Определение № 3756 от 05.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3756 гр. Варна, 04.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Светлана Тодорова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501502 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк.”В. *”, бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, действащ чрез адв.С. Н., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Алеко Константинов“ №11, против Решение №1285/15.04.2024г. по гр.д.№9303/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иска на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, действащо чрез юрк.Наталия Тонева, с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, чл.9 от ЗПК, чл.79, чл.99 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължения на жалбоподателя, произтичащи от Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г., сключен с “Аксес Файнанс“ ООД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., Приложение №1 към него от 29.08.2022г., чиито общ размер възлиза на 1103.42лв., от които: 900лв.-главница, 60.11лв.договорна лихва за периода от 03.06.2021г.-датата на първата транзакция по картата до 06.08.2021г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост и 143.31лв.-мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от на настъпване на предсрочната изискуемост07.08.2021г. до 21.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2628/2023г. на РС Варна.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалният и процесуалният закони, и необосновано. Поддържа се, че съдът не е взел 1 предвид, че процесният договор за цесия е нищожен, тъй като към датата на сключването му вземането по договора за кредит не е съществувало. Твърди се, че от каузалния характер на цесионният договор следва, че предмет на цесионна сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. съществуването на вземане е условие за действителност на договора за цесия. Сочи се относима съдебна практика и се поддържа, че престацията по сключения с ответника договор за кредит през 2021г., не може да бъде предмет на прехвърляне с договора за цесия от 2016г., както и че включването на вземането в Приложение №1 от 29.08.2022г. към договора за цесия, води до недействителност на последното, поради това, че договорът за цесия, предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В обобщение се поддържа, че предвид нищожността на договора за цесия, в частта касаеща процесното вземане, ищецът не е активно материалноправно легитимиран по предявения иск. На следващо място се поддържа, че ищцовото дружество не ангажирало доказателства и не е оборило своевременно предприетите от ответника оспорвания за отсъствие на облигационна връзка по предоставена кредитна карта, в това число че е издадена, получена и активирана такава карта, както и че ответникът е усвоявал суми посредством картата. Моли се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявените претенции, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения за нищожност на процесният договор за цесия, като се твърди, че съгласно уговореното в рамковият договор за прехвърляне на вземания, всяка една партида от вземания се индивидуализира отделно от страните в ново Приложение №1, което има силата на допълнително споразумение към рамковия договор. Поддържа се, че функцията на Приложение №1 е да измени, като допълни едно вече съществуващо правоотношение, без значение на периодът от време, след който е сключено допълнителното споразумение. Поддържа се още, че когато става въпрос за безсрочен договор, какъвто е настоящия случай, не съществува законово ограничение по отношение на срока, в който един договор може да бъде допълван и изменян, посредством допълнителни приложения. На следващо място се излагат доводи за установеност на основанието и размера на вземането, като по-конкретно се сочи, че наличието на кредитно отношение се установява от представеният препис от Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г. Сочи се, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна карта, издадена от “Интеркарт Файнанс“ АД, ведно с ПИН код за ползване на картата, чрез което кредитополучателят могъл да усвои изцяло максималния размер на кредита. Сочи се още, че страните по кредитно отношение, са подписали и Приложение №1, съдържащо Условия за ползване на международна платежна /кредитна/ карта Access Finance/iCard/Visa и Тарифа за дължимите такси за ползване на картата. Твърди се, че от заключението по проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е теглил/усвоявал суми от предоставената му кредитна карта в общ размер от 918.42лв., но не е извършвал 2 погашения, както и че същият е изпаднал в забава, считано от 02.06.2021г. Ето защо се моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба Г. Д. Д., против Решение №1285/15.04.2024г. по гр.д.№9303/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иска на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, чл.9 от ЗПК, чл.79, чл.99 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължения на жалбоподателя, произтичащи от Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г., сключен с “Аксес Файнанс“ ООД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., Приложение №1 към него от 29.08.2022г., чиито общ размер възлиза на 1103.42лв., от които: 900лв.-главница, 60.11лв.-договорна лихва за периода от 03.06.2021г.датата на първата транзакция по картата до 06.08.2021г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост и 143.31лв.-мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от на настъпване на предсрочната изискуемост-07.08.2021г. до 21.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2628/2023г. на РС Варна..

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1502/2024г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 30.10.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3