Решение № 180 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110209550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на С. В. М., чрез упълномощения му процесуален представител – адв. У. против Наказателно постановление № 25-4332007832/08.04.2025г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева; на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Оспорва изцяло описаната в НП фактическа обстановка, като твърди, че не е управлявал МПС и не е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, но не му е била дадена възможност това да бъде сторено по избран от него начин. Прави се искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. М.а, която оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Намира, че нарушението се явява доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско 1 възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение,

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 05.03.2025г. св. А. Г. и св. В. З. – на длъжност мл. Автоконтрольори при ОПП – СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.

Около 14:15 часа забелязали л.а марка „БМВ“, модел 730Д, с рег. № РА 1153 КР, който се движел по бул. „Черни връх“ , с посока на движение от бул. Никола Вапцаров към ул. Елин връх.

Водачът бил установен като А. В. М., който силно лъхал на алкохол, поради което бил приканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Същият отказал.

В автомобила на пасажерското място бил въззивникът С. М..

Докато полицейските служители оформяли необходимите документи с А. М., С. М. се качил в автомобила, привел го в движение чрез уредите за управление и започнал да извършва маневри. На въпрос на полицейските служители какво прави, отговорил че ще закара брат си до ВМА, за да даде кръв.

Тъй като при отиването си към автомобила С. М. бил с нестабилна походка и неадекватно поведение полицейските органи пристъпили към извършване на проверка и на него, като водач на МПС. С. М. не представил валидно СУМПС издадено в Република България, като заявил, че има издадено такова в САЩ. Тъй като не разполагал в себе си с никакви документи за самоличност, бил установен по негови данни.

М. бил приканен от полицейските служители да бъде изпробван със съответните технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той отказал.

На С. М. бил издаден талон за медицинско изследване № 311202. В него бил вписан отказът на водача да бъде изпробвана с технически средства за употреба на наркотични вещества, като в графите за алтернативен начин за провеждане на такова изследване бил вписан отказ.

Талонът бил връчен на М. на 05.03.2025г. в 15:20 часа, но той отказал да го получи и подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

М. не се явил в лечебно заведение, за да предостави биологични проби за изследване.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили възражения срещу така съставения АУАН, които били приети от АНО за неоснователни.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-4332-007832/08.04.2025г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева; на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът не установи различна от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като показанията на разпитаните по делото свидетели са ясни, логични, последователни и изцяло кореспондират както помежду си, така и с приобщените по делото писмени доказателства.

По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което не е необходимо съдът да прави доказателствен анализ на така приобщените гласни и писмени доказателства, доколкото те водят до еднозначни изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

3

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. ".

По делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата и място въззивникът е имал качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози. Качеството водач на МПС и отказът за проверка са единствените съставомерни за отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174, ал.

3 ЗДвП. С тези си действия жалбоподателят е осъществил състава на вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.

Видно, както от писмените материали по делото, не се спори, че жалбоподателят не е била тестван с техническо средство, което обстоятелство е вписано в талона за изследване.

4

На следващо място се установява, че въззивникът е отказал да получил талон за медицинско изследване, не се е явил в медицинското заведение и сам се е лишил от възможността да изпълни вменените му с нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП задължения.

За съставомерността на деянието съдът намира ирелевантни субективните причини, поради които М. е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Същественото в случая е, че е доказано управлението на МПС на посочената в НП дата. В действителност по делото е установено, че при първоначалното спиране на автомобил за проверка същият е бил управляван от А. В. М.. Категорично, обаче е установено, че на бул. Черни връх срещу № 43, след спиране за полицейска проверка въззивникът от пасажерското място се е преместил на шофьорското такова, боравил е с уредите за управление на автомобила и го е привел с движение, като е извършил няколко маневри. Тези действия обуславят качеството на водач на МПС на М. и съпътстващите го задължение, вменени му от нормативните актове, а именно да се подложи на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните аналози по един от предвидените в закона начини. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал.

5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – в талона за медицинско изследване.

Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство е когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест, каквато хипотеза в случая не била налице.

За така извършеното нарушение, с оглед неговата висока обществена опасност е предвидена санкция „глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.