Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 659 от 27.03.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1101/2019
Вид
Решение № 659
Подписан
27.03.2020
В сила
13.06.2020
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

Р Е

Ш Е Н И Е

659 / 27.3.2020г.

№ гр. П., 27.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-П., 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 27 02 2020 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ Д Матеева при секретаря Т Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01101по описа за 2019 год. на Районен съд-П. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу

К.К.Б. ЕГН ********** ***

За сумата 807.31 лв.неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на посочения адм.адрес, от която

Сумата 689.72лв. главница за периода

01.05.2016-30.04.2017г.

Сумата 117.59лв. законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 19.09.2018г. по чгд №

06738 / 2018г. ПРС до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

След изпълнение на уведомителни процедури по чл.47 и сл ГПК заявителят е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв.Т.П.-

ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ –както и изразява становище в първо о.з.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител юрк. поддържа предявените искове.

Ответникът чрез адвокат-пълномощник, оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.

Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето ч.гр.дело на РС-П. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите - посочени по-горе От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „СъП.” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

Видно от уведомление от Директора на Дирекция „Местни Приходи и такси“ се установява, че :

Липсва подадена в информационния масив - декларация по чл.14 ЗМДТ за имота

Следователно, следва да се приеме, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ СЕ ЯВЯВА собственик / ползвател на имота и НЯМА задължение да издължават цената на топлоенергията на ищцовото дружество.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия.

Съдът кредитира заключенията по изслушваните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи като обективни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимите специални знания.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на исковете

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата през процесния период.

Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, - потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.

Действащият към настоящия момент чл. 153 ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството клиент на топлопреносното предприятие лицето да е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.

Поради това и съдът в настоящия случай приема, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия и не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното предприятие.

По делото не се установява ответникът да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността за плащане на цената за доставената топлинна енергия до посоченото жилище.

При тези съображения съдът намира, че макар и да се събраха доказателства относно потребената в имота топлоенергия (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, исковете за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не се установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ.

По разноските:

С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и по УИ остават в тежест на ищцовото дружество, вкл. и разноските направени за особен представител.

Ищцовата страна не дължи на ответната страна разноски Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

:

ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, за признаване за установено по отношение на

К.К.Б. ЕГН ********** ***

За сумата 807.31 лв.неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на посочения адм.адрес, от която

Сумата 689.72лв. главница за периода

01.05.2016-30.04.2017г.

Сумата 117.59лв. законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 19.09.2018г. по чгд №