Определение № 17902 от 25.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17902 гр. София, 25.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110104555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на еднолично адвокатско дружество Д. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение. С молбата се иска съдът да допълни решението си като присъди на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско дружество Д. М. хорорар за оказаната на ищеца правна защита и съдействие по настоящето дело.

В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „вк“ ООД н е е депозирало отговор.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“сс“ № 40, ет.4, подадена чрез адв.З., със съдебен адрес гр.София, ж.к.лн 3, ул.“гд“ № 6, с която са предявени искове, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК 2, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дн“ № 28, АТЦ сц ет.2, офис 73Г, за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 5852793/12.09.2022 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 113.13 лв., платена недължимо по нищожните клаузи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.

По делото е постановено решение № 3642/29.02.2024 г., с което исковете са частично уважени и съобразно това са присъдени разноски на страните. При определяне разноските, 1 направени от ищеца, съдът е взел предвид само заплатените от него такива. Приел е искането на адвокатско дружество Д. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за неоснователно поради липсата на договор за правна защита и съдействие.

В допълнение на така изложените съображения, следва да се отбележи, че действително съдебната практика приема, че не е необходимо условие наличието на договор за правна защита и съдействие, за да се присъди възнаграждение на адвокат, оказал процесуално представителство на страна по делото, но следва да има индиция, че правната защита и съдействие е безплатна и да е направено искане в тази насока.

В случая обаче съдът намира, че не е налице такав индиция. По делото от страна на ищеца са упълномощени двама адвокати – адв.З. /л.7 от делото/, който е подал исковата молба и извършил процесуални действия по отстраняване на нередовностите й, и адв.Д. М.

/л.93 от делото/, осъществил представителство преди първото съдебно заседание и в това заседание /чрез депозиране на писмено становище/.

При тези данни не може да се направи извод, че адвокатско дружество Д. М., макар и да е извършвало действия по процесуално представителство на ищеца, е било упълномощено в тази насока. Независимо, че това дружество се представлява от адв.Д. М., касае се за два различни правни субекта, поради което упълномощаването на адв.М. в лично качество не може да породи права и задължения за адвокатското дружество, чийто управител е той. В този смисъл то не може и да претендира възнаграждение, вкл. и по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за защита, която не му е възложена.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и че липсата на изрично посочване на основанието за оказване на безплатна правна помощ – конкретната хипотеза на чл.38, ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата, препятства възможността за проверка на предпоставките за това, при възражение от насрещната страна.

В същото време безконтролното предоставяне на безплатна правна помощ, според настоящия съств, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за нормалното функциониране на пазара. Аргументи в тази насока съдът черпи и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което се коментира съответствието на приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения на член 101, параграф 1 ДФЕС. По аргумент от по-силното основание, предоставянето на безплатни правни услуги, при липсата на посочените в закона предпоставки за това, представлява нелоялна конкуренция, която цели да привлече повече клиенти. Благоприятна среда за развитието на такава конкуренция е именно липсата на ясно заявени условия, при които е предоставена безпратната правна помощ, които да подлежат на проверка.

Ето защо според настоящия състав, подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, направени от ищеца е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 12.03.2024 г. на еднолично адвокатско дружество Д. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 3642/29.02.2024 г. чрез допълването му с присъждане на възнаграждение на адвокатското дружество за оказана правна защита и съдействие на ищеца А. Г. А., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 4555/2023 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3