Определение № 1505 от 08.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1505 гр. София, 08.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501564 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК във вр. чл.435 и сл. от ГПК.

С определение № 187/17.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 99/2023 г. трети въззивен състав при Окръжен съд Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на К. Г. К., чрез адв. Ю. против разпореждане от 01.12.2022 г., постановено по изп. дело № 238/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград, с което е отказано извършването на изпълнително действие по изпълнително дело № 238/2022 г. по описа на СИС при РС- Благоевград – налагане на глоби на длъжника Е. О. Н., с ЕГН **********, за неизпълнение на задължението за осъществяване на определения режим на лични отношения на детето Г. К.

К., с ЕГН ********** с бащата К. Г. К., ЕГН **********, поискано с молби от 10.11.2022 г. и на 29.11.2022 г. на взискателя К. Г. К., с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. ** чрез адв. Ю. и е прекратил производството по в.гр.д. № 99/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Срещу това определение е подадена частна жалба от К. Г. К., чрез адв. Ю., който моли то да бъде отменено като въззивният съд се произнесе по съществото на жалбата. Излага подробни съображения защо счита, че разпореждане от 01.12.2022 г., постановено по изп. дело № 238/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград, с което е отказано извършването на изпълнително действие по изпълнително дело № 238/2022 г. по описа на СИС при РС- Благоевград – налагане на глоби на длъжника Е. О. Н., с ЕГН **********, за неизпълнение на задължението за осъществяване на определения режим на лични отношения на детето Г. К. К., с ЕГН ********** с бащата К. Г. К., ЕГН **********, поискано с молби от 10.11.2022 г. и на 29.11.2022 г. на взискателя К. Г. К. е незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба Е. О. Н. чрез адв.К. я оспорва и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Поддържа, че налагането на глоба не е изпълнително действие, а санкция за неизпълнение, поради което не подлежи на съдебен контрол.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

1

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. Г. К. против разпореждане от 01.12.2022 г., постановено по изп. дело № 238/2022 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград, с което е отказано извършването на изпълнително действие по изпълнително дело № 238/2022 г. по описа на СИС при РС- Благоевград – налагане на глоби на длъжника Е. О. Н., с ЕГН **********, за неизпълнение на задължението за осъществяване на определения режим на лични отношения на детето Г. К. К., с ЕГН ********** с бащата К. Г. К., ЕГН **********, поискано с молби от 10.11.2022 г. и на 29.11.2022 г. на взискателя К. Г. К.. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, постановено при неправилно приложение и тълкуване на приложимите процесуални норми. К. К. е поискал от съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на съдебния изпълнител за извършване на съответното действие, респективно да постанови акт, с който да наложи на длъжника глоба за неизпълнение на задълженията на длъжника да предава детето на бащата.

Ответникът по жалбата Е. О. Н. е оспорил нейната допустимост като е поддържал, че налагането на глоба не е изпълнително действие, а санкция за неизпълнение, поради което не подлежи на съдебен контрол.

Изпълнително дело № 238/2022 г. по описа на СИС Благоевград е образувано с разпореждане от 06.10.2022 г. на ДСИ при РС- Благоевград на основание чл. 427, ал. 5 ГПК по молба на взискателя К. Г. К.. Длъжник по делото е Е. О. Н. като неговия предмет е осъществяване на следния режим на лични отношения на детето Г. К. К. с бащата К. Г. К., като същият има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца (през седмица) за времето след 18,00 часа на петъчния ден до 18.00 часа в неделния ден, като бащата ще взима детето от адреса на неговото местоживеене и ще го връща на адреса на неговото местоживеене; всяка втора и четвърта седмица от месеца (през седмица) за времето от 18.00 часа във вторник до 18.00 часа в петък като бащата ще взима детето от адреса на неговото местоживеене и ще го връща на адреса на неговото местоживеене; Новогодишни празници - всяка нечетна година от 09.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 01 януари; за Коледните празници - от 16,00 часа на 25 декември до 20 часа на 26 декември в нечетните години и от 9,00 часа на 24.12 до 09 часа на 26 декември в четните години; за Великден бащата има право да прекара два дни от почивните дни около празника, като конкретното разпределение на същите между двамата родители става по устна договорка между тях; през летния сезон по 30 дни, разпределени по равно през месеците юни, юли и август, като при четна година тези дни са първата половина на съответните месеци, а при нечетна година втората половина на съответните месеци; на 3 март и 6 септември на всяка четна година и за първи май, 24 май и 22 септември на всяка нечетна година; рожденият ден (19.09.2010г.) на детето, както и именният му ден на 06 май, ще се празнува заедно с двамата родители.

Бащата има право да контактува с детето мрежите в интернет както и по мобилния телефон, който ползва детето, като майката се задължава да уведомява бащата за актуалния телефонен номер. Първоначално изпълнителното дело е образувано при ЧСИ Ш. Д., след което е изпратено на ДСИ при РС- Благоевград за продължаване на изпълнителните действия, при което е образувано изп. дело № 238/2022 г.

На 10.11.2022 г. взискателят К. К. е депозирал молба, с която е посочил, че на 08.11.2022 г. в 18:00 ч. и на 09.11.2022 г. в 18:00 ч. е посетил адреса на длъжника, но детето не му било предадено, поради което е поискал да бъде наложена глоба на длъжника Е. О. Н. за всяко едно неизпълнение.

На 29.11.2022 г. К. Г. К., чрез адв. Ю. е подал молба, в която е посочил, че на 23.11.2022 г. и 25.11.2022 г. не е осъществен определения режим лични контакти с детето Г.

К. и е направил искане за налагане на глоба на длъжника Е. О. Н. за всяко едно неизпълнение, съответно на 23.11.2022 г., 24.11.2022 г. и 25.11.2022 г.

С разпореждане от 01.12.2022 г., издадено по изпълнително дело № 238/2022 г. по описа на СИС- Благоевград, е отказано извършването на изпълнително действие– налагане на глоби на длъжника Е. О. Н., за неизпълнение на задължението за осъществяване на определения режим на лични отношения на детето Г. К. К. с бащата К. Г. К., поискано с 2 молби от 10.11.2022 г. и на 29.11.2022 г. на взискателя К. Г. К..

При така установената фактическа обстановка, съставът на Софийски апелативен съд намира, че е сезиран с допустима жалба – подадена от легитимирана страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следното:

Предмет на настоящото производство е допустимостта на производството пред Благоевградски окръжен съд и конкретно дали отказът на съдебния изпълнител да наложи глоба представлява подлежащ на обжалване акт.

Съдебният състав, разглеждащ частната жалба, напълно споделя становището, изразено в обжалваното определение, че жалбата против разпореждане от 01.12.2022 г. на ДСИ при РС- Благоевград за отказ за налагане на глоба по чл. 528 ГПК жалба е недопустима, тъй като обжалваното действие не е от кръга на подлежащите на съдебен контрол- арг. чл.

527, ал. 4 вр. чл.435, ал. 2 ГПК и чл. 528 ГПК.

Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК Взискателят може да обжалва: 1. отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Текстът на закона изброява изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител от страна на взискателя, като определя лимитативно основанията. Не е предвидена изрична възможност за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да наложи глоба и в разпоредбата на чл.528 от ГПК, в която е уредено изпълнението на задължението за предаване на дете.

Законодателят в действащия процесуален закон е регламентирал защитата срещу процесуална незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител като я е ограничил с изчерпателно изброяване на актовете, подлежащи на съдебен контрол и лимитативно е посочил основанията, въз основа на които може да се извърши съдебната проверка.

Предмет на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е отказ да бъде наложена глоба на длъжника в изпълнителното производство.

С разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК е предоставено право на взискателят да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото действие. По тази причина се поставя въпроса дали налагането на глоба при неизпълнение на задължението за предаване на дете представлява изпълнително действие. Същинското изпълнително действие в този случай е самото предаване на детето. Налагането на глоба представлява санкция за неговото неизпълнение. В този смисъл е тълкуването, дадено от Върховния касационен съд с т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, с което е прието, че изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

Отправените от жалбоподателя-взискател искания до съдебния изпълнител за налагане на глоба на длъжника на основание чл.528, ал.3 от ГПК във вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, е за налагане на санкция, а не за предприемане на същинско изпълнително действие, насочено към удовлетворяване на взискателя.

Предмет на първоинстанционното производство не е жалба на взискателя в изпълнителното производство срещу отказа на съдебния изпълнител да предприеме изпълнително действие, а срещу отказа да наложи санкция на длъжника, което не е изпълнително действие и не подлежи на самостоятелно.

По изложените съображения въззивният съд намира, че постановеното 3 определение, с което първоинстанционния съд е отказал да разгледа подадената жалба е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Ответникът по жалбата Е. О. Н. е поискал присъждане на разноски и е представила доказателства за сторени разноски в размер на 600 лв. С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 187/17.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 99/2023 г. трети въззивен състав при Окръжен съд Благоевград.

ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ 41, ет. 2, адв. Г. Ю. да заплати на Е. О. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. * сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4