Решение № 2649 от 25.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2649 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120103284 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от С. П. А. срещу ОУ „*****“ – село Г*, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 200 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 16.09.1996 г. за длъжност „******“ за периода от 01.04.2022 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 10.05.2022 г. до 08.05.2025 г., както и думата от сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по сключения между страните трудов договор от 16.09.1996 г., прекратен със Заповед № РД-09-178/02.09.2022 г. на работодателя, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.09.2025 г. до 08.05.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните е сключен трудов договор от 16.09.1996 г., по силата на който ищцата е замела при ответника длъжност „******“ за периода от сключване на договора до 02.09.2022 г., на пълен работен ден при последно месечно брутно трудово възнаграждение в размер от 1460 лева и допълнително такова за прослужено време в размер от 394,20 лева. Поддържа се, че в периода от 01.04.2022 г. до 02.09.2022 г. на ищцата не са изплатени в пълен размер, дължимите от ответника трудови възнаграждения, както и при прекратяване на трудовото правоотношение на 02.09.2022 г. не е заплатено в пълен размер, дължимото обезщетение за неползван ПГО за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., включително лихвите върху главниците, считано от деня на забавата до депозиране на исковата молба в съда, които нарушения са констатирани от ДИТ - Бургас.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

1

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се твърдението на ищцата, че ответникът не е заплатил дължимите на ищцата, трудови възнаграждения, като се сочи, че съобразно предписанията на ДИТ – Бургас, с платежно нареждане от 12.05.2025 г. дължимите суми са изцяло заплатени. Оспорва се претенцията за обезщетение за неползван ПГО, като се твърди, че за исковия период ищцата е изразходила част от ПГО, а останалата част е заплатен под формата на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, за истинността на което свидетелства и протокола на ДИТ – Бургас, в който констатация за неплатено обезщетение за неползван ПГО липсва. В условията на евентуалност е противопоставено възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение за неползван ПГО.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковете. В съдебното заседание от 04.11.2025 г. е допуснато изменение на предявените исковете, след което се поддържат следните искове: сумата от 41,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 16.09.1996 г. за длъжност „******“, считано от падежа на всяко вземане за периода от 10.05.2022 г. до 08.05.2025 г., както и сумата от 5562,60 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по сключения между страните трудов договор от 16.09.1996 г., прекратен със Заповед № РД-09-178/02.09.2022 г. на работодателя, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1922,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.09.2025 г. до 08.05.2025 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от представеното по делото заверено копие от сключен между страните по делото трудов договор от 16.09.1996 г. се установява, че ищцата е замела при ответника длъжност „******“ за периода от сключване на договора до 02.09.2022 г.

По делото не е спорно, че в периода от 01.04.2022 г. до 02.09.2022 г. ищцата реално е полагала труд при ответника и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 02.09.2022 г. със Заповед № РД-09-178/02.09.2022 г. на работодателя.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза /л.

53/ се установява, че установява се, че обезщетението за забава върху главницата за трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 16.09.1996 г. за длъжност „******“, считано от падежа на всяко вземане за периода от 10.05.2022 г. до 08.05.2025 г. възлиза на 41,41 лева. По отношение на обезщетението за неползван ПГО се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер от 1854,20 лева, полагаемият ПГО за 2020 г. и 2021 г. е в размер от 56 дни, а за 2022 г. – в размер от 37 дни.

От констативно-съобразителната част на заключението /отговор на в. 2/ се установява, че за 2020 г. неползваният ПГО е в размер от 21 дни, за 2021 г. – 14 дни, а за 2022 г. – няма неползван и дори има ползвани 7 дни в повече от полагаемото. По отношение на размера на обезщетението за неползван ПГО и лихвата върху вещото лице е дало заключение в три варианта: 1.) съобразно справката предоставена от *****, в която от дните неползван ПГО за 2

2020 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер от 35 дни /21 дни за 2020 г. + 14 дни за 2022 г./ работодателя е приспаднал 7-те дни ползвани през 2022 г. повече от полагаемото и според работодателя са останали 28 дни ПГО /35 дни – 7 дни/, за неползването на които размерът на обезщетението е 2359,90 лева, а лихвата – 815,46 лева; 2.) съобразно констатациите на ИА „Главна инспекцията по труда“, която приема, че работничката има 28 дни неползван ПГО, но към тях следва да се добавят още 31 дни, които работничката макар да е ползвала, това е било в нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, доколкото това не е станало по нейна молба, а по усмотрение на работодателя, поради което следва да се считат за неползван ПГО и така според ИТ ищцата разполага с 59 дни ПГО /тоест към полагаемите според работодателя 28 дни се добавят още 31 дни/, за неползването на които размерът на обезщетението е 4972,63 лева, а лихвата – 1718,29 лева; 3.) съобразно твърденията на ищцата, че към неползвания отпуск признат от работодателя от 28 дни, признатите от ИТ още 31 дни, следва да бъдат добавени и 7-те дни ползвани през 2022 г. повече от полагаемото, при което ищцата разполага с 66 дни ПГО, за неползването на които размерът на обезщетението е 5562,60 лева, а лихвата – 1922,17 лева.

По инициатива на ищцата е разпитана свидетелката М.В. /л. 69 гръб/, от чийто показания се установява, че свидетелката е работила като „***“ при ответника до 2021 г., като ищцата е продължила да роботи и през 2022 г. Установява се, че след пандемията ищцата фактически е работила и през лятото, като директорката на ***** е определяла кой и кога да ползва ПГО. Установява се, че заповеди за разрешение на ползване на ПГО не са довеждани до знанието на работниците.

По инициатива на ответника е разпитана свидетелката А.С. /л. 70 гръб/, от чийто показания се установява, че директорката на ***** е организирала работата и отпуските, като е посочвала кой и кога да почива, като през лятната ваканция в ***** най-често е оставала да дежури директорката. Установява се, че до м.09.2022 г. ищцата е работила при ответника и е ползвала отпуските си. Установява се, че заповеди за разрешение на ползване на ПГО не са довеждани до знанието на работниците.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени от ищцата са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки - наличието на твърдяното в исковата молба трудово правоотношение с ответника, по силата на което ищцата е заемала твърдяната длъжност, изпълнение на собствените си задължения по трудовото правоотношение, а именно, че реално е работила, през работните дни включени в исковия периода, размера на възнаграждението си в процесния период, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение; че трудовото правоотношение е прекратено на твърдяната в исковата молба дата; претендираните дни неизползван ПГО, размера на претенцията за трудово възнаграждение и за обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ; изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, вкл. възражението за погасителна давност на претенцията по чл. 224 КТ.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва върху трудовото възнаграждение.

С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от представеното по делото заверено копие от сключен между страните по делото трудов договор от 16.09.1996 г. се установява, че ищцата е замела при ответника длъжност „******“ за периода от сключване на договора, до 02.09.2022 г., когато правоотношението между страните е прекратено с връчване на работника на Заповед № РД-09-178/02.09.2022 г. на работодателя.

3

Не се спори между страните, а и от заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че претенцията за възнаграждение е удовлетворена изцяло в хода на процеса, поради което искът за възнаграждение е оттеглен и производството по делото прекратено в тази част. По отношение на обезщетението за забава върху главницата за трудово възнаграждение, съобразно заключението на вещото лице същото възлиза на 41,41 лева, за периода от падежа на следващия месец за възнаграждението дължимо за м.04.2022 г.

Предвид плащането в хода на процеса, респ. основателността на претенцията за главница за трудово възнаграждение, основателна се явява и съединената с нея акцесорна претенция за лихви, поради което същата следва да бъде уважена в претендирания след изменението на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД размер от 41,41 лева.

По иска по 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от представеното по делото заверено копие от сключен между страните по делото трудов договор от 16.09.1996 г. се установява, че ищцата е замела при ответника длъжност „******“ за периода от сключване на договора до 02.09.2022 г., когато правоотношението между страните е прекратено със Заповед № РД-09-178/02.09.2022 г. на работодателя.

От разпитаните по делото, по инициатива на страните, двама свидетели се установи, че работниците са почивали по нареждане на работодателя, като същите не са подавали молби и до тяхното знание не са довеждани заповедите за разрешаване на ползването на ПГО, поради което и не биха могли да знаят дали и кога са почивали фактически и кога под формата на ПГО.