Решение № 1603 от 08.05.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9285/2024
- Вид
- Решение № 1603
- Подписан
- 08.05.2025
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1603 гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110109285 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ АД, гр. Варна, с която срещу “*“ ЕООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания за предоставени мрежови услуги и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД твърди, че ответното дружество е титуляр на партида за обект на потребление, находящ се в гр. *, с кл. № *и аб. № *, като между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия. Сочи, че за да бъде доставяна тази енергия потребителят е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕРП Север и съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите присъединени към мрежата заплащат на ЕПП освен цена за потребена ел.енергия и цени за мрежови услуги, измежду които достъп и пренос. Излага, че ответникът е небитов клиент, на който ЕПП е доставчик от последна инстанция. Подробно излага правни аргументи за дължимостта на цената за мрежови услуги. Счита, че доколкото ответникът е в забава да заплати задълженията си на посочените във фактурите падежи, то същият дължи и обезщетение. Моли съда да установи вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение, и да присъди сторените по делото разноски.
Ответникът „*“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез управителя си Л. Й., с който оспорва исковете. Във възражението си по чл. 414 ГПК по заповедното дело твърди, че клиентския номер на дружеството е сгрешен, собственикът на павилиона от *г. е друго дружество, като е заявил прекратяването на договора на *г., след като заплатил издадената фактура.
С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява от управителя си, който се явява лично и поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, 1 формира следните фактически изводи:
Представени са фактури с получател „*“ ЕООД, кл. № */л. 13-73/, издадени в периода 16.08.2021 г. – 15.04.2024 г., в които са начислявани суми за ползвана ел.енергия и за достъп до мрежата.
Представено Извлечение за фактури и плащания за периода от 16.08.2021 г. – 14.06.2024 г. /л. 74-75/.
В заповедното производство са представени ОУ на „*“ АД.
Представен е Договор за продажба на търговски павилион от 12.08.2019 г. /л. 92/, от който се установява, че * продава на „*“ ЕООД павилион, намиращ се в гр. *.
Представят се покани до ответника и до управителката Й. за заплащане на дължими суми, както и писмо за прекратяване на снабдяването с електрическа енергия /л. 94, л. 96, л.
98/. Представят се и фактури извън процесния период. Представя се и покана за доброволно плащане от Община Варна към ответника и писмо към Общината/л. 103-104/ Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на незаплатена електроенергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че ответникът е потребител на мрежови услуги за обект на потребление с кл. № *и аб. № *, находящ се в гр. * за процесния период от 01.07.2021 г. до 31.03.2024 г.; че е предоставил мрежовите услуги, начислени по процесните фактури; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава; че правилно е изчислил размера на дължимата от потребителя сума. В тежест на ответникът е било да докаже, че е заплатил претендираните вземания.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия съобразно предоставената му лицензия на обособена територия, която включва и процесния обект в гр. Варна.
Въпреки указанията на съда ищецът не е представил никаква доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на обекта, че е небитов клиент на дружеството, и че между тях съществува облигационно правоотношение с характера на договор за покупкопродажба на електрическа енергия или типов договор, съобразно измененията в ЗЕ. Не е представен договор за присъединяване към мрежата. Не са и представени доказателства, че процесният обект изобщо е електроснабден и дали на адреса има монтирани СТИ, които да обслужват обекта.
Представени са фактури за начислени задължения и справки, които са едностранно съставени от ищеца. От същите е видно, че реално потребление няма от години и се начисляват само суми за мрежови услуги. Не се доказа и как е определен размера на претендираните суми за мрежови услуги по фактурите. От същите не е ясно за кой обект се отнасят и кое е монтираното СТИ, на кого е клиентския номер и по какъв начин е свързан с ответника.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца не сочи доказателства, че ответникът е бил потребител на мрежови услуги за процесния обект в процесния период, че му е предоставил тези услуги и че правилно е определена стойността на същите.
Въпреки указанията на съда, ищецът не е ангажирал съответните доказателства за установяване на тези факти, които са от значение за установяване на твърденията му, че е изправна страна по облигационното правоотношение, което е основание на претенцията за заплащане на цена за предоставените мрежови услуги. Претенциите останаха недоказани по основание и по размер.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че управителката на ответника твърди, че от години не ползва процесния павилион, не е собственик на същия и е 2 уведомила ищеца за това, като е поискала прекратяване на правоотношенията с него. Следва ищцовото дружество да извърши проверка за тези обстоятелства и в случай, че обекта не се използва, да прояви инициатива да се свърже с ответника да прекратят правоотношенията си, да преустанови захранването и да преустанови начисляването на суми за мрежови услуги на ответното дружество, след не се консумира електрическа енергия. От представените доказателства се установява, че управителката на ответното дружества е заявила това нейно желание още преди години, но действия не са предприети.
Предвид горното предявените искове се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият не е претендирал такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 174 лв. /сто седемдесет и четири лева/, представляваща дължим сбор от главници за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2024 г., за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 15.04.2024 г. за обект с кл. № *и аб. № *, находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /15.05.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението; сумата от 27,33 лв. /двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща дължим сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците за периода от датата, следваща падежа по всяка фактура до датата 14.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, XVII с-в, поправена с Разпореждане № *от *г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3