Решение № 5883 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5883 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20221100513195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11707 от 25.10.2022 г., постановено по гр. д. № 43554/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, е отхвърлен предявения от Е. И.

Х., ЕГН **********, срещу Държавна агенция „Национална сигурност“ иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. чл. 72, ал.1, т.2 и т.6 от ЗДАНС за сумата от 2200 лева дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение, като елемент от базата за изчисляване на възнаграждението по време на ползването на платено годишен отпуск за периода от 26.09.2018г. до 26.07.2021г., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 440 лева – лихва за забава, считано от момента, в който всяко едно от вземанията е станало изискуемо до датата на исковата молба.

Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №

247186/14.11.2022г. от ищцата Е. И. Х.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и поради нарушение на процесуалните правила по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал.

Изложени са доводи, че допълнителното трудово възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС за постигнати резултати е такова с постоянен характер, поради което следвало да бъде включено в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ. Въззивникът счита още, че не са били събрани всички релевантни доказателства, като районният съд сам посочил в решението си, че не били представени индивидуалните оценки, от които да се установи налице ли е основание за получаване на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от страна на ищцата. Моли обжалваното решение да 1 бъде отменено като неправилно, а предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Държавна агенция „Национална сигурност“.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 32039/26.07.2021г. на Е. И. Х., уточнена с молба от 15.11.2021г., с която е предявила срещу ответника Държавна агенция „Национална сигурност“ обективно кумулативно съединени искове по чл. 177, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, вр. чл. 72, ал. 1, т.2 и т.6 от ЗДАНС за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2200 лева, представляваща дължимо, но неизплатено допълнително трудово възнаграждение, като елемент от базата за изчисляване на възнаграждението по време на ползване на платен годишен отпуск за периода от 26.09.2018г. до 26.07.2021г., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 26.09.2018г. до 25.07.2021г.

Ищцата твърди, че между нея и Държавна агенция „Национална сигурност“ съществува трудово правоотношение. До месец август 2018г. включително получавала допълнително трудово възнаграждение за специфични условия на труд и за постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка както в месеците, в които е отработила всички работни дни, така и по време на ползване на платен годишен отпуск. През месец септември и октомври 2018г. ползвала платен годишен отпуск по 9 работни дни всеки месец, като допълнителното трудово възнаграждение не било включено в базата за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск. Оттам насетне ищцата получавала допълнително трудово възнаграждение за специфични условия на труд и за постигнати резултати в служебната дейност единствено, когато е била на работа, а не и по време на ползване на платен годишен отпуск през месеците януари, юни, септември и декември 2019г., месеците януари и юни 2020г., както и юли 2021г. Счита, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДАНС са такива с постоянен характер по смисъла на чл. 17 от НСОРЗ и поради това следвало да бъдат включени в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Държавна агенция „Национална сигурност“, с който е заявил, че предявените искове са неоснователни. Не е оспорил обстоятелството, че ищцата е служител в ДАНС въз основа на сключен между тях трудов договор. Счита, че допълнителното трудово възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС за постигнати резултати няма постоянен характер, тъй като размерът му бил в зависимост както от отработеното време, така и от преценката на работодателя за качеството на положения труд, поради което не следвало да бъде включвано в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск. Постоянен характер имало само възнаграждението по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС за работа в специфични условия, но същото било постоянно изплащано на ищцата.

По делото е приет като писмено доказателство препис от трудов договор № 409 от 21.09.1993г., от който е видно, че между Е. И. Х. и 2

Държавна агенция „Национална сигурност“ е възникнало трудово правоотношение.

Размерът на получаваното от ищцата трудово възнаграждение се установява от приобщените по делото извадка от заповед с рег. № RB202001001-03/ЧР-2-з-15 от 17.01.2018г; заповед № RB202001-001-03/ЧР-2-з-525 от 19.11.2020г., изменена със заповед № RB202001-001-03/ЧР-2-з-530 от 19.11.2020г.

На ищцата Е. И. Х. е било определено и допълнително трудово възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС за специфични условия на труд, като със заповед № RB202001-001-03/ЧР-2-з-471 от 27.11.2008г. същото е определено в размер на 15% от основното месечно възнаграждение, считано от 01.12.2008г. Извършено е последващо изменение на посочения размер, като със заповед № RB202001-001-03/ЧР-2-з-713 от 20.12.2018г., представена по делото като извадка с № RB202001-001-03/ЧР-6-1098 от 07.12.2021г., същият вече е бил определен като 13% от основното месечно възнаграждение, считано от 01.01.2019г. В същия размер е останало допълнителното трудово възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС и на 19.11.2020г., когато е била издадена заповед № RB202001-001-03/ЧР-2-з-525.

Към доказателствената съвкупност е приобщена и справка за начислени брутни трудови възнаграждения на Е. И. Х. за м.09.2018г., м.10.2018г., м.12.2018г., м.01.2019г., м.06.2019г., м.09.2019г., м.12.2019г., м.01.2020г., м.06.2020г. и м.07.2020г., както и молби за отпуск от ищцата, касаещи процесния период /л.64-97 от делото/.

От приетите в първоинстанционното производство вътрешни правила за работната заплата в ДАНС с № РД-7/17.01.2012г. се установява, че на лицата, работещи по трудово правоотношение, се изплащат и допълнителни трудови възнаграждения по чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 6 /за специфични условия на труд и за постигнати резултати въз основа на оценка/ - чл. 18, ал. 2. По идентичен начин са уредени посочените допълнителни трудови възнаграждения и с последващите вътрешни правила за работната заплата в ДАНС, утвърдени със заповед № 3-3594/27.12.2018г. – чл. 17, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 6. Изрично е установено в чл. 19, ал. 2, че допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези за прослужено време, за специфични условия на труд и за научна степен, а в чл. 20, ал. 3, че по време на ползване на платен годишен отпуск служитЕ.те получават основно месечно възнаграждение и допълнителни такива, които са с постоянен характер.

Вещото лице по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че възнаграждението по време на платен годишен отпуск се изчислява на база на среднодневно брутно трудово възнаграждение, включващо основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителя е отработил наймалко 10 работни дни. Допълнително е посочено, че възнаграждението на ищцата е дължимо между 18 и 27 число на съответния месец. Експертът не е установил да е налице неизплатено възнаграждение за времето на платен годишен отпуск за периода 09.2018г. – 07.2021г. През този период на ищцата било изплащано среднодневното месечно възнаграждение, включващо както основното месечно възнаграждение, така и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, като от приложението към експертизата е видно, че тези 3 възнаграждения са за прослужено време и за специфични условия на труд.

Изготвено е и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице е посочило, че ако в базата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск бъде включено и допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, в случай че се приеме, че последното има постоянен характер, то размерът на неизплатеното възнаграждение за платения годишен отпуск за процесния период възлиза на 613,69 лева, а мораторната лихва за забава е в размер на 97,20 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно поради следните съображения:

Не се спори пред настоящата инстанция, че между ищцата Е. И. Х. и ответника Държавна агенция „Национална сигурност“ съществува трудово правоотношение.

На първо място следва да се изтъкне, че въззивната жалба е насочена срещу решението на районния съд в неговата цялост. Не са посочени конкретни оплаквания от страна на въззивника по отношение извода на районния съд, че допълнителното трудово възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т.

2 от ЗДАНС за специфични условия на труд е било начислявано и изплащано на ищцата. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по време на ползването на платен годишен отпуск в периода от м.09.2018г. до м.07.2021г. на ищцата е било изплащано възнаграждение от страна на работодателя, включващо както основното месечно възнаграждение, така и допълнителното такова за специфични условия на труд с оглед неговия постоянен характер. Доколкото по този въпрос настоящата инстанция не установи нарушение на императивна материалноправна норма, както и с оглед горепосочените констатации на вещото лице по изготвената експертиза, то следва, че на Е. И. Х. не се дължат претендираните от нейна страна суми, а решението на СРС в тази част е правилно.

Спорен пред въззивния съд е въпросът дали допълнителното трудово възнаграждение по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС за постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка е такова с постоянен характер и дали следва да бъде включено в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДАНС, статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗДАНС.

4

Брутното месечно възнаграждение на служитЕ.те на ДАНС се състои от основно месечно възнаграждение, като освен него служитЕ.те, в т.ч. и лицата, работещи по трудово правоотношение получават и допълнително възнаграждение за специфични условия на труд - при условия, по ред и в размери, определени с наредба на председателя на агенцията и, както и за постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка – чл. 70, вр. чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 6, вр. чл. 73, ал. 4 от ЗДАНС. По аналогичен начин е уредена структурата на брутната работна заплата в чл. 3 от НСОРЗ, където е посочено, че същата се състои както от основна работна заплата, така и от допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор.