Решение № 663 от 17.08.2016, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_______ гр. Варна,

____.08.2016г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията т.дело №1722 по описа за 2015г. на

ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от

«СТРОЙРЕНТ» ЕООД, гр. София срещу «ЛИДЕР АМТ» ЕООД, гр. Варна и М.В.Д., за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на «СТРОЙРЕНТ» ЕООД, гр. София сумата от 25 355,95лв., представляваща част от общата сума в размер на 60 000лв. по запис на заповед от 08.09.2014г., с падеж на предявяване, предявена на 16.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3075/28.05.2015г. по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Исковете са основани на твърдения за наличие на издаден от ответника „ЛИДЕР АТМ” ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна запис на заповед от 08.09.2014г. с падеж на предявяване, който е предявен на 16.03.2015г. и е авалиран от М.В.Д., ЕГН **********. Твърди се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане на сумата по записа на заповед на падежа след предявяването му, поради което и въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№5984/2015г. на ВРС, 12-ти състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците. Излага се още, че срещу издадената заповед са депозирани възражения от длъжниците, което обосновава интереса от предявените искове.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че за да настъпи изискуемостта на вземането по записа на заповед, не е необходимо същият да е предявен на издателя му, тъй като по своята правна същност предявяването е покана за плащане и е предпоставка за поставяне на длъжника в забава. Непредявяването на менителничния ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде реализирана отговорността на издателя по реда на чл.237, б.»е» от ГПК. Не оспорва обстоятелството, че между страните са съществували трайни търговски отношения свързани с предоставяне под наем на строително оборудване, като в чл.2 от допълнително споразумение №1/13.08.2013г. изрично е предвидено издаването на запис на заповед за сумата от 19 200лв., който впоследствие е бил върнат на издателя. В посоченото от ответника допълнително споразумение такава уговорка не е налице. Излага още, че по отношение на невърнатото оборудване, на 28.12.2015г. ищецът е получил писмо от «ЛИДЕР АТМ» ЕООД с уведомление за откраднато оборудване и искане същото да бъде фактурирано. В отговорите не е посочено правото на задържане за кое оборудване се твърди да е упражнено.

В съдебно заседание,чрез пълномощника си, и с писмено становище ищецът поддържа предявените искове. Излага, че по делото е безспорно установена валидността на издадения от ответното дружество и авалиран от физическото лице запис на заповед. Твърди, че същият е издаден във връзка с сключения между страните договор за наем на строително оборудване от 13.08.2013г., но не е доказана връзката на записа на заповед с конкретното твърдяно каузално правоотношение, а именно допълнителното споразумение от 05.09.2014г., тъй като не е налице отбелязване за издаване на обезпечение в самото допълнително споразумение, няма съвпадане на датите на записа и споразумението, както и на стойността на предаденото строително оборудване и размера на задължението по ценната книга.

По делото не са установени и фактите на изпълнение на задължението за плащане по записа, нито унищожаемостта на същия, а именно въвеждането в заблуждение на М.Д. при издаването му. От друга страна, съобразно трайно установената съдебна практика, непредявяването на записа на заповед не е задължително условие за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него. По същество моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът

«ЛИДЕР АТМ» ЕООД, гр.Варна, с писмени отговори, в съдебно заседание и с писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че дружеството, чрез управителя си М.В.Д. е издало процесния запис на заповед от 08.09.2014г. за сумата от 60 000лв., но твърди, че същият е нищожен и не поражда неговия менителничен ефект, поради нередовността му. Оспорва обстоятелството, че записът на заповед е бил предявен на издателя на 16.03.2015г. Твърди, че четирите подписа положени от М.Д. са изписани в един и същи ден преди изписване на датата на предявяване – 16.03.2015г. Същата не е положена от М.Д., поради което записът на заповед в тази му част е неавтентичен и оспорва неговата истинност.

Излага още, че страните по делото са в трайни търговски отношения по повод на сключвани договори за отдаване под наем на строително оборудване. Процесният запис на заповед е издаден не за заплащане на парична сума, а за обезпечаване връщане на предоставеното на 08.09.2014г. строително оборудване, за което е сключен договор №ДВ **********/13.08.2013г. и допълнително споразумение №30015950/05.09.2014г. към него. Предаденото оборудване по допълнителното споразумение е на обща стойност 83284,81лв. Отделно, по повод договора от 05.09.2014г. ответникът е изплатил на ищеца депозит в размер на 2 600лв. за наема на строителното оборудване, за което е издадена разписка №306517/05.09.2014г. Издаването на запис на заповед като обезпечение на задължението за връщане на оборудването е уговорено в чл.15, т.1 и 3 от договора. Твърди, че е върнал част от предоставеното му оборудване на стойност 81579,78лв., за което са съставени приемо-предавателни протоколи №26038, 26895, 27176, 27381, 27962 и 28002. За връщане на остатъка от оборудването, на стойност 1705,03лв., ответникът е поставил условие – връщане на издадения запис на заповед и възстановяване на заплатения депозит от 2600лв. Сочи още, че във връзка със сключения договор за наем на оборудване, за всяко предоставено такова е било сключвано допълнително споразумение, по което е бил издаван и запис на заповед за обезпечаване на задължението за връщане на същото в размер на стойността на оборудването. От същите е бил върнат само първия, независимо от изпълнение на поетите с договорите задължения. Твърди, че упражнява право на задържане на оставащото оборудване на стойност 1705,03лв. до възстановяване на паричния депозит от 2 600лв. и връщане на оригинала на записа на заповед.

По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, тъй като по делото е безспорно установена нищожността на записа на заповед, липсата на предявяване на същия, както и обстоятелството, че е издаден за обезпечаване на задълженията по допълнителното споразумение от 05.09.2014г., които са надлежно изпълнени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът

М.В.Д., с писмени отговори, в съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че дружеството, чрез управителя си М.В.Д. е издало процесния запис на заповед от 08.09.2014г. за сумата от 60 000лв., но твърди, че същият е нищожен и не поражда неговия менителничен ефект, поради нередовността му. Оспорва обстоятелството, че записът на заповед е бил обезпечен от физическото лице, като солидарно отговорен поръчител. Същата е била подведена от ищеца да сключи сделката чрез умишлено въвеждане в заблуждение. При подписване на записа не е била запозната с последиците от сделката, в бързината е подведена да подпише и за издателя и за себе си, като авалист, като й е обяснено, че това не я обвързва лично и е стандартна процедура. Твърди, че уговорката за авалиране на записа на заповед е унищожаема поради измама и грешка в предмета. Излага още, че записът на заповед не е бил предявен на издателя и на авалиста на 16.03.2015г. Твърди, че четирите подписа положени от М.Д. са изписани в един и същи ден преди изписване на датата на предявяване – 16.03.2015г. Същата не е положена от М.Д., поради което записът на заповед в тази му част е неавтентичен и оспорва неговата истинност.

Излага още, че страните по делото са в трайни търговски отношения по повод на сключен договор за отдаване под наем на строително оборудване и допълнителни споразумения към него. Процесният запис на заповед е издаден не за заплащане на парична сума, а за обезпечаване връщането на предоставеното на 08.09.2014г. строително оборудване, за което е сключен договор №ДВ **********/13.08.2013г. и допълнително споразумение №30015950/05.09.2014г. към него. Предаденото оборудване по допълнителното споразумение е на обща стойност 83284,81лв.

Отделно, по повод договора от 05.09.2014г. ответникът е изплатил на ищеца депозит в размер на 2 600лв. за наема на строителното оборудване, за което е издадена разписка №306517/05.09.2014г. Издаването на запис на заповед като обезпечение на задължението за връщане на оборудването е уговорено в чл.15, т.1 и 3 от допълнителното споразумение. Твърди, че е върнал част от предоставеното му оборудване на стойност 81579,78лв., за което са съставени приемо-предавателни протоколи №26038, 26895, 27176, 27381, 27962 и 28002. За връщане на остатъка от оборудването, на стойност 1705,03лв., ответникът е поставил условие – връщане на издадения запис на заповед и възстановяване на заплатения депозит от 2600лв. Сочи още, че във връзка със сключения договор за наем на оборудване, за всяко предоставено такова е било сключвано допълнително споразумение, по което е бил издаван и запис на заповед за обезпечаване на задължението за връщане на същото в размер на стойността на оборудването. От същите е бил върнат само първия, независимо от изпълнение на поетите с договорите задължения. Твърди, че упражнява право на задържане на оставащото оборудване на стойност 1705,03лв. до възстановяване на паричния депозит от 2 600лв. и връщане на оригинала на записа на заповед.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

Съгласно т.17 от ТР

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението по този въпрос.

Предвид изложеното, на основание чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед, както следва:

Ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно наличието на редовен от външна страна запис на заповед, по който е поемател, с издател «ЛИДЕР АМТ» ЕООД, гр. Варна и авалист М.В.Д.. При доказване връзката на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, ищецът следва да установи наличието на вземане по каузалната сделка.

С оглед наведените от ответника «ЛИДЕР АТМ» ЕООД, гр. Варна конкретни твърдения за наличието на каузално правоотношение, в негова тежест е да докаже, че: записът на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, че е погасил задълженията си по него и има вземане от ищеца в размер на заплатения депозит, както и че датата на предявяване на записа на заповед не е изписана от представляващия дружеството – М.Д., съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3, предл.1 от ГПК.