Решение № 939 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202501 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от К. С. С., против наказателно постановление № 25-1030-009331/ 14.01.2026г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. В жалбата си излага подробни съображения.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна взема писмено становище, с което оспорва жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

К., която поддържа жалбата.

В едното открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 17.09.2025г. около 10.50 часа в гр. Плодвив, на ул. Ген. К. до номер **, жалбоподателят като водач на лек автомобил Форд Фокус с рег. № ********, паркира в зоната на действие на пътен знак B27 с допълнителна табела Т 2 /20 метра/. Нарушен е чл.6 т.1 от ЗДвП.

В показанията си свид. К. И. актосъставител установява, че процесният автомобил е бил пакриран на сочената улица. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателствени средства по реда на чл.283 от НПК.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушения на процесуалния и материални закон.

Вмененото администативно нарушение е недоказано. Обстоятелствата 2 посочени в АУАН и НП не се установиха и доказаха при условията на пълно и главно доказване. Нарушителят е санкциониран за това, че е паркирал в зоната на действие на пътен знак В 27. Знак В 27 забранява както паркирането, така и престоят на пътни превозни средства, освен в случаите, когато това е наложено от интензивността на движението. По делото не е установено нито, че на процесния участък има забранително действие на знак В 27, нито, че процесният автомобил е бил паркиран иманно в зоната на неговото действие.

По нататък, от показанията на актосъставителя се установява различна от посочената в наказателното постановление фактическа обстановка – „….съставен акт на водача за паркиране в зоната на действие на пътен знак В 26……Напълно е възможно табелата Т 20 да не сме я видели, че е заличена и да не сме взели предвид това……Не видях административен адрес…“ ( свид. И., стр. 22 и сл.) Ето защо, нарушението не е установено по делото по несъмнен и категоричен начин, а точно обратното презумптивната обвъзрваща съда материална доказателствена сила на съставения АУАН е изцяло оборена и опровергана.

На следващо място, не е установено мястото, на което административнонаказващия орган да претендира да е извършено нарушението – „Не съм измервал разстояние…..“ (свид. И., стр.22 гръб) Нататък, по делото с категоричност не е установено, кое лице е паркирало автомобила на съответното забранено за това място. Показанията на актосъставителя в тази част са разколебани и не установяват по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е пакрирал процесният автомобил.

Не е установено по делото дали в действителност е нарушен поставеният знак Т 2 от 20 метра, каквото възражение има още при съставяне на АУАН – „измерих разстоянието от знака до автомобила и то беше 20 + метра“ , тъй като самият актосъставител сочи, че не е измервал разстоянието –

„Действието на тази табела Т20 я установих на око. Не сме го измервали с рулетка. На око измерихме разстоянието на знака. Напълно е възможно табелата Т20 да не сме видели, че заличена и да не сме взели предвид това“ (свид. И., стр.22)

По нататък, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на 3 фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на 4 всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са 5 допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

Точно такъв е процесният случай. Наказателното постановление е издадено за неправилно паркиране и нарушение на знак В 27, а от показанията на актосъставителят се установява, че нарушителят е сакнциониран за това, че е паркирал в нарушение на знак В 26. Всъщност, в самото наказателно постановление е налице пълно смесване на нарушенията на паркиране при знак В 27 и знак В 28, както е посочено. В крайня сметка не става ясно дали нарушителят е нарушил забраната на знак В27 или В 28, или В 26, доколкото първите две едновременно са посочени в наказателното постановлние, а последното е цитирано от актоставителя като нарушение.

На следващо място, посочването на чл.6 т. 1 от ЗДвП не изпълва необходимото съдържание като описание на извършеното нарушение, доколкото в същата разпоредба се съдържат няколко на брой правила за поведение. Непосочването на конкетното виновно поведение, води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице.

Констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по 6 тълкувателно дело № 1/2020, с което, както вече беше посочено се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, което случая не е налице.