Решение № 1512 от 28.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1512

Русе, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА канд № 20267200600315 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е. П. К., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 4, ет. 5 срещу Решение № 113/18.03.2026 г., постановено по АНД № 1704/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1085-003490/31.10.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Е. П. К. против Наказателно постановление № 25-1085-003490/31.10.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като нарушението е доказано по несъмнен начин и наказанието е правилно индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационният жалбоподател твърди, че оспореното от него решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В жалбата подробно е описана развилата се ситуация. Сочи, че на 19.10.2025 г., около 16:47 часа, при управление на собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № Р4314КР се е движил в най-лявата част на лявата пътна лента по бул.. „Мидия Енос“ по причина, че в дясната част е имало паркирани няколко автомобила, включително и микробус. Твърди, че не е имало поставен знак, който да указва наличието на пешеходна пътека и се движил с разрешената скорост. Намалил е скоростта на кръстовището с бул. „Стефан Стамболов“ когато се появила пешеходка, която той не бил в състояние да забележи по причина, че имало паркирани автомобили вдясно от него. Посочва, че маркировката била изтрита. Релевира възражение, че пешеходката е била далеч от неговия автомобил и той по никакъв начин не е застрашил същата, нито я е затруднил. Счита, че неправилно първата съдебна инстанция не е кредитирала показанията на съпругата му относно случая. Твърди, че въззивният съд не е изяснил по какъв начин точно на това кръстовище е следвало да пропусне пешеходката. Позовава се на разпоредбата на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП. Счита, че е трябвало да бъде изяснен въпроса с видимостта, която имал в момента на нарушението. Претендира, че въззивната инстанция не е обсъдила приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира релевираните възражения за неоснователни. Въззивната инстанция правилно е изяснила фактическата обстановка. Пир съобразяване на твърденията в касационната жалба се достига до извод, че буквално до самата пешеходна пътека е бил паркиран микробус, който е ограничил видимостта на Кирчев, което на практика е невъзможно по причина специфичното разположение на пешеходната пътека – тя започва от тротоар, разположен под 900. Възможно е част от маркировката на пешеходната пътека да е била изтрита, но такава съществува и тези „остатъци“ от маркировка не могат да се сбъркат.

Съдът намира, че в жалбата неправилно е пресъздаден текста на разпоредбата на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, действителното съдържание на който е (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовища в населено място пешеходни пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, когато то е с не повече от две пътни ленти, от които не повече от една във всяка посока.

На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/18.03.2026 г., постановено по АНД № 1704/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�