Решение № 479 от 01.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500870 по описа за 2025 година

Въззивно обжалване.

С решение № 853/11.06.2025г., постановено по гр.д.№7243/2024г., Плевенски районен съд ПРОГЛАСЯВА, на основание 26,ал.1,предложение първо от ЗЗД,във вр. с чл.22, вр. чл. 11,т.10 от ЗПК, за нищожен Договор за потребителски кредит от разстояние №856545/15.07.2022 г., сключен между Д. И. П., ЕГН **********, като потребител и „Стик Кредит” АД, ЕИК 202557159, като кредитор, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Стик Кредит” АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление: гр. *************, да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2250 лв., представляваща сторените от ищеца разноски по делото .

Това решение е било съобщено на „Стик Кредит” АД на 20.06.2025г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване за тази страна изтича на 04.07.2025г.

1. На 02.07.2025г. е подадена по електронен път въззивна жалба от „Стик Кредит” АД,чрез пълномощника адв. Х. М. –САК срещу решението на Плевенски районен съд.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от надлежна страна в производството и чрез надлежен процесуален представител , внесена е дължимата д.т. за въззивното обжалване ,поради което като редовна и и допустима ,следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно 1 заседание с призоваване на страните по делото.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна- Д. П., чрез пълномощника и адв.Д. М. срещу въззивната жалба,според който въззивната жалба е неоснователна. С отговора не се представят нови писмени доказателства и не са правят нови доказателствени искания.

2. Заедно с това ,по делото е постъпила и частна жалба от „Стик

Кредит” АД,срещу определение № 4304/ 23.08.2025г. на ПлРС с което е оставена без уважение молбата на „Стик кредит „ АД на осн. чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 853 / 11.06.2025г. в частта за разноските.

Това определение е било съобщено на жалбоподателя „Стик Кредит” АД на 05.09.2025г. с оглед на което срокът за неговото обжалване изтича на 19.09.2025г.

На 12.09.2025г. по електронен път е подадена частна жалба от „Стик Кредит” АД срещу процесното определение ,което означава ,че тя е подадена в срок ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежен процесуален представител на дружеството .Внесена е и дължимата д.т. Поради това частната жалба следва да бъде приета за съвместно разглеждане в производството по в. гр.д.№ 870/2025г. на Плевенски окръжен съд.

В частната жалба е направено ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ИСКАНЕ да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, както и списъците по чл. 80 от ГПК по отделните дела /двадесет и шест на брой/ с които са били образувани от Д. П. двадесет и шест други граждански дела срещу същото дружество и които искови молби били с идентично съдържание ,в т.ч.

Петитуми и обстоятелствени части,като заедно с това обаче се признава,че се касае за отделни правоотношения.

Постъпил е писмен отговор от противната страна- Д. П., чрез пълномощника и адв.Д. М. срещу частната жалба ,според който тя е неоснователна .

По горното доказателствено искане съдът с определението си по чл. 267 от ГПК е приел ,че няма основание същото да бъде уважавано, доколкото се касае за различни правоотношения –по различни договори ,макар и между едни и същи лица на страната на кредитора и на кредитополучателя по които напълно логично са били образувани и различни съдебни производства във всяко от които въпросът с разноските следва да се решава поотделно със съдебния акт по съществото на спора, а не с някакъв общ съдебен акт по различните съдебни производства ,които явно не е било счетено за нужно да бъдат съединени за общо разглеждане.Заедно с това ,разбира се няма пречка , обстоятелството относно това дали се касае за завеждане на множество съдебни производства между същите страни по сходни правни спорове ,един от които се решава по настоящото дело ,да бъде съобразено при разглеждане на въпроса за фактическата и правна сложност на настоящия правен спор и това да се отрази при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение по конкретното дело.

3. Съображения на съда по същество на спора.

2

3.1. По въззивната жалба :

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл.

268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба пороци на обжалваното решение , намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение ,което поради това следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Всъщност въпроса за допустимостта на обжалвания съдебен акт на ПлРС е единственият въпрос ,който се повдига с въззивната жалба от „Стик-кредит „ ООД и само във връзка с него са развити конкретни оплаквания ,докато по въпроса за правилността на решението ,във въззивната жалба не са направени никакви оплаквания ,които да бъдат обсъждани от ПлОС.

Според жалбоподателя , обжалваният съдебен акт на РС-Плевен е недопустим,тъй като не била налице положителната процесуална предпоставка за неговото надлежно предявяване , а именно –липсвал обоснован правен интерес за ищцата да предяви само установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит или за отделна клауза от този договор ,при положение ,че самата тя признавала още с исковата си молба ,че е изпълнила задълженията си по този договор към момента на депозиране на иска ,както и поради това ,че би могла да предяви направо осъдителен иск срещу ответното дружество ,ако счита ,че е платила повече от дължимото по този договор за кредит.

Действително нормата на чл. 124, ал.1 от ГПК ,на която стъпва процесния установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, изисква като положителна процесуална предпоставка за предявяването на такъв установителен иск ,наличието на интерес от това за ищеца.

Проверката ,която задължително следва да се направи от съда за допустимостта на предявения иск от гл.т. на това дали е налице правен интерес от неговото предявяване, изисква да се прецени от съда въз основа на твърденията от исковата молба дали действително е налице някакъв гражданскоправен спор между сочените в исковата молба страни относно съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение , поради който спор страната да има интерес да установи със сила на присъдено нещо в отношенията си с насрещната страна по този спор какво е действителното правно положение между тях.

Такъв гражданскоправен спор ,според съда безспорно е налице ,когато страните по едно правоотношение имат различно становище по въпроса дали то е валидно възникнало и съществувало между тях и в т.см. дали е било валидно основание за настъпилото между страните разместване на имуществени блага или пък е било недействително / нищожно /и в т.см. не е съставлявало годно правно основание за разместването на тези блага. При това, според съда е без значение дали въпросното спорно правоотношение все още съществува и обвързва страните по него или пък вече е приключило поради неговото изпълнение от страните по него.

В т.см. Плевенски окръжен съд схваща и постановките на Определение № 3

3339/25.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4898/2024 г. на четвърто гр. отделение на ВКС, според които „Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор, а това се случва при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Без значение е дали този спор се дължи на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение. Спорът е за вече възникнало, съществуващо понастоящем, или (в определени случаи) за съществувало преди това субективно материално право. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, по принцип може да се противопостави на трети лица и порокът може да бъде релевиран без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуването му, щом е налице правен (не винаги съвпадащ със житейския) интерес. Липсва правен интерес от исков процес, когато липсва правен спор, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца и решението няма да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Наличието на правен интерес при заявен иск за нищожност на договор, следва да бъде преценяван от съда с оглед не само на данните по делото, а в по-широк аспект от гл.т. на поведение на ответника спрямо правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК, в смисъл , че страната сама има право да определи предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и, чрез които, всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. Само поради това, че на разположение на ищеца има осъдителен иск, не следва да се изключва правният интерес от искова защита чрез установителен иск, още повече, когато последният е за нищожност на сделка“.

В конкретният случай въззивната инстанция намира,че между страните по делото е налице правен спор относно това дали е било налице валидно и законосъобразно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № 856545 от 15.07.2022г. или пък този договор е нищожен още от момента на неговото сключване и оттам дали е 4 могъл да послужи като годно правно основание за настъпилото имуществено разместване в правната сфера на двете страни по делото или не е било налице такова годно правно основание за това имуществено разместване.

В т.вр. следва да се има предвид и нормата на чл. 6 ,ал. 2 от ГПК според която “ предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните „ от която следва според ПлОС ,че е въпрос на преценка от ищеца от какъв обем и от каква степен на интензивност на търсената защита се нуждае в конкретния случай-дали иска само да внесе яснота в отношенията си с ответника , като установи с влязло в законна сила решение, че между тях е съществувала или не е съществувала валидна правна връзка-правоотношение или пък ще иска осъждане на този ответник да върне полученото при начална липса на основание .

Все в т.вр. Плевенски окръжен съд възприема и соченото от двете страни по делото Решение на СЕС по дело № С-321 / 22 ,/ което впрочем се възприема напълно противоположно от страните / , в т. 2 от което се приема ,че „член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност,трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза“.