Решение № 3868 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3868 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.ева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20241100503682 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на Г. Г. К., А. П. К. и „ИИ. – 2000“ ООД ЕИК *******, чрез адвокат Д.И.М., срещу разпореждане от 15.02.2024г по изп.д. № 20238440403947 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на камарата на ЧСИ, с което е отказано изменение на разпореждане от 13.02.2024г, с което са определени разноските за изпълнителното производството в частта относно т. 26 ЗТТР и адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя по изпълнението.

В жалбата се твърди, че т. 26 не се дължи, тъй като делото не разкрива фактическа и правна сложност, по-рано е била обявена друга такса, а на взискателя не се дължи повече от едно възнаграждение за спорното вземане.

В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателят не взема отношение по жалбата.

Съдебния изпълнител мотивира действията си.

Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от постановяване на разпореждането, с което ЧСИ отказва да отмени предходното си разпореждане, с което приема окончателните размери на разноските, които следва да бъдат заплатени от длъжниците в изпълнителното производство. Подадена е от легитимирана страна 1 длъжниците по изпълнителното производство, които имат признат правен интерес от обжалването на тези действия на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекрати по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се установява осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.

По начало на взискателя се дължат и разноските, които последният е направил за защитата си в изпълнителното производство под формата на адвокатско и/или юрисконсултско възнаграждение, която е отделна и не зависи от защитата проведена в производството по снабдяването му с изпълнителния титул. С молбата за образуване на изпълнителното дело последният претендира и съдебния изпълнител приема за принудително удовлетворяване разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2778,00 лева. По делото обаче не се установява нито уговарянето между взискателя и неговите процесуални представители на такова възнаграждение (няма представен по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, има само пълномощно, в което няма уговорено възнаграждение), нито неговото действително заплащане, както изисква ТР№06/2012г на ОСГТК на ВКС, за да се признае съществуването на такова вземане за разноски в производството и да се допусне принудителното му изпълнение. Следователно и само на това основание обжалваното разпореждане в тази част, следва да се отмени и приетото възнаграждение да се изключи от разноските събирани за взискателя.

След образуване на изпълнителното производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Събраната сума, върху която тя се определя, по аргумент за обратното от т.4 на забележката към т. 26 от Тарифата включва и адвокатското възнаграждение за процесуалната защита на взискателя. Изключвайки адвокатското възнаграждение от събраната сума, върху която тя се определя, нейния размер възлиза на 3792,00 лева с ДДС ((49033,63 -10000х6/100=23420,2+820=3160,02х1,2=3792,00)). Следователно размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали от 4232,90 лв до сумата от 3792,00 лева с ДДС.

Само за пълнота следва да се посочи, че в тежест на длъжника са и разноските за образуване на изпълнителното производство, изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане и вдигане на запор, изготвяне на сметка. За тези разноски по изпълнителното дело има изготвени и приложени сметки на обща стойност 1212,63 лева.

2

С оглед изложеното жалбата се явява частично основателна по отношение на приетите за принудително събиране вземания за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на 2778,00 лева и т.26 по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 3792,00 лева до 4232,90 лв до сумата от, поради което следва да се остави без уважение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Г. К., А. П. К. и „ИИ. – 2000“ ООД ЕИК *******, чрез упълномощеният Адвокат Д.И.М., разпореждане от 15.02.2024г постановено по изп.д. № 20238440403947 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на камарата на ЧСИ, с което е отказано изменение на разпореждане от 13.02.2024г, с което са определени и приетите за принудително събиране вземания за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на 2778,00 лева и пропорционална такса за ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 3792,00 лева до 4232,90 лв, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ разпореждане от 13.02.2024г постановено по изп.д. № 20238440403947 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на камарата на ЧСИ КАТО ГО ОТМЕНЯ в частта, с която са определени и приетите за принудително събиране вземания за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на 2778,00 лева и пропорционална такса за ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 3792,00 лева до 4232,90 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3