Решение № 1368 от 21.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Горна Оряховица, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102341 по описа за 2025 година

Производството е по реда ЗЗДН.

Молителят С. А. П. твърди, че ответникът А. И. И. – бивш фактически съжител, извършил спрямо нея на 13.08.2025 г., около 20:30 ч., в жилището му, находящо се в гр. Г. О., ул. *** акт на домашно насилие, изразяващ се в следното:започнал да я удря и блъска без причина, ударил й шамар, удрял я по лицето, ръцете и краката, като всичко продължило около 10-15 мин. Ударите били придружени от обиди: курва, боклук и др. В резултат от ударите получила отоци и хематоми по цялото тяло, лицето, скулите и очите. Избягала от домът му като отишла да спи при приятелка -А.В., където останала няколко дни.

В съдебно заседание молителят С. А. П. се явява лично, с упълномощения от нея адвокат Д. Г.. Поддържа молбата си. Моли съда да предприеме предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита.

Ответникът А. И. И. се явява лично в съдебно заседание, с упълномощения от него адвокат К. М.. Оспорва изцяло предявената молба.

Посочва, че спрямо него е било упражнено насилие, а молителката се възползвала от здравословното му състояние. Представя писмени доказателства свързани със заболяванията му, вследствие на трудова 1 злополука, която претърпял през 2009 г.

Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Молителят С. П. и ответникът А. И. са бивши фактически съжители.

Недвижимият имот, в който живеят, е собственост на ответника. През последните месеци отношенията между тях се влошили.

Разпитаните по делото свидетели водени от молителя свидетелстват за състоянието й след инцидента. Възпроизвеждат обясненията на молителката за случая, поради което съдът не ги цени като достоверни, т.к. не са непосредствени. Водения от ответника свидетел, макар и да е негов син, като се отчете възможността за неговата заинтересованост и разпоредбата на чл.

172 ГПК, съдът намира, че следва да цени като достоверни. Същият възпороизвеждат фактическа обстановка коренно различна от посочената от молителката, а именно: молителката системно злоупотребява с алкохол, след което става раздразнителна, както към ответника, така и към него, така и към дъщеря си. За конкретната вечер на 13.08.2025 г. посочва, че П. започнала да напада баща му, че си бил писал с разни жени във фейсбук, след което му бръкнала в очите, започнала да го блъска и бие. Съборила и изкъртила „Юнгата“ в кухнята в домът им. Шурнала вода, а той се заел да спре водата в къщата. Молителката продължавала да бие и блъска ответника. Счита, че основната причина за конфликта между страните е, че молителката искала от ответника да го изгони от къщата, която да предпише на нея. След инцидента сигнализирал в полицията за поведението на молителката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

I. По характера на съдебното производство:

Производството по налагане на мярка за защита по реда на ЗЗДН е проява на спорна съдебна администрация (управление) на гражданските правоотношения - арг. от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН, между лицата, които се намират или са били в семейни или приравнени на тях отношения или обитават едно и също жилище - чл. 2 и чл. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като субектите, които могат да инициират производството по ЗЗДН не са носители на потестативно право спрямо извършителя на домашното насилие, респ. не са процесуални субституенти, чрез упражняването на което да внесат дължима се по силата на 2 правния ред промяна в неговата правна сфера. Чрез налагането на мярка по чл.

5, ал. 1 ЗЗДН съдът ще даде целесъобразна уредба на свързаните с правата на пострадалото лице отношения. При уважаване на молбата за закрила съдът, съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗДН издава заповед, която по своята правна същност представлява индивидуален административен акт /чл. 21 от АПК/, който предвид важността на обществените отношения, предмет на въздействие, законодателят е възложил да бъде издаден от съда по предвидения за това специален ред в ЗЗДН. От характера на производството следва и че при определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на сезиращия го субект по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки - така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.

Следва да се отбележи, че предвидените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерки не са административни наказания, тъй като не са предвидени в чл. 13 ЗАНН, а и тяхното налагане, както се посочи по-горе, е призвано да обслужи основно пострадалото лице, а не да санкционира извършителя, макар неминуемо да ограничава и неговите права с оглед на съществуващите между тях правни отношения или фактическо положение.

II. По допустимостта на молбата за постановяване на мярка за защита по ЗЗДН:

Молбата, въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело, е подадена от лице при условията на чл. 8, т. 1 предл. 1 от ЗЗДН /като пострадало лице, навършило 14-годишна възраст/ във връзка с чл. 3, т. 1 от ЗЗДН /от пострадало лице срещу лице с което се е намирало във фактическо съпружеско съжителство/ в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

III. По основателността на молбата по ЗЗДН:

Въз основа на представените писмени доказателства и свидетелски показания съдът приема, че молбата е неоснователна.

В молбата, с която е сезиран съда, се твърди, че на 13.08.2025 г. вечерта, около 20:30 ч., ответникът нанесъл побой спрямо молителката. Събраните по делото доказателства не потвърждават изнесеното в молбата. Свидетелските показания на свидетелите В. Р. и А. В. повтарят тезата на молителката, производни са и не са непосредствени. По отношение на частта, в която 3 посочват, че по тялото на молителката имало следи от насилие –в тази си част показанията са откъслечни, т.к. не дават отговор на въпроса дали са нанесени от ответника при упражнение от него домашно насилие или са в резултат от самозащита на ответника вследствие на нападение от страна на молтителката.

На следващо място молителят не представи декларация по чл. 9 от ЗЗДН, както и съдебно медицинско удостоверение. По тази причина не може да се потвърди дали описаните от П. телесни увреждания са били причинени по начина, както съобщавя тя в исковата си молба. Ето защо и след като представените от молителката доказателства са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, а именно, че ответникът е трудно подвижен, вследствие на трудова злополука претърпяна от него през 2009 г., представените от него доказателства – етапна епикриза на ДКЗ „Д-р Стефан Черкезов“ ЕООД, изготвена от д-р Б.Б., посочваш, че А. И. се придвижва с накуцване на десен крак, с хипотрофия на мускулатурата, със спонтанна болка в дясна ингвинална гънка и област, с ограничена подвижност в ЛССС главно за сметка на наклона напред, и е с със силно затруднен стоеж на пръсти и пети, съдът намира, че твърденията й останаха недоказани. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на сина на ответника, който посочва, че на процесната дата А. И. е бил нападнат от молителката, която му е бръкнала в очите, започнала е да го бие и блъска, в резултат на което е счупила и „Юнгата“ в домът им, потекла вода, а повод за всичко това било, че молителката ревнувала ответника и искала да изгони сина си от домът му.

Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на закона и в частност да е продължение на амбициите на молителакта да раздели ответника със сина му.

Ето защо, молбата по ЗЗДН следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на делото молителят дължи на ответника разноски, които се установява да са в размер на 600,00 лева, с оглед представения договор за правна защита и съдействие.

4

Молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Горнооряховски районен съд държавна такса за производството в размер на 25, 00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 12405/05.09.2025 г., депозирана от С. А. П., ЕГН**********, адрес: гр. Г, О., ул. *** срещу А. И.

И., ЕГН**********, адрес: гр. Г, О., ул. ***, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. А. П., ЕГН**********, адрес: гр. Г, О., ул. ***, да заплати на А. И. И., ЕГН**********, адрес: гр. Г, О., ул. ***, разноски по делото в размер на 600, 00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН А. И. И., ЕГН**********, адрес: гр. Г, О., ул. ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Горна Оряховица държавна такса в размер на 25, 00 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. Търново в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5