то съставлява нарушение на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.), което да е административнонаказуемо съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗГ.

Разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии създава задължение за лицата, които издават или попълват документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Както в АУАН, така и в НП се навеждат твърдения за това, че с деянието си жалбоподателят е нарушил Заповед № 814/17.11.2015 г. на изпълнителния директор на ИАГ, без да се уточнява коя именно точка от заповедта се твърди, че е нарушена и без това да става ясно и от самото описание на нарушението. След внимателно запознаване с цитираната заповед, настоящият съдебен състав не намери кое от нарежданията, обективирани в същата, е нарушил жалбоподателят с описаното в АУАН и НП и вменено му като административно нарушение деяние.

Ето защо не може да се установи как с описаното в АУАН и в НП от фактическа страна негово деяние, жалбоподателят е нарушил чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.), за да бъде деянието му съставомерно като 4 административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, каквато е правната рамка на административнонаказателното обвинение срещу него.

Освен това, настоящият съдебен състав констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

На първо място, в процесния АУАН е посочено, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е установено при извършена на 12.10.2022 г. проверка. В процесното наказателно постановление, обаче, АНО навежда твърдения, че въпросната проверка, при която е установено нарушението, е извършена на 13.10.2022 г.

Отделно от това, в представените по делото писмени доказателства /в т.ч. доклад от инж. В. М. от 07.01.2023 г./, както и в събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите, се излагат твърдения за първоначално извършена проверка в периода: 02-03.09.2022 г. от служители на РДГ – София, в присъствието на жалбоподателя, при която е констатирано извършено маркиране на единични дървета и в трите подотдела. Твърди се, че жалбоподателят е направил писмени възражения/обяснения срещу констатациите от тази проверка, което е предпоставило извършването на съвместната проверка със служители на ЮЗДП – Благоевград. По делото, обаче, така и не е представен констативен протокол или друг вид документ, обективиращ извършването и резултатите от такава проверка. Тези данни, обаче, обуславят съмнения в конкретиката, касаеща датата на установяване на нарушението. В случай, че действително е извършена проверка в периода 0203.09.2022 г., при която първоначално е установено твърдяното нарушение и резултатите от която са потвърдени от последващата съвместна проверка, то това би означавало, че твърдяното нарушение е установено на 02-03.09.2022 г., а АУАН е издаден на 05.01.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.

34 от ЗАНН преклузивен тримесечен срок от откриване на нарушителя за образуване на административнонаказателно производство. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че визираната неяснота около датата на установяване на твърдяното административно нарушение, съществено опорочава процесното административнонаказателно производство, като ограничава правото на защита на нарушителя.

Съществени неясноти са допуснати в процесния АУАН, а след това пренесени и в атакуваното НП, досежно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, които са от изискуемите реквизити за валидност на тези административни актове. В конкретния случай и в АУАН, и в НП, не става ясно във връзка с какво точно нарушение е образувано административнонаказателното производство – дали за 5 направилно маркиран подотдел от държавна горска територия или за издаването на карнет-опис. Тази липса на конкретика при описанието на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено, също води до порочност на АУАН и НП. Неточното посочване в НП, а и в АУАН на изпълнителното деяние, води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и до невъзможност да разбере за какво нарушение е санкционирано. Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.