Решение № 5534 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5534 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100506822 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20002752 от 05.01.2021 г. СРС, 28 с-в, по гр.д.№ 2217/19 г. е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. К. И.-Л. искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Б. К. И.-Л. дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата от 1 145,10 лв. за доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр.София, жк „******* ******* аб.№ ******* за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 109,79 лв.-лихва за забава за периода от 31.10.2016 г.-07.08.2018 г., 34,54 лв.-цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и 6,64 лв.обезщетение за забава за плащането на задължение за дялово разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 07.08.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 59699/2018 г. по описа на СРС, 28 с-в, като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца 1

„Топлофикация София” ЕАД.Въззивникът твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ответницата е собственик на процесния имот и че учреденото върху него право на ползване е погасено.Моли съда за отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- Б. К. И.-Л. чрез особения й представител оспорва същата. Излага твърдения, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало и че е налице договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период.Твърди, че по делото е установено, че трето лице има вещно право на ползване върху имота, поради което първоинстанционния съд правилно е отхвърлил предявените искове.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 12.09.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. К. И. за сумата от 1 145,10 лв.-стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура № 0081909144/31.07.2017 г.; 109,79 лв.-обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2016 г.-07.08.2018 г.; 34,54 лв.-за услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г. и 6,64 лв.-лихва за забава върху услугата за дялово разпределение за периода 31.05.12 г.-22.05.15 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата.

Ответницата е депозирала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 59699/2018 г. на СРС, 28 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че 2 ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „******* ******* с аб.№ *******.Твърди, че за процесния период й е доставил топлинна енергия при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия.Съгласно ОУ от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Твърди, че дружеството ежемесечно удостоверява публикуването на интернет страницата на данни за дължими суми на топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.Етажната собственост, в която се намира имота, е сключила договори за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сума за консумирана топлинна енергия в размер на 1 145,10 лв.-стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура № 0081909144/31.07.2017 г.; 109,79 лв.-обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2016 г.-07.08.2018 г.; 34,54 лв.-за услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г. и 6,64 лв.-лихва за забава върху услугата за дялово разпределение за периода 31.05.12 г.-22.05.15 г. със законната лихва върху главнците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главниците.

С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения й особен представител е оспорила исковете с твърдения, че ищецът не е доказал тя да е потребявала топлинна енергия и в какъв размер.

Със заявление вх.№ 3072032/12.09.2018 г. „Топлофикация-София” ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. К. И. за процесните суми.На 18.09.2018 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК.Ответницата е уведомена за издадената заповед по реда на чл.47 ГПК.На 17.12.2018 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 15.01.2019 г. / в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.

Видно от нотариален акт № 156 по н.д.№ 3844/93 г. Т.С.И. е дарила на дъщерите си А.К.И. и Б. К. И. апартамент № *******, жк „Разсадника“, като дарителката Т.С.И. си е запазила правото на безвъзмездно ползване и обитаване върху имота, докато е жива.

3

Видно от удостоверение на СО-р-н „*******“, м. „******* е идентичен с ул. „*******“, жк „******* *******.

Представен е протокол от 06.08.2002 г. от ОС на етажните собственици на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******* *******, вх.******* за вземане на решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на общи и индивидуални сметки с „Т.С.“ ЕООД.

На 13.09.2002 г. е подписан договор № 3624 между ЕС, находяща се в гр.София, жк „******* *******, вх.******* и „Т.С.“ ЕООД.

В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурират името и подписа на Т.С.И. с аб.№ *******.

Ищцовото дружество е изпратило писмо изх.№ Г-25512/26.11.2016 г. до Б. И. за уведомяване, че на основание чл.61, ал.3 от Общите условия от месец септември 2016 г. е вписана като титуляр на партида с аб.№ ******* за процесния имот.Известието с обратна разписка е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена.

Представени са индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. и протокол за неосигурен достъп при главен отчет за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.

От заключението на приетата техническа експертиза на вещото лице И.У. е установено, че технологичните разходи на АС са приспадани за сметка на ищеца.В процесния имот през исковия период е имало 5 бр. отоплителни тела без монтирани ИРРО.За процесния период 2016/2017 г. е начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност на 5-те отоплителни тела. За същия период не е осигурен достъп за отчет и на двете дати-08.05.2017 г. и 19.05.2017 г., за което са изготвени констативни протоколи.За посочения период е пропуснато служебно начисляване на топлинна енергия за БГВ.За останалите компоненти изравнителните сметки са изчислени в съответствие с действащата Наредба № 16-334/2014 г.До м.08.2016 г. партидата е била на името на Т.С.И., а от м.09.2016 г. партидата е на името на Б. К. И..Размерът на сумата за потребена топлинна енергия за процесния имот възлиза на 1083,58 лв., която е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихва по тях.Изчислената сума е занижена, тъй като е пропуснато служебно изчисление на топлинна енергия за 4

БГВ /при неосигурен достъп/.Общият топломер на АС е преминал периодични проверки през 2014 г., 2016 г. със заключение за съответствие.

От заключението на ССчЕ на вещото лице П.Д. е установено, че липсват данни за плащане на процесните суми.Начислените суми за дялово разпределение за периода м.07.2015 г.-м.04.2017 г. възлизат на 34,54 лв.Размерът на законната лихва върху сумите за изравняване и по обща фактура от падежа на всяка фактура до 07.08.2018 г. възлиза на 109,81 лв., а върху сумата за дялово разпределение от датата на изискуемост до 07.08.2018 г.-41,18 лв.

Пред въззивната инстанция въззивникът е представил удостоверение № 1732/24.06.2011 г. на СО-р-н „Илинден“, което е описано като приложение към исковата молба и е било прието от първоинстанционния съд, но липсва в кориците на делото на СРС и от което е видно, че А.К.И. е починала на 29.03.1998 г. и е оставила за наследник по закон-Б. К. И..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на правоотношение между страните.

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.Ответницата е уведомена за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК.При това положение с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват допустими.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

От събраните доказателства се установи, че през процесния период върху имота е имало учредено вещно право на ползване в полза на трето лицеТ.С.И., поради което качеството на потребители по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ е имал носителят на това ограничено вещно право.Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването на вещта.По делото липсват твърдения, а и доказателства, че учреденото вещно право на ползване върху процесния имот е прекратено по 5 реда на чл.59 ЗС, както и че ответницата ползват топлоснабдения имот със съгласието на носителя на вещното право на ползване за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.Наличието на такова договорно отношение не се презумира, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК /напр. с откриването на индивидуална партида при топлопреносното дружество / т.1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 1/17 г. на ОСГК на ВКС/.

Обстоятелството, че в удостоверението за наследници на А.К.И. А.К.И. не фигурира носителя на вещното право на ползване-Т.С.И. е само индиция, но не и пряко доказателство, че носителят на ограниченото вещно право е починал и че правото на ползване е прекратено.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че ответницата има качеството на потребител на топлинната енергия за процесния имот през исковия период, поради което оплакванията на въззивника, че не е в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, са основателни.

Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени, като вместо това се постанови ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.