Решение № 180 от 03.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр.Несебър, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно наказателно дело № 20232150200378 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Ц., гражданин на Г., роден на ********** г., постоянен адрес ***********, подадена чрез адв. Т. А. от БАК, срещу Наказателно постановление № 23-0304-000402 от 21.06.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал. 3, пр.първо от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Ц., редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му представител. С писмено становище се поддържат изложените в жалбата доводи и аргументи, като се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

За въззиваемата страна - Началник сектор в ОД на МВР, РУ Несебър, редовно призована, не се явява представител.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН 1 от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 486928 от 21.06.2023 г. е съставен за това, че на същата дата, около 02: 10 ч., в к. к. Слънчев бряг- главна алея срещу бензиностанция „Петрол“ посока Несебъ, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег. № СО 9687 ВТ, собственост на „Рентал Сервисес Груп“ ООД, като при проверката същият отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер“ 7510, № ARPM 0783 за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и да даде кръв за анализ. Издаден бил талон за медицинско изследване № 131261. С това си деяние жалбоподателят бил нарушил нормата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно и издал наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, датата и мястото на извършването му, както и съответната правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно постановление, наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност деяние, за което следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на 2 която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, както и конкретно е ангажиран размер, в този смисъл са изпълнени правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквито са и отправените с жалбата срещу НП възражения.

Съдът намира, че е налице фактическият състав на административно нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление, което е и достатъчно основание, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази връзка, съдът съобрази, че съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на АУАН значението на доказателствено средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното или администратвиното дирене доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на качеството му на официален документ. АУАН е официален документ в частта му за извършените от и пред актосъставителя действия и в този смисъл в обстоятелствената му част АУАН е доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по делото доказателства, включително представените от АНО. Тежестта на доказване при оспорване на констатациите, изложени в АУАН е на жалбоподателя . /В този смисъл Решение № 601 от 6.06.2023 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 496/2023 г., Решение № 632 от 16.06.2023 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 644/2023 г. и др./. По тези съображения и при липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от административния орган.

По отношение на възраженията на жалбоподателя, които касаят процесуалните правила във връзка с производството по констатиране на административното нарушение, за което е повдигнато административно наказание, съдът намира същите за неоснователни.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл.

84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството 3 по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, с която вече в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава- членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.

Преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на принципа за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 § 2 от Хартата на основните права на ЕС. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред първоинстанционния съд. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, в случай, че това се налага.

От съвкупната и цялостна преценка на посочените актове на правото на ЕС, съпоставяйки ги и с националното законодателство, се установява, че е налице безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. По тези съображения се налага изводът, че само по себе си липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може самостоятелно да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство /В този смисъл и Решение № 762 от 14.07.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

4

№ 946/2023 г., Решение № 361 от 2.03.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

№ 2438/2016 г. и др./.

Отделно от изложеното, следва да се съобрази, че в АУАН изрично е отразено запознаването на жалбоподателя със съдържанието на документите посредством преводач, като е посочено, че преводът е осъществен от служител на РУ- Несебър, на който са посочени имената и ЕГН.

Действително преводът е бил осъществен на руски език, което се потвърждава освен от отразеното в АУАН, така и от твърденията, изложени от жалбоподателя. От значение е обстоятелството, че жалбоподателят изрично посочва, че разбира руски език. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП жалбоподателят е заявил на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български език или че желае да му бъде назначен преводач. Противно на това, жалбоподателят е отказал получаване на АУАН, което е надлежно констатирано с подписа на един свидетел. Именно отказвайки да получи АУАН жалбоподателят сам се е лишил от още една, допълнителна възможност да се запознае със съдържанието на съставения акт. Въпреки това съдът счита, че жалбоподателят, макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен АУАН, като е получил наказателното постановление още в рамките на същия ден, както и се е възползвал пълноценно от възможността да го оспори по съдебен ред посредством ангажиран адвокат.