Решение № 253 от 27.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр.. гр.. Хасково, 27..03..2024 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д.. Иванова при участието на секретаря Нина П.. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д.. Иванова Гражданско дело №

20235640100318 по описа за 2023 година

Предявени са от М.. А.. А.. с ЕГН:********** от ******************, със съдебен адрес **************, адв.. Д.В.М. от АК-Пловдив, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр..София, ул..“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс Тауър/, ет..10, представляван от управителя И.. Н.. Х.., обективно съединени искове с правно основание чл..26, ал..1 и чл..55, ал..1 от ЗЗД..

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит "До 500" № 202001181000360102, сключен с ответното дружество на 18..01..2020г.. Съгласно договора за кредит, ищецът получил сумата от 500лв.., при ГПР 49,09%, ГЛП 40,60% за всеки транш..

Съгласно чл..6 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави на кредитора гаранция по кредита по чл..4 ал..3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, дължал на дружеството неустойка в размер на 4лв.. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.. Под първи ден за всеки лихвен период се има предвид първия ден, за който се дължи неустойка..

Ищецът заплатил по по процесния договор за кредит сумата от 50лв.. за неустойка, начислена спрямо чл..6 от договора.. Счита така уговорената клауза за неустойка за нищожна на основание чл..26 ал..1 от ЗЗДи поради това сключена при неспазване на нормите на чл..11 и чл..19 ал..4 от ЗПК, вр..чл..22 от ЗПК, както и по чл..143 ал..1 от ЗЗП.. Твърди, че поради накърняване на принципа на добрите нрави по смисъла на чл..26 ал..1 пр..3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.. Клаузата била нищожна и като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл..143 т..19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея била в размер на 60%от сумата на отпуснатия кредит в размер на 500лв.. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост..

Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл..143 т..5 от ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на необосновано висока неустойка.. Съгласно чл..21 ал..1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна.. С предвиждането на такива разходи, посочени в чл..6 от договора за кредит, се заобикаляла и разпоредбата на чл..19 ал..4 от ЗПК.. Същевременно посочването на понисък от действителния ГПР представлявала невярна информация относно общите разходи по 1 кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл..6, пар..1 от Директива 2005/29/ЕО, което означавало, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл..4, пар..1 от Директива 93/13/ЕО..

Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на решение, с което да се признае, че клаузата на чл..6 от договор за потребителски кредит "До 500" №202001181000360102/18..01..2020г.., сключен между страните, е нищожна на основание чл..26 ал..1 пр..3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл..11 и чл..19 ал..4 от ЗПК, вр..чл..22 от ЗПК, както и по чл..143 ал..1 от ЗЗП.. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50лв.., недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.. Претендира присъждане на направените по делото разноски..

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл..131 от ГПК, като намира предявения осъдителен иск за допустим и основателен.. Твърди, че за установителния иск следва да е налице правен интерес, какъвто в случая липсвал предвид твърдението на ищеца, че е изпълнил договора в тази част и е заплатил неустойката.. Поради тези съображения намира установителния иск за недопустим и прави искане за прекратяване на делото в тази част..

На основание чл..237 от ГПК ответникът признава предявения осъдителен иск за основателен.. Счита, че следва да се присъдят в полза на ответника направените разноски в производството.. Прави искане делото да се гледа в отсъствие на представител на ответника, както и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и счита, че следва да бъде намалено..

В молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца прави искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието на иска от страна на ответника..

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.. От страна на ответника е направено признание на иска с правно основание чл..55 от ЗЗД, а ищецът съответно прави искане в тази връзка съдът да се произнесе съобразно направеното признание по реда на чл..237 от ГПК.. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т..е.. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл..237 ал..3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск..

Съдът счита, че следва да се уважи при условията на чл..237 от ГПК и предявения установителен иск за нищожност на клаузата, въз основа на която е заплатена сумата от 50лв.., чието връщане като недължимо платена се търси в настоящото производство.. Макар и ответникът да твърди, че счита този иск за недопустим и да иска прекратяване на делото в тази част, чрез направеното признание на осъдителния иск всъщност признава и иска за нищожност, тъй като именно поради недействителността на клаузата от договора, въз основа на която е извършено плащането на сумата от 50лв.. се иска нейното връщане.. Ето защо, съдът приема, че в признанието на осъдителния иск се съдържа и признание на установителния иск за нищожност..

На основание чл..78, ал..1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на 2 ищеца направените в настоящото производство разноски, но доколкото не е заплатена държавна такса за образуване на делото следва да се заплати по сметка на РС-Хасково сумата от 100лв..

Следва да бъде осъден ответника да заплати на пълномощника на ищеца адв..Д.М. 480лв.. адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според вида и размера на исковете и по правилата на чл..38 ал..2, вр.. ал..1 т..2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв../, вр.. чл..2, ал..5 и чл..7, ал..2, т..1 и § 2а от Наредба № 1/09..07..2004 г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

Предвид гореизложените съображения и на основание чл..237 ал..1 вр.. ал..2 от ГПК съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА неустоечната клауза на чл..6 от договор за потребителски кредит "До 500" №202001181000360102, сключен на 18..01..2020г.. между М.. А.. А.. с ЕГН:********** от ******************, и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр..София, ул..“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс Тауър/, ет..10, представляван от управителя И.. Н..

Х.., на основание чл..26 ал..1 пр..3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл..11 и чл..19 ал..4 от ЗПК, вр..чл..22 от ЗПК..

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр..София, ул..“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс Тауър/, ет..10, представляван от управителя И.. Н..

Х.., да заплати на М.. А.. А.. с ЕГН:********** от ******************, сумата от 50лв.., недължимо платена по недействителната клауза за неустойка на чл..6 от договор за потребителски кредит "До 500" №202001181000360102, сключен на 18..01..2020г.. между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13..02..2023г.. до окончателното изплащане..

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр..София, ул..“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс Тауър/, ет..10, представляван от управителя И.. Н.. Х.., да заплати на адв.. Д.В.М. от АК-Пловдив, с адрес **************, адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл..38 от ЗА, в размер на 480лв..

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр..София, ул..“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс Тауър/, ет..10, представляван от управителя И.. Н.. Х.., да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса по предявените искове в размер на 100лв.., както и сумата от 5лв.. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните..

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

3