Решение № 2306 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2306 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330103117 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС .

Ищцата Г. Т. С. твърди, че собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № * на адрес гр. П., бул. Ш. с. № ***, ет. *, ап. * по силата на договори за покупко- продажба и договор за издръжка и гледане на идеални части от имота.

Ответницата била собственик на останалата ½ ид.ч. представляваща нейния дял в прекратена поради *** семейна имуществена общност между нея и праводателя на ищцата - Г. Д.. Поддържа се, че след *** между ответника и Г. Д. процесното жилище се ползва само от ответницата. Твърди се, че с покана връчена на 11.02.2019г. на **** на ответницата М. Д. ищцата е поканила ответницата да заплащана обезщетение в размер на 200 лв. месечно за това, че само тя ползва целия имот, включително и частта на ищцата. Тъй като не последвало плащане се твърди, че за периода от 12.02.2019г. до 02.03.2022г. ответницата дължи на това основание сумата 7200 лв. Поради това се иска ответницата да заплати тази сума, ведно със законната лихва. След изменение на иска, допуснато в последното съдебно заседание, ищцата претендира сумата 6436 лв.

Ответницата М. К. К. не отрича наличието на съсобственост в посочените в исковата молба квоти, нито основанията на които тя е възникнала. Възразява, че не е ползвала и не ползва имота предмет на иска, тъй като след **** между нея и **** праводател на ищцата, последната е заживяла с него на ****** **** в същия имот.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

1

Не е спорно по делото, че страните са съсобственици на недвижим имот апартамент с идентификатор ***** с площ от 81,38 кв.м. на административен адрес гр.

П., бул. Ш. с. № ***, ет. *, ап. * ведно с прилежащите таванско помещение № * с площ 6,81 кв.м., избено помещение № * с площ 8,10 кв.м. и 5,487 % ид.ч. от общите части на сградата.

Ищцата се Г. С. е придобила 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху описания по-горе имот по силата на договор за прехварляне на имот срещу издръжка и гледане нот. акт **, том *, дело ** от ***** г. /лист 9/ . Непосредствено след тази сделка е бил сключен и договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт. **, том *, дело ** от ***** г. от ***** г. на *** **** по силата на който С. придобила още 1/4 ид.ч. от собствеността върху същия имот /лист 11/. Прехвърлител и по двата договора е Г. Х. Д. за който по делото не е спорно, че е живеел на *** **** с ищцата.

Ответницата К. е бивша *** на Г. Х. Д. като *** помежду им е бил сключен на **** г. и е прекратен с решение № ***/30.05.2011г. по дело ***/****г. на Пловдивския районен съд / лист 6/ . По време на ****, на ****г. Г. Д. и М. Д. / понастоящем К./ са сключили договор за продажба на държавен недвижим имот с Министерството на народната отбрана, относно правото на собственост върху процесния апартамент / лист 5/.

Решението за **** на **** между Г. Д. и М. К. е влязло в сила на **** г. По силата на постигнато между **** споразумение съдът разпределил между двамата ползването на процесния апартамент, който съставлявал семейно жилище /лист 8/ .

Установява се от представеното удостоверение за постоянен адрес от 05.01.2023г., че няколко месеца след **** - на ***** г. ответницата е регистрирала постоянния си адрес в гр. С., като при това е запазила настоящ адрес в гр. П. бул. Ш. с.

№ ***, ет. * ап. *, като тази регистрация е от дата далеч преди **** - ***** г. / лист 105196/.

На **** г. ищцата С. изпратила на ответницата покана в която посочила, че е лишена от ползването на нейната част от съсобствения имот, както и, че счита съвместното ползване за невъзможно. Предвид това поискала К. да заплаща обезщетение в размер на 200 лв. месечно. Поканата била изпратена чрез услугата „Т.“, като е връчена на адрес на ответницата в гр. С. на 11.02.2019г. / лист 13/ .

Според показанията на св. М. И., разпитана по искане на ищцата, Г. С. никога не била обитавала процесния апартамент. След **** на Г. Д. с ответницата той бил заживял на *** *** с ищцата в гр. С., като едва когато тя се пенсионирала, се преместили в П., някъде в кв. „К. П.“. Това станало преди пет- шест години. Св. поддържа, че през цялото време, след като К. и нейния **** се нанесли в апартамента си /който се намирал под нейния/ са живели там до ****, а след това в него винаги била живяла М. К.. През последните две години, тя посещавала имота по-рядко,но го 2 стопанисвала. Твърди още, че през 2022г. е виждала ответницата по стълбите, само веднъж, а в предходната 2021г. поне веднъж. Виждала била ответницата и да излиза от жилища на съседи, но поддържа, че самата тя никога не е посещавала процесното жилище. Свидетелства, че отношенията между страните са много обтегнати и те не си общуват / лист 109/ .

Св. М. Д., която е **** на ответницата, твърди че тя живее при нея в гр. С.. Там се преселила още след *** с Д.. Поддържа, че К. не ползва имота в гр. П. и не живее там. Освен това имотът не се отдавал под наем и на нея не било известно някой да живее в него. Поддържа, че нейният баща ползвал имота до **** си и разполагал с ключове от него. Към момента когато **** той живеел с ищцата. След **** на Д. св. получила медицинските документи, но не пожелала да вземе личните вещи на **** от болницата /лист 110/ .

Въпреки близката родствена връзка между св. Д. и ответницата, съдът намира, че нейните показания са достоверни, тъй като в частта си относно обстоятелството къде живее ответницата се потвърждават от представените писмени доказателства, удостоверяващи датата на промяна на постоянния адрес на К.. Що се отнася до обстоятелството, че имотът не се отдава под наем, казаното от тази св. не се опровергава от св. на ищцата, тъй като самия той не твърди подобно обстоятелство.

С оглед установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е по делото, че процесният имот е съсобствен между страните. Не се спори, че по силата на две сделки Г. С. е станала собственик на ½ от имота.

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

За да е дължимо въпросното обезщетение, следва да се установи, че вещта е съсобствена, а освен това, че се ползва лично от ответника, или той, макар да не ползва веща, е допуснал трети лица до нея и същевременно ограничава другите съсобственици да я ползват лично. В този смисъл са указанията дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК, според което лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на обезщетението е да е била отправена лично до ползващия съсобственик покана в писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.

В настоящия случай наличието на съсобственост, както и квотата на ищцата в нея са безспорни. Установи се по делото, също че ищцата е изпратила писмено поискване, което е достигнало до ответницата.

3

Ищцата обаче не доказа пълно твърдението, че ответницата ползва лично имота, че е допуснала в него трети лица или прибира граждански плодове от него.

Показанията на св., разпитана по искане на С. не установяват безспорно горните факти.

Тя говори само, че е виждала ответницата по веднъж през последните две години, което не сочи на редовно ползване на имота. Не се събраха доказателства апартаментът да се дава под наем или пък да се ползва от други лица, различни от ищцата, включително и членове на семейството . Нещо повече, според показанията на св. Д., ответницата от дълго време живее постоянно в гр. С., като потвърждение за това се намира както в представеното удостоверение за постоянен адрес, така и в обстоятелството, че поканата е изпратена на адрес в гр. С.. Освен това всички представени по делото документи относно плащане на суми за консумативи за апартамента са с платежни нареждания извършени от ответницата от банков клон в гр.

С. / лист 36 - 68 /. Не се доказа и поведение на ответницата, с което тя да препятства ищцата да ползва лично имота, като дори в отправената покана С. не е изразила воля за това.

Следва да се има предвид, че с оглед разпределената доказателствена тежест ищцата следва да докаже пълно факта, че е лишена на ползване на веща, а не ответницата да доказва обратното. В случая доказването проведено от ищцата не е пълно, а това на ответницата е достатъчно да разколебае достоверността на посоченото от св. на ищцата, показанията на която сочат за спорадичност на впечатленията и не са категорични.

Не се събраха доказателства от които да се обоснове и извод, че ответницата възпрепятства ищцата в личното ползване. Установи се по делото, че ответницата не е поддържала контакти с **** си **** след ****. Само няколко месеца след това се е регистрирала с постоянен адрес в друг град, както и че *** Г. Д. е разполагал с ключове за процесното жилище и е живял до **** си на *** **** с ищцата. От всичко това, не може да се приеме за установено, че след *** му С. е била лишена от възможността да ползва имота, още повече, че близките на Д. не са приели да получат личните му вещи от болницата, където той е ****.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ответницата не е представила доказателства за направени във връзка с делото разноски, поради което присъждането им не се следва.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Т. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., бул. Н. В. № **, ет.

4

*, ап. * против М. К. К. ЕГН ********** за заплащане, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, на сумата 6436 лв., претендирана като обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на 1/2 ид.ч. от съсобствен имот: самостоятелен обект в сграда - жилище с идентификатор **** с площ от 81,38 кв.м. на административен адрес гр. П., бул. Ш. с.

№***, ет. *, ап. * ведно с прилежащите таванско помещение № * с площ 6,81 кв.м., избено помещение № * с площ 8,10 кв.м. и 5,487 % ид.ч. от общите части на сградата.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5