Решение № 2270 от 15.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2020г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 8833 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Й.Р.Д. и М.Р.Д. предявен срещу З. „У.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба Й.Р.Д. и М.Р.Д. твърдят, че на 29,11,2012г. в гр.София, по бул. „Никола Мушанов“ с посока на движение ул.

„Добротич“, към ул. „Житница“, водачът Д.Й.Й., при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се през тъмната част на денонощието, по мокър път с намалена видимост и интензивен трафик в дясната лента на булеварда, без необходимост преминал в лявата лента, където ускорил скоростта си, не спрял и не пропуснал пресичащия пътното платно на бул. „Никола Мушанов“ в района на спирка на градски транпорт, със спокоен ход на движение от дясно наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил Р.М.Д. – баща на ищците, и в резултат го блъснал като му причинил множество травматични увреждания довели до смъртта му. Отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05112000098904, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г.

За случая бил съставен констативен протокол и наказателно производство, което приключило с Присъда № 21/04.10.2016г. постановена по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО, с която Д.Й.Й. е признат за виновен в това, че на 29,11,2012г., в гр.София, бул. „Никола Мушанов“, при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр.

1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците.

Твърдят, че двамата били много привързани към баща си, поради което преживяват много тежко загубата му. Връзката между тях била изключително силна, семейството било сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент. Смъртта на баща им била неочаквана, ненавременна, представлявала изключително голям удар, т.к. загубили единственият човек, на когото имали пълно доверие и от който очаквали подкрепа във всяка житейска ситуация. Преди смъртта му двамата били борбени, жизнерадостни, изпълнени с надежда за по-добро бъдеще, а след смъртта му се затворили в себе си, нямали сили да се борят с несправедливата съдба, сякаш спрели да живеят, и все още са в траур.

Претендират за всеки от ищците да бъде заплатена сумата 189000.00лв., представляваща част от общо дължимата за всеки в размер на 250000.00лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 29,11,2012г. до окончателното и изплащане.

Ответника в постъпилия в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор излага становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Не оспорва факта на настъпване на ПТП и в резултат – смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците, както и наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задълителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Възразява, че ищците са предявили пред

З. „У.“ АД претенции за доброволно плащане, като дружеството е определило като справедливо и изплатило застрахователно обезщетение в полза на Й.Р.Д. в размер на 37000.00лв., т.к. от общо определаната и сума в размер на 52000.00лв. са извадени вече изплатените и от работодателя на баща и „Т.“ ЕООД и впоследствие възстановени от застрахователя З. „У.“ АД 15000.00лв., и в полза на М.Р.Д. – 52000.00лв.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Р.М.Д. – баща на ищците в значителна степен, т.к. същият е предприел незаконосъобразно пресичане на пътното платно за движение извън определеното за това място – надлез, в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Дори да се приеме, че надлезът е бил неизползваем и починалият е предприел законосъобразно пресичане на платно за движение на основание чл. 113, ал. 2 ЗДвП не на обозначеното за това място – надлез, пресичането е извършено в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, при интензивно движение, удължил е ненужно пътя и времето си за пресичане и е преминал през ограждение. Нарушил е и разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно на платното за движение и пресякъл при ограничена видимост поради обилния валеж. Затова обезщетението следва да се намали.

В отношение на евентуалност възразява, че обезщетението е прекомерно.

Възразява и, че е изтекла погасителна даност по отношение лихвите за забава, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност редуцирани по размер.

В депозираната допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК и допълнителният отговор в срока по чл. 373 ГПК не са изложени твърдения и възражения различни от вече изложените

Съдът, като взе предвид предмета на спора, становищата на страните и събраните доказателства, и като съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от Присъда № 21/04.10.2016г. постановена по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО, с която Д.Й.Й. е признат за виновен в това, че на 29,11,2012г., в гр.София, бул. „Никола Мушанов“, при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците.

От заключението по САТЕ се установява следното:

На 29,11,2012г. в гр.София, по бул. „Никола Мушанов“ с посока на движение ул. „Добротич“, към ул. „Житница“, се движил водачът Д.Й.Й. на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, през тъмната част на денонощието, по мокър път с намалена видимост и интензивен трафик в дясната лента на булеварда. При приближаване на района срещу № 122 предприел маневра за смяна на лентата за движение, където ускорил скоростта си от порядъка на 48км/ч.

По същото време пешеходецът Р.М.Д. пресичал пътното платно на бул. „Никола Мушанов“ в района на спирка на градски транпорт, с ход на движение от дясно наляво, движейки се косо под ъгъл 60-70гр на надлъжната ос на пътното платно. Водачът не възприел навлезлия в пътното платно пешеходец и го блъснал. Пешеходецът е получил травми несъвместими с живота.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП от страна на пешеходеца е навлизането в пътното платно в момент, когато това не е биро безопасно – наличие на интензивен трафик от движещи се МПС и условие на намалена видимост от силен дъждовалеж. На около

20-30м от мястото на предприетото пресичане е имало пешеходен надлез, който независимо от лошото му състояние е можел да се използва за преминаване. От страна на водача причина е, че не е възприел пресичащия пешеходец. При движение със скорост до 26км/ч при конкретните пътно климатични условия на намалена видимост и нощни условия е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на сблъсъка чрез своевременно възприемане и отреагиране за екстрено спиране.

Съгласно заключението и двамата участниции в ПТП са имали възможност да избегнат настъпването му. Пешеходецът, ако не беше навлязъл в пътното платно при конкретната ситуация, а водача ако бе управлявал професионално автомобила в усложнената обстановка, с по-ниска скорост на движение.

Пешеходецът е попадал в опасната зона на товарния автомобил при скоростта, с която се е движил. Нямало е препятствия по пътя, които биха попречили на пешеходеца да вижда идващите към него МПС. В конкретната пътна ситуация пешеходецът е имал обективна възможност да възприеме движещите се МПС в дясната пътна лента от разстояние не по-малко от 100м, а тези в лявата пътна лента – при откриване на пряка видимост към тях.

От заключението по КСППЕ се установява следното:

При Й.Р.Д. не се установяват клинични данни за психотично разстройство /психоза/ или депресивно заболяване към настоящият момент. Внезапната смърт на баща и претърпяната тежка психотравма е довела до разстройство в адаптацията – остра стресова реакция /остра кризисна реакция/. След силния емоционален стрес е възникнало състояние на протрахиран отговор към прихотравмиращото събитие, с невротична симптоматика: подтиснатост, интензивно вътрешно напрежение, тревожност, депресивитет, отпадналост, непълноценен сън, най интензивни през първите две седмици и постепенно намаляващи по интензивност в разките на около три месеца. Тази симптоматика се определя диагностично като Адаптационна реакция. Не се е консултирала с психиатър, приемала мелатонин за корекция на съня за месец. Към момента невротичната симптоматика при ищцата е компенсирана невазисимо, че психологическата травма вследствие на инцидента е с траен и необратим характер и преживяванията са все още актуални.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че сметката на всеки от ищците е заверена с получени по 52000.00лв., представляващи застрахователно обезщетение за смъртта на баща им, като част от тази сума в размер на 15000.00лв. Й.Р.Д. е получила от работодателя на починалият си родител, като обезщетение за трудова злополука.

По делото са разпитани свидетелите Д.Й.Й., Л.М.Д.– двамата по искане на ищците и Х.П.П. – по искане на ответника.

От показанията на св. Й. се установява – водач на т.а. блъснал ищеца се установява, че към момента на ПТП било тъмно, валяло дъжд движението било интензивно. Карал в задръстване след автобус. Преминал от дясна в лява лента на пътното платно и усетил удар в горна лява част на прозореца. Не видял никой.

Първо помислил, че нещо е паднало върху него. Стъклото горе в ляво се счупило.

От показанията на св. Л.М.Д.се установява, че е близък приятел на М. ***.

От тях узнал, че смъртта на баща им била тежък удар, защото настъпила изведнъж, принудително. Тримата били много близки.

Винаги си помагали. Случвало се с М. да не се виждат, защото той имал семейно събитие – вечеря, събиране по празници. От М. узнал, че много му тежи, че не може да запознае дъщерите си с дядо им. Й. тежко преживяла делото по повод смъртта. Непрекъснато и изниквали спомени.

От показанията са св. Х.П.П. се установява, че е свидетел очевидец на вече случилото се събитие. Движението вече било спряло и видяли спрелите коли. Нея вечер бил на работа на бензиностанцията „Шел“ на ул. „Никола *******. Малко след бензиностанцията имало пешеходен надлез. Лично свидетеля ползвал надлеза и преминавал много пъти през него въпреки, че към момента на ПТП състоянието му не било добро. Имало изронени стълби, липсващи метални части, които образуват стълбите. Минавал и между колите през платното за движение. Много хора избягвали да ползват надлеза заради лошото му състояние. И свидетелят бил падал по този мост заради повредите му. Можело да се премине на собствен риск.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05112000098904, валидна от 01.01.2012 г. до

31.12.2012г.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.