Решение № 1156 от 05.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Пловдив, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330103404 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: 121718407 против А. М. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, предявена частично от общо платеното от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД обезщетение в размер на 21 096,34 лева по щета № ***************, представляваща регресна претенция, сумата от 1 311,11 лева. представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху частично предявената главница за периода от 20.07.2018 г. до 17.02.2021 г. и сумата от 336 лева, представляващи разноски за извършен превод от немски език на български език, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 22.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на ********** г. към ****** часа ответникът А. М. В.

(посочен в документите като участник 1), е управлявал лек автомобил марка и модел „ ********", с български peг. № **********, като бил преследван от полицейски патрул марка и модел „ *************", с peг. № ************ (посочен в документите като участник 2). Патрулът преследвал ответника, тъй като преди това последният бил извършил грабеж с взлом. По време на преследването участник 1 ( ответникът ) се движел по улица без изход в квартала *********, в град *******************, 1 идвайки от улица **************. В продължението на задънената улица пътят продължил в леко възходяща асфалтирана пешеходна алея. След около 20 метра шофиране по този път ответникът едно внезапно задействал спирачките на автомобила и едновременно с това отворил врата на шофьорското си място, с идеята да продължи бягството си пеша. Преследващият го участник 2 (полицейски автомобил) преминал покрай лявата част на спряното от ответника МПС, за да избегне удар отзад, след което се блъснал в отворената врата на шофьорското място на ответника. Предвид това настъпило ПТП с материални щети, за което отговорен бил ответникът.

За настъпилото ПТП било съставено известие за ПТП с предметни щети от ********* г. по опис на Инспекция - В., в което е отразен и механизмът на ПТП. В него е посочено, че ответникът е предизвикал процесното ПТП по време на извършване на умишлено престъпление. Ищецът посочва, че собственик на лекия автомобил, причинил ПТП –то е „ПРОФИ АУТО“ ЕООД, като за автомобила е имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на застрахователната полица е имало и издаден международен сертификат зелена карта, чрез който се удостоверява извън пределите на ******************** наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като същата е била валидна за територията на страната, на която е настъпило ПТП-то – ********************.

С писмо застрахователното дружество „АВУС – ССХ“ ООД, ************ ( което дружество е кореспондент по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата ), уведомило ищеца, че на територията на ****************** е настъпило ПТП с материални щети и следва уреждане на претенции в тази връзка. Въз основа на писмото е образувана щета при ищцовото дружество, като след извършена експертиза на увредения лек автомобил за установяване на увредените части, калкулация съгласно действащата нормативна уредба във ************************, „АВУС – ССХ“ ООД е определило обезщетение за извършените ремонтни дейности по увредения при ПТП автомобил, както и всичко останали разходи, подлежащи на възстановяване, като е издало окончателна фактура за сумата от 10786,39 евро. Отправена е претенция за тази сума към ищеца, като последният е изплатил изцяло сумата. Твърди се, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т. 5 КЗ, тъй като застрахованият е предизвикал ПТП, докато се е опитвал да избяга от задържане.

Ищецът е изпратил до А. М. В. регресна покана с изх. № ************* г., която е получена на *********** г.. В предоставения от ищеца срок, ответникът не е платил дори част от задължението си. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява 2 лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

С открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2022г. / л. 115- 116 от делото /, процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът в открито съдебно заседание, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 09.06.2021г.

(съобщение на л. 74 от делото- ответникът е получил книжата лично ). Впоследствие, ответникът е търсен на адреса, на който веднъж вече е получил лично книжата по делото ( с. ******************* ), но не е открит. С цел прилагане на фикцията, разписана в чл. 40, ал. 2 ГПК, адресът е посетен няколкократно на дати 12.09.2021г., 26.10.2021г., 20.12.2021г., 28.01.2022г., 18.02.2022г. и 09.03.2022г., като са събрани данни, че се намира извън пределите на ********. Същевременно, ответникът не е посочил съдебен адресат или пълномощник, на когото да се връчват съобщенията.

Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 40, ал. 2 ГПК и считано от 15.03.2022г. ответникът е редовно призован за датата на часа на откритото съдебно заседание по делото.

Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на 3 предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски в размер от 1092, 10 лв. ( държавна такса- 302, 44 лева, 15 лв.- държавна такса за частна жалба и 774, 66 лв.- адвокатско възнаграждение), която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. М. В., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ- Общо

Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 на основание чл. 500, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лева, предявена частично от общо платеното от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД обезщетение в размер на 21 096, 34 лева по щета № *****************, представляваща регресна претенция, сумата от 1 311,11 лева , представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 17.02.2021 г. върху частично предявената главница и сумата от 336 лева, представляваща разноски за извършен превод от немски език на български език, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 22.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. В., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сума в размер на 1092, 10 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4