Решение № 3181 от 26.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 3181 26.07.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11425 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Айгер инженеринг“

ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от *** ***против

В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 891,08 лева /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и осем стотинки/ – главница, представляваща част от уговорено между страните обезщетение от 3 800 лева, равняваща се пропорционално на неизпълнението му за периода 22.04.2018 г. – 20.01.2020 г., изразяваща се в заплащане на направените разходи от работодателя за *** по договор за повишаване на квалификация от 20.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за заплащане на която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4409/16.05.2018 г., издадена по частно гр. дело № 7821/2018 г. на ПдРС, XV гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че между страните на 18.06.2016 г. бил сключен трудов договор № **, по силата на който ответникът бил назначен на длъжността „**“ в отдел „**“, с код по НКПД **, с място на работа – производствена база на ищеца в гр. *. На 20.07.2016 г. между страните бил сключен договор за повишаване на квалификацията, по силата на който ответникът приел и се задължил да завърши платен и осигурен от работодателя курс за повишаване на квалификацията му, необходима за заеманата от него длъжност, с програма на *** /курс от 1 до 5/, неразделна част от договора. С подписването на този договор работникът се задължил да работи при ищеца за срок от три години и половина, считано от 20.07.2016 г. В чл. 5 ал. b от договора било фиксирано обезщетение при неизпълнение на това задължение на работника в размер на сумата от 3 800 лева, представляваща направените от работодателя разходи по ***то. ***то било платено от ищеца и проведено, но ответникът не изпълнил своето задължение по договора, като едностранно прекратил ТПО, считано от 21.04.2018 г. В този смисъл той се явявал в частично неизпълнение спрямо работодателя си, при когото се бил задължил да работи до 20.01.2020 г., като трябвало да работи още 42 месеца и пропорционално на неизпълнението си, за периода 22.04.2018 г.- 20.01.2020 г., той дължал обезщетение в размер на 1891,08 лева.

Тъй като до 15.05.2018 г. ответникът не бил заплатил доброволно горната сума, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за заплащането й, било образувано ч. гр. д. № 7821/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4409/16.05.2018 г., издадена по частно гр. дело № 7821/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в било разпоредено длъжникът за заплати на заявителя търсената сума, законна лихва и разноски. В дадения двуседмичен срок длъжникът възразил срещу заповедта, като на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Междувременно длъжникът също не бил изпълнил задължението си.

С оглед на дотук изложеното, се моли да бъде постановено решение, с което установителният иск да се уважи, като на заявителя-ищец се присъдят и разноските в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва изцяло.

Твърди се, че трудовият договор с ищеца бил сключен на 18.07.2016 г., като лицето кандидатствало за друга позиция „**“, но по време на събеседването му било обяснено, че първо трябвало да бъде назначен на друга длъжност, а след запознаване с технологията на работа щял да бъде преназначен. Относно ***то – по-голямата част от него се провеждала от **на отдел на работодателя и касаело принципно ***, за което били използвани готови материали от интернет, предоставяни на всички новоназначени **. Специфично било ***то само за работа с **, което било свързано с работата, но то следвало да бъде за сметка на работодателя, защото го обслужвало. ***то се провеждало в работно време и на територията на предприятието, като на обучаващата се група била предоставена, от служители на работодателя, информация от подготвени слайдове за около два часа дневно. По време на работа ответникът сглобявал елементи по маршрутна карта, като теоретичното *** не го било научило на това, поради което то било неефективно. Макар че в длъжностната характеристика било записано, че трябвало да се премине 6 месечно ***, програмата била фиксирана на 11 седмици /или по-малко от три месеца/. Прави възражение за нищожност на договора. Оспорват се като прекомерни разходите за ***, които не съответствали на действително направените такива. Ответникът нямал нужда от това *** с оглед притежаваните от него познания и нямал затруднения в работата си. След като бил преназначен на исканата длъжност, поради постоянни пътувания и командировки, той сам се отказал, предвид семейни ангажименти. Посочва, че търсените от ищеца разходи по ***то не били реалистични, защото ***то не било индивидуално на човек, а на цяла група от около 20-тина души, при само един ***. За сравнение годишната такса за *** в техническия университет по такава специалност за два семестъра била около 5 пъти по-малка. Отделно от това, след приключване на ***то не се издавал документ за повишаване на квалификацията. С оглед на така изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7821/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 4409 от 16.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 1891,08 лева – представляваща неизплатено обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка със сключен договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 КТ от 20.07.2016 г., за неизпълнение на договорно задължение длъжникът да работи при работодателя – заявител за периода 22.04.2018 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер от 337,83 лева. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта, като в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

По делото няма спор, като се и установява и от приетите писмени доказателства, че между страните е съществувала трудовоправна връзка по силата на Трудов договор № ***от 18.07.2016 г. Между страните бил сключен и Договор за повишаване на квалификацията от 20.07.2016 г., с клауза – чл. 5, б. „б“, съгласно която в случай, че трудовият договор на служителя бъде прекратен по каквато и да е причина преди изтичане на срока по чл. 3, б. „д“ – 3,6 години, обучаемия следва да изплати на работодателя неустойка в размер на 3800 лева. Няма спор между страните, че ответникът е преминал ***то /курс 1 до 5/, посочено в Приложение № 1 към договора за повишаване на квалификацията, в която връзка по делото са приети и писмени доказателства – 6 бр. декларации за проведено *** /л. 123-128/.

По делото са приложени и Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., по силата на което ответникът е преназначен на длъжността „**“, с приложена към същото длъжностна характеристика, както и Допълнително споразумение от 29.06.2017 г., по силата на което ответникът е преназначен на длъжност „**“ с приложена към него длъжностна характеристика. Във връзка със заявление на ответника от 20.03.2018 г., трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № **от 20.04.2018 г., считано от 21.04.2018 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

По делото е прието заключение на допуснатата ССЕ, в което вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението по чл. 234 КТ съгласно сключения договор между страните възлиза на сумата от 1888,92 лева.

По делото са приети и множество писмени доказателства, във връзка с проведеното *** на ответника, а именно: присъствени форми /л. 61 – 68, 82-87, 95-97, 107-111 и 130/, копие на издържаните от ответника тестове, анонимни анкети – обратна информация от ***.

В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на св. М.С.В./протокол от съдебно заседание, проведено на 07.11.2018 г./, св. П.П.К.и св. Д.Г.М./протокол от съдебно заседание, проведено на 13.12.2018 г./. От показанията на св. В./бивш служител на ищцовото дружество/, се установява, че е работил в дружеството в периода от м. юни 2016 г. до началото на м.02.2018 г., като по време на трудовото си правоотношение с ищцовото дружество в присъствието на нотариус е подписвал договор за повишаване на квалификацията. Било му поставено условие да го подпише, за да продължи да работи в тази фирма. Имали много малко време за извършване на преглед на договора или за допълнителна консултация. При подписване на договора имало нотариус, предоставил личната си карта и се подписал на договора. Били група от няколко служители. Ответникът започнал работа по-късно и съответно на по-късен етап подписал такъв договор. До подписването на договора извършвал леки монтажи и впоследствие бил по програма, с която се запознал с други, различни неща от фирмата. Бил на адаптивна програма. ***то било след подписване на договора. ***то било само суха теория, било само теоретично. Имали една лекция, която се била за запояване на електроелементи.

Имали едно практично занятие по време на ***то, било по хронологична линия. ***то било разпокъсано, не било всеки ден. Имало някои дни, които се пропускали в зависимост от натовареността във фирмата. Продължителността била около час, час и половина, и по време на ***то извършвали работна дейност. Дните, когато нямало ***, ходили на работа. Често разбирали дали ще има *** в самия ден, в деня на самото ***. Г-н М.и К.провеждали ***то. Само за две от лекциите бил извикан друг колега – Г.С.. К.и М.от дълго време били служители на фирмата.

Работили са като инженери, технолози. Обученията били групови, нямало индивидуално ***. За някои от лекциите били около 20 души, защото се провеждали с други хора от други работни звена. В другите лекции били около 10 човека.

Подписвали присъствени листове, в съответния ден на ***то. ***то било на територията на предприятието. За лекциите не била обособена зала. Били на първия етаж, в един от цеховете, за който има свободен достъп на хората, които работели на горните етажи и често им се налагало да минават от там. Това е производствено помещение, в цех, в който работели ***. Били им предоставили лекциите, разпечатани на хартия, а след това и като презентации с мултимедийна система. Самото *** било само на лекции. Работата, която извършвали не била изобщо свързана с това ***. В много от случаите това което им преподавали на лекциите, не му е служило в работата. След проведен модул от лекции им провеждали изпит, но не е получавал документ, като сертификат за ***то. ***то било в работно време, но не всеки ден, с продължителност от час, час и половина, имало е и около 40 минути. По време на лекциите се водили на *** и не извършвали работа във фирмата. През останалата част от времето са работили.

Трудовото им възнаграждение не било редуцирано с часовете, в които са на ***.

През останалото време се водел като служител и се налагало да върши неща, за които не бил обучен. Нямал знания как да ги върши. Голяма част от ***то не му помогнала да върши някои неща от самата работа, която извършвал. Единственото практично ***, което му помогнало в работата, било как да запоява кабели към куплунг. Заводът бил разделен на три цеха. В първия цех, работели инженери, имали отделни кабинети и имало място, като площадче направено. ***то се провеждало на маси и столове, които били подредени в центъра на това хале.