Решение № 287 от 15.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Плевен, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500469 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „*****“ ЕАД, гр. С., ЕИК ***** представлявано от изпълнителния директор Л.Д. чрез пълномощника му юрисконсулт Ваня Цвяткова против решение № 260403/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2744/2020 г. по описа на Плевенския районен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С жалбата се правят доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Б. Д. Т. чрез пълномощника й адвокат Р.И. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. С отговора не се правят доказателствени искания и се възразява срещу докателствените искания на въззивника.

1

Налице е и подадена въззивна частна жалба от „*****“ ЕАД, гр. С., ЕИК ***** представлявано от изпълнителния директор Л.Д. чрез пълномощника му юрисконсулт И.К. против определение № 260208/21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2744/2020 г. по описа на Плевенски районен съд по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК.

В срока за отговор по чл. 276 ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от въззиваемата страна Б. Д. Т..

В о.с.з. въззивното дружество не се представлява, но чрез пълномощника си юрисконсулт Ваня Цвяткова депозира писмено становище, подписано с електронен подпис, в което поддържа подадените въззивна и частна жалби.

Претендират се направените по делото разноски, като в становището се съдържа списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/ Плевенският районен съд е сезиран от ищцата Б. Д.

Т. с иск против „ *****“ ЕАД, гр. С. с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 800 лв. платена от нея без правно основание по договор за паричен заем № ***-***, сключен на 13.02.2008 г.. В ИМ се твърди, че вземането по договора за кредит е прехвърлено от кредитодателя на ответника с договор за цесия от 2014 г., който не е съобщен надлежно на ищцата, поради което няма действие по отношение на нея. В ИМ се излагат доводи за получен кредит в размер на 755 лв. от кредитодателя, сключване на договора за заем в нарушение на чл. 10а ал. 2, 3 и 4, чл. 11 ал. 2 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК и др. водещо до нищожността на както на отделни клаузи на договора, така и на договора като цяло при условията на чл. 22 от ЗПК, заплащане от страна на ищцата на ответника на сумата от 800 лв., от която 400 лв. – неустойка, 150 лв. за такси и комисионни и 400 лв. за лихви, плащане на посочените суми без правно основание по недействителния договор, респ. по договор за цесия, който няма действие спрямо нея и възникване на отговорност на ответника да ги върне като платени без правно основание.

2

С отговора на ИМ ответникът оспорва твърденията и доводите в ИМ относно действителността на договора или отделни клаузи от него. Твърди се, че по посочения в ИМ договор за кредит вземанията му към ищцата са установени по основание и размер с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4079/2015 г. по описа на ПлРС, като въз основа на изпълнителния лист има образувано изпълнително дело № 727/2017 г. по описа на ЧСИ Виктор Стоянов с район на действие ОС Плевен, което е висящо и по което липсват погасителни вноски от ищцата. С отговора се възразява ответникът като цяло да е получил сумите в общ размер на 800 лв. от ищцата, посочени в ИМ и се признава, че ищцата е направила доброволни плащания към ответника на 28.06.2019 г. и 18.12.2019 г. в общ размер на 100,10 лв. без да посочи кои свои задължения погасява, поради което ответникът е приел, че следва да погаси най-обременителните й задължения към него. В отговора се твърди, че в конкретният случай тези задължения в общ размер на 3 887,64 лв. + разноски в размер на 443,82 лв. произтичат от друг договор за кредит между ищцата и „**********“ ЕАД, а именно: договор за кредит № ***-01351153, сключен на 19.02.2009 г., за вземанията по който ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4359/2015 г. по описа на ПлРС след като вземанията са цедирани с договор за цесия от 08.07.2014 г.. При условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е платена парична сума в размер на 800 лв. от ищцата в полза на ответното дружество се прави възражение за прихващане с паричните суми, дължими от ищцата на ответното дружество по договор за кредит № ***-01351153 в посочения по-горе размер.

В о.с.з на 22.10.2020 г. пред ПлРС по искане на процесуалния представител на ищцата адвокат Р.И. е допуснато на основание чл. 214 от ГПК изменение на цената на иска чрез намаляването му до размер на сумата от 100,10 лв., за която се съдържат твърдения от страна на ответника в отговора на ИМ, че е платена от ищцата през 2019 г.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 100,10 лв., ПлРС е приел, че договорът за кредит е недействителен и извършените плащания от страна на ищцата са без правно основание.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ИМ, с която е предявен искът с правно основоние чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД е редовна, а искът допустим, поради което правилно е разгледан от ПлРС по същество.

От представеният по делото в първата инстанция договор за потребителски кредит № ***-***/13.02.2008 г., сключен между „*****“ ЕАД, гр. С. и ищцата, въззиваема в настоящото производство се установява сключването на договор за кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на 3 въззиваемата в качеството на потребител кредит в размер на сумата от 824,96 лв., от които 800 лв. за потребителски цели, а 24,96 лв. за застраховка „сигурност на плащанията“ за срок от 24 месеца, като общата сума за плащане по кредита от кредитополучателя съгласно погасителния план е 1 325,30 лв.. Установява се от представеното застрахователно удостоверение № ***-*** по Групова застрахователна полица № 001337 от 13.02.2008 г., че между въззиваемата и „****** Животозастрахователно дружество“ ЕАД, гр.

С. е сключен договор за застраховка за първоначалния срок на договор за кредит за рискове посочени в полицата в полза на притежателя на полицата „*****“ ЕАД, гр. С..

Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., подписан от „**********“ ЕАД, гр. С., в качеството на цедент и „*****“ ЕАД, гр. С., в качеството на цесионер, че цедентът е прехвърлил на въззивното дружество редица вземания по договори за кредит, описани в приложение № 1 към договора. Установява се от представеното пълномощно от представляващия „**********“ ЕАД, гр. С. от 29.07.2014 г., с нотариална заверка на подписа му, че същият е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците, чиито вземания се прехвърлят съгласно договора за прехвърляне на вземания между двете дружества от 08.07.2014 г. от името на цедента при условията на чл. 99 ал. 3 от ГПК. Установява се от представеното по делото уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „**********“ ЕАД, гр. С. чрез пълномощника му „*****“ ЕАД, гр. С., че въззивното дружество е изготвило уведомление до ищцата за цесията на вземането към нея по договор за потребителски кредит № ***-***/13.02.2008 г..

Установява се от представеното пред въззивната инстанция ч.гр.д. № 4359/2015 г. по описа на ПлРС, че въззивното дружество е депозирало на 03.07.2015 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу въззиваемата и същото е уважено, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1 979,53 – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 839,37 лв. – договорна възнаградителна лихва, 1 068,75 лв. – лихва за забава, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 4

77,75 лв. за държавна такса и 366,07 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта по чл. 410 от ГПК е отразено, че вземането на заявителя произтича от договорно задължение за погасяване на усвоен договор за потребителски кредит № ***-01351153/19.02.2009 г., сключен между въззиваемата като длъжник и „**********“ ЕАД, гр. С., цедирано по договор за цесия от 08.07.2014 г. между „*****“ ЕАД, гр. С. и „**********“ ЕАД, гр.

С.. Установява се, че заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на 14.09.2015 г. на въззиваемата в качеството на длъжник на адреса й в гр. Плевен чрез снаха й Лилия Валентинова И.а и при липса на подадено възражение от длъжника в двуседмичен срок от връчване на заповедта е влязла в законна сила, поради което е издаден изпълнителен лист на 09.12.2015 г., предаден на заявителя.

Установява се от представеното пред въззивната инстанция ч.гр.д. № 4079/2015 г. по описа на ПлРС, че въззивното дружество е депозирало на 24.08.2015 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу въззиваемата и същото е уважено, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 443,44 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 108,78 лв. – договорна възнаградителна лихва, 266,69 лв. – лихва за забава, както и за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта по чл. 410 от ГПК е отразено, че вземането на заявителя произтича от договорно задължение за погасяване на усвоен договор за потребителски кредит № ***-***/13.02.2008 г, сключен между въззиваемата като длъжник и „**********“ ЕАД, гр. С. /с предишно наименование „*****“ ЕАД, гр. С./, цедирано по договор за цесия от 08.07.2014 г. между „ *****“ ЕАД, гр. С. и „**********“ ЕАД, гр. С.. Установява се, че заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на 31.08.2015 г. на въззиваемата в качеството на длъжник на адреса й в гр. Плевен чрез снаха й Лилия Валентинова И.а и при липса на подадено възражение от длъжника в двуседмичен срок от връчване на заповедта е влязла в законна сила, поради което е издаден изпълнителен лист на 17.02.2017 г., предаден на заявителя.

Установява се от заключението на приетата във въззивната инстанция СИЕ, изготвено от вещото лице В.В., че въззивното дружество е кредитор по три 5 договора за кредит, сключени между въззиваемата и „**********“ ЕАД, гр.

С., а именно: договор № ***-***/13.02.2008 г., договор № ***01351153/19.02.2009 г. и договор № *****. Вещото лице установява, че съгласно масивите на „**********“ ЕАД, гр. С. по договор № ******/13.02.2008 г. общият размер от въззиваемата е платена общо сумата от 773,08 лв., от която сумата от 391,56 лв. за погасяване на лихви и сумата от 381,52 лв. за погасяване на главницата, като последното плащане е извършено от въззиваемата на 16.09.2009 г., след което са останали дължими 443,44 лв. – неплатена главница и 108,78 лв. – неплатени лихви. Установява, че след прехвърляне на вземането с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. е подадено заявлението от въззивното дружество по чл. 410 от ГПК, след което е образувано ч.гр.д. № 4079/2015 г. по описа на ПлРС и е издаден изпълнителен лист. Установява, че по същият начин са прехвърлени вземанията по договор № ***-01351153/19.02.2009 г. и договор № *****, като за тези по първия договор е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4359/2015 г. по описа на ПлРС, а за тези по втория договор е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4371/2015 г. по описа на ПлРС. Установява, че от въззиваемата са направени добоволни плащания към въззивното дружество на 28.06.2019 г. в размер на сумата от 20 лв. и на 18.12.2019 г. в размер на сумата от 80,01 лв. или общо в размер на 100,01 лв., като платецът не е посочил в основанието за кое негово задължение се отнасят. Вещото лице установява, че от трите задължения посочени по-горе най-обременителното е това по договор № ***01351153/19.02.2009 г., поради което платените суми са разпределени от кредитора за погасяване на това задължение на длъжника.