Определение № 364 от 15.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500467 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№10397/11.08.2025г., подадена по пощата на 06.08.2025г. от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез пълномощника юрисконсулт И. Г., против Определение №898 от 22.07.2025г., постановено по гр.дело №320/2025г. по описа на Окръжен съдСтара Загора, в частта му, с която е оставено без уважение искането й за привличане на НАП като трето лице-помагач на нейна страна.

Жалбоподателят поддържа, че привличането на НАП като самостоятелно юридическо лице отделно от Министерството на финансите е необходимо, тъй като именно агенцията събира публичните вземания, поради което е най-тясно свързания държавен орган с производството и казуса, както и има интерес от отхвърляне на предявения иск срещу държавата, тъй като уважаването му ще се отрази не само на държавния бюджет, но и на имиджа на НАП, доколкото съдът би установил бездействие на служители на последната. Претендира за отмяна на обжалваното определение и допускане привличането на НАП като трето лице-помагач.

Ответникът по частната жалба И. Р. И. е депозирал чрез пълномощника адв.М. Д. писмено становище за неоснователност на същата и претендира за 1 потвърждаване на атакуваното посредством нея определение и за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.220 от ГПК, определение, с което не се допуска трето лице, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Посредством искова молба вх.№6000/08.05.2025г. окръжният съд е сезиран с предявен от И. Р. И. отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК – за признаване на установено, че не дължи на Държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 50000лв., представляваща глоба, за която е издаден изпълнителен лист от 04.12.2014г. по НОХД №***/****г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, въз основа на който е образувано изп.дело №***/****г. по описа на ДСИ при РС-Казанлък, поради изтекла десетгодишна абсолютна погасителна давност. С исковата молба е представена покана за доброволно изпълнение по образуваното за процесното вземане изп.дело №***/****г. на ДСИ при Районен съд-Казанлък, в която като взискател е посочен Окръжен съд-Стара Загора. С отговора на исковата молба ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, е възразила по допустимостта и основателността на иска, включително касателно пасивната процесуална легитимация, считайки надлежен ответник да е Национална агенция за приходите като процесуален субституент на държавата, отговарящ за събирането на процесното вземане от нейно име и съхраняващ всички документи по случая, с оглед на което е заявил искане за прекратяване на производството по отношение на него и конституиране като надлежен ответник на НАП, евентуално за привличане на агенцията като трета заинтересована страна по делото. С частично обжалваното определение окръжният съд е приел обстоятелството, че НАП е изпълнител на наказанието „глоба“, което е предмет на спора като вземане на държавата, не обуславя извод да е процесуален субституент на същата в производство по иск по чл.439,ал.2 от ГПК, както и, според данните по делото, вземането да е предмет на изпълнително производство пред ДСИ, а не пред НАП, по които решаващи съображения е оставил без уважение исканията на 2 ответника.

Настоящата инстанция намира, че участието на трето лице във висящ процес между други лица е допустимо, когато съдебното решение би засегнало правната му сфера, при което за него е налице интерес да подпомага едната от главните страни в процеса, в отношенията му с която решението би въздействало, за да се постанови благоприятно за нея решение. Интересът за самата подпомагана страна произтича не само от обстоятелството, че участието на третото лице улеснява защитата й в процеса, с оглед правата му по чл.221 от ГПК да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение представляващите разпореждане с предмета на спора, на което акцентира жалбоподателя, но и от установителното действие на решението в отношенията на третото лице и насрещната страна и подчиняването му на силата на мотивите досежно вътрешните отношения между него и подпомаганата страна, съгласно чл.223 от ГПК, с което се обезпечава благоприятен изход на последващ процес по иска й спрямо него. Предмет на настоящия спор е съществуването на публично държавно вземане по чл.162,ал.2,т.6 от ДОПК за глоба, наложена със споразумение по наказателно дело. Според чл.163,ал.3 от ДОПК, публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено друго.

Специалната разпоредба на чл.235 от ЗИНЗС, на която се позовава жалбоподателят, също предвижда, че наказанието глоба се изпълнява от НАП по постоянния адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания. В случая, обаче, процесното вземане е възложено за събиране на държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Казанлък по възлагане на Окръжен съд-Стара Загора, посочен като взискател в представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело №***/****г. При това положение няма данни НАП да участва в събирането на процесното вземане, с каквото участие жалбоподателят обосновава интереса си от привличането на агенцията като подпомагаща го страна в процеса. Дори принудителното изпълнение да се провежда от публичен изпълнител при НАП, това обстоятелство само по себе си също не обосновава правен интерес от привличане на агенцията като трето лице-помагач. В този случай тя би действала като процесуален субституент на Държавата при условията на процесуална суброгация. Посоченото би било относимо към легитимацията й като главна, а не подпомагаща, страна в 3 процеса, по който въпрос първоинстанционният съд се е произнесъл, отказвайки да прекрати производството спрямо Държавата и да конституира като ответник НАП, и който въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство, а подлежи на проверка във въззивното производство при евентуалното обжалване на самото решение. Държавата функционира чрез система от държавни органи, осъществяващи предоставените им властнически правомощия в съответната публичноправна сфера, които те упражняват от нейно име. Поради това, държавният орган не отговаря пред самата държава, а за предприетите от него действия от нейно име тя отговаря за вреди, причинени на частноправни субекти. При това положение между Държавата и НАП не съществуват отношения, върху чието съдържание или развитие решението по делото би повлияло. Изтъкнатият от жалбоподателя имиджов негатив за НАП при уважаване на иска поради установено бездействие на нейни служители в рамките на давностния срок не обосновава интерес от участието й в процеса като подпомагаща страна, който да е правен.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на първоинстанционното определение в обжалваната му част като правилно.

С настоящото определение не се дава разрешение по същество на друго производство, нито то прегражда по-нататъшното развитие на делото, в каквато насока са указанията по т.9а от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което то няма характера на краен акт по смисъла на чл.81 от ГПК, с който да се дължи произнасяне по искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, отговорността за които следва да бъде определена с окончателния съдебен акт по спора.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №898 от 22.07.2025г., постановено по гр.дело №320/2025г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в частта му, с която е оставено без уважение искането на Държавата, представлявана от 4 министъра на финансите, за привличане на НАП като трето лице-помагач на нейна страна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5