Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 18.11.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 600/2021
Вид
Решение № 293
Подписан
18.11.2024
В сила
16.12.2024
Състав
КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 347 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Б.С. 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С. II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. А.-ПЕТРОВА при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. А.-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211410100600 по описа за 2021 година

С влязло в законна сила Решение № 51/15.03.2023 г. по посоченото гр. дело е допуснато да се извърши съдебна делба между съсобствениците Т. Ц. Т., ЕГН: **********, Ц. Г. Т., ЕГН: **********, Т. С. Ц., ЕГН: **********, Г. С. Ц., ЕГН: ********** и С. С. Ц., ЕГН: **********, на правото на собственост върху следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр.Б.С. ***, с обща площ на имота от 860 кв.м. по скица и 830 кв.м. по Нотариален акт №74, том I, дело №171/06.06.1979 г. на РС – Б.С. при съседи:***, ***, ***, ***, *** и ***, и сградите, които се намират в дворното място, както следва: Жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 67 кв.м. на два етажа; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 35 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *** със застроена площ от 74 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 123 кв.м., на един етаж с предназначение – постройка на допълващо застрояване при ДЯЛОВЕ: 4/8 ид. ч. /1/2 ид.ч./ за Т. Ц. Т.; 1/8 ид.ч. за Ц. Г. Т.; 1/8 ид.ч. за Т.

С. Ц.; 1/8 ид. ч. за Г. С. Ц. и 1/8 ид.ч. за С. С. Ц..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 19.07.2023г., ищеца Т. Ц. Т. е предявил против ответниците претенция по сметките с правно основание чл.346 от ГПК вр.чл.30, ал.3 от ЗС, с която е поискала ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 16 981 лв. представляваща извършените от ищеца Т. Т. необходими разноски и подобрения в процесният имот за периода от 10.08.2012г. до 08.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 14.05.2021г. до окончателното й изплащане.

Съдът с нарочно определение постановено в с.з. на 19.07.2023г. е открил производството по сметките по чл.346 от ГПК.

Съдът следва да извърши делбата между съделителите, така че да осигури на всеки съсобственик получаването на реален дял от допуснатия до делба имот, ако това е възможно.

1

Този основен принцип е отразен и в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според която всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобственик може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем или когато той може да се постави в дял.

В случая по делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което допуснатият до делба недвижим имот не може да бъде поделен реално с обособяване на самостоятелни дялове, отговарящи на определените на съделителите квоти, съобразно законоустановената дефиниция, параметри и изисквания за самостоятелно жилище, разписани в чл. 19 ЗУТ, и с оглед особеностите и предназначението на процесния имот, притежаваните и определени от съда права и дялове на собственост на всеки съделител.

Процесният имот с идентификатор *** по данни по одобрена кадастрална карта трябва да бъде разделен на 5 дяла, за такава делба няма достатъчна площ на имота и поземления имот няма дължима на лице към улица, което може да осигури лице от 11,20 м. на всеки новообразуван имот. Според заключението поземлен имот ***, представляващ УПИ IX кв.131, е неподелим по определените квоти на съсобственост по съдебно решение. Експертът е определил и пазарната оценка на имота, като е посочено, че тя се равнява на сумата от 72 500 лв. Стойност на дял с права ½ ид.ч. е 36 250 лв., пазарна стойност на дял с права 1/8 ид.ч. е 9062 лв. – закръглено.

Съдът кредитира приетото експертно заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да се извърши подялба на имота, при която всеки съсобственик да получи реален дял. При тези данни не могат да бъдат сформирани реални дялове за всеки от съделителите по смисъла на чл. 347 ГПК, доколкото имотът, предмет на делба, е само един, а съсобствениците са петима.

Реалната неподеляемост в конкретния случай изключва и възможността делбата да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК. Не съществува възможност неподеляемият имот, предмет на делбата, да бъде поставен в дял на един от съделителите, доколкото никой от тях не е поискал възлагането му. Налага се законосъобразният извод, че единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез изнасяне на процесния имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Не са налице предпоставките да извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляеми имоти.

ПО ИСКАННЕТО ЗА СМЕТНИ ПРЕТЕНЦИИ от страна на ищеца Т. Ц. Т. против ответниците.

По реда на чл.346 от ГПК ищеца Т. Ц. Т., ЕГН: ********** от гр.Бяла Слатина ул.

„Ц.А.“№65, чрез адв.Д. Т. е предявил срещу ответниците Ц. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.Б.С. ул.”Х.Б.“№28, Т. С. Ц., ЕГН ********** от гр.Б.С. ул.”Х.Б.“№28, Г. С. Ц., ЕГН ********** от гр.Б.С. ул.”Ц.С. I-ви“№89 и С. С. Ц., ЕГН ********** от гр.Б.С. ул.”Х.Б.“№28 иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС /извършени от ищеца със съгласието на наследодателя на ответниците по делото/, за общата сумата от 16 981 лв. представляваща извършените от ищеца Т. Т. необходими разноски и подобрения в процесният имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция - 14.05.2021г. до окончателното й изплащане. Към нея са приложени: 22 броя фактури за закупени материали и заплатен труд /л.91-117 от делото/.

Когато един съсобственик е извършил подобрения в съсобствен имот и упражнява фактическа власт над този имот, се счита, че той владее този имот, както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. При това положение и при условие, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици /какъвто е и процесният случай/, то отношенията между тях по този повод 2 следва да се уредят съобразно с нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като се дължи стойността на извършените разходи, а не увеличената стойност на имота.

Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.

При съдебен спор между съсобственици относно необходимите разноски съсобственикът, който ги претендира носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния размер. Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на извършването им.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж. Л. А. при оглед на място в имота констатирало, че претендираните от ищцата Т. Т. в подадената молба по чл.346 от ГПК са действително извършени. Според вещото лице претенцията на Т.

Т. е по – малко от изразходваните средства. При заключението си вещото лице е съпоставило пазарните цени на материали и труд към момента на претендираните от ищеца в молбата.

Единичните цени експерта е отчела по списание „Строителен обзор“ от м.4.2024 г., като това е последното към датата на огледа, като по тези данни и строителни фирми, както и на общините предават и приемат обекти. Подадените данни са по осреднени цени. При изготвяне на заключението си вещото лице е посочило, че когато получавала по – големи пазарни цени на отделни СМР по материали е приела посочената цена от Т. Т., която е поискал, тъй като ищеца е посочил реално колко средства е изразходил, като може евентуално да е използвал материали втора употреба или цени с отстъпки. Трудът е оценен на база обема на СМР и брой ползвани работници, които биха извършили дейността за определено време. В заключението си експертът е уточнил, че навеса и едната стопанска сграда са оценени с цена на кв.м., като новопостроени, не на отделни части СМР, каквито са описани, тъй като са новоизградени и пазарната им стойност може да се получи като обща, а не като ремонтни дейности по съществуващ обект.

В заключението вещото лице отразило, че пазарна стойност на подобренията, описани подробно в молбата на ищеца по чл.346 от ГПК възлизат в общ размер на 12 518 лв., закръглено с приложен коефициент на овехтяване. Всички подобрения повишават стойността на имота, тъй като той не се поддържа, а извършените подобрения укрепват конструктивни елементи или подобряват начина на ползване по предназначение на отделните помещения.

В подкрепа защитната теза на ищеца за извършените от него подобрения е разпитан свидетеля И. Б. Н. /без родство и съседи на имота/ който заяви, че познава страните по делото и в основни линии потвърди извършването на СМР в имота.

Свидетелят потвърди, че е ходил в процесния имот, тъй като ищеца го е завел преди една година и повече и му е показал, че е започнало да се руши. Запознат е с имотът от 1984г. и от тогава ищецът е започнал да прави подобренията. Св.Н. заяви, че когато ищеца Т. е имал нужда от помощ е ходил да му помага, включително са купували материали, които са плащани в брой.

Свидетеля заяви, че познавал и брата на Т., същият не е имал нищо против за подобренията, които брат му извършвал. Братът на ищеца е живял в гр.Б.С. на ул.“Х.Б.“, в къщата на съпругата му и няма възражения за подобренията, които брат му правел на имота, дори се радвал, че ще добие вид. Свидетелят сочи още, че Т. е правил подобренията помалко, на етапи, а брат му не възразявал, тъй като ищеца поддържал имота, защото братът почти не ходел там.

3

Според св.Н. след смъртта на родителите на ищеца, след 2006г., може би има 12-13 години, той ходел на работа повече. Т. Т. към настоящият момент живеел при съпругата си на ул. „А.“.

Сега в сградата живеела снаха му с двете си деца. Големият син живее в имота на майка си на ул.“Х.Б.“. В сутерена, свидетеля не може да потвърди, но може и да ползват някоя стая от етажа. От както Т. се преместил в имота на съпругата си, свидетеля не може да кажа дали е полагал грижи за имота. Той се грижел за имота на неговата съпруга, защото тя е сама, няма братя или сестри и той останал там да инвестира.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като същите се основават на неговите непосредствени впечатления и възприятия.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищеца е извършил подобрения в процесният имот. Ето защо съдът намира, че направените от ищеца разноски за възстановяване на имота, които подобрения са потвърдени в заключението на вещото лице и от свидетеля Н. следва да бъдат възстановени на ищеца от ответниците, съобразно участието им в съсобствеността (1/8 ид.ч.) на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Вещото лице в заключението си е изчислило стойността на подобренията в общ размер от 12 518 лв., като делът на ответниците от по 1/8 ид.ч. = 1564,75 лв.

При изслушване на заключението вещото лице заяви, че подобренията са включени в общата пазарна стойност на имота, защото имотът е оценен, така както го е намерила вещото лице. Според експерта на тези подобрения се крепи и оценката.

Ответниците следва да заплатят на ищеца извършените от него подобрения, възлизащи съгласно заключението на 12 518 лв., съобразно идеалната си част (1/8 ид.ч.) в размер на 1564,75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция - 14.05.2021г. до окончателното й изплащане. В останалата част над 12 518 лв. до пълният предявен размер от 16 981 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.