Протоколно определение № 4843 от 30.09.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 4843 гр. Варна, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова

Съдебни

Тодорка Т. Маркова заседатели: Христина Люб. Ганева при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора Н. В. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20263110201059 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:05 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ И. В. В. - редовно призован, явява се лично и с адв. И. Т., редовно упълномощен.

ПОСТРАДАЛИЯТ В. С. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. К. М., редовно преупълномощена от адв. А. А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. М.: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СЪДЪТ проверява самоличността на явилите се лица:

ПОДСЪДИМИЯТ И. В. В. - роден на * г. в гр.Варна, българин, български гражданин, висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

ПОСТРАДАЛИЯТ В. С. Д. - роден на * г. в гр.Варна, българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Председателят разяснява на подсъдимия и пострадалия правата им по НПК.

1

Председателят разясни на страните правото им на отвод, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи.

АДВ. Т.: Нямаме искания за отводи.

ПОДС. В.: Нямам искания за отводи.

Съдът постави на обсъждане въпросите, посочени в чл. 248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема, г-жо Председател, считам, че делото е подсъдно на РС - Варна. Не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. По т.4 формално има налице условия делото да се разгледа по особените правила, но това зависи от волята на подсъдимия. Не са налице основанията по т.5.

Моля, да потвърдите МНО. Нямам искания за нови доказателства.

АДВ. М.: Уважаема, г-жо Председател, съдебни заседатели, делото е подсъдно на съда, в който ще се разглежда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници съгласно т.3 на чл.248 НПК. По принцип са налице основанията за разглеждане на делото по особените правила, ако подсъдимият и защитата изявят желание за това. Не са налице предпоставките на т.5 от чл.248 от НПК за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършване на съдебно-следствени действя по делегация. Моля да потвърдите взетата МНО.

Нямаме на този етап искане за събиране на доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане в открито съдебно заседание, ако се избере разглеждане на същото по особените правила. Да се прецени и дали да бъдат призовавани свидетелите по делото.

Не са налице основанията по т.9.

ПОСТР. Д.: Съгласен съм.

АДВ. Т.: Уважаема, г-жо Съдия, по въпросите, обсъдени от законодателят ни в хипотезата на чл.248, ал.1, по т.1 от НПК делото е подсъдно на РС - Варна, спазвайки принципите за местна и родова подсъдност. По т.2 не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 не считаме, че са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на обвиняемия или пострадалия. По т.4 не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, държим производството да бъде разгледано по общия ред. Не считаме, че са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, назначаване на резервен съдия, съдебен заседател. Нямаме искане за изменение на МНО, която е „подписка“ към настоящия момент. По т.7 относно събиране на нови доказателства, ще се възползваме от от процесуалната възможност в хода на съдебното следствие да направим такива искания. По т.8 моля да насрочите съдебното заседание в едномесечен срок за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт. По т.9 не считаме, че са налице основания за обединяване на делото, но считаме, че са налице основания за разделяне на делото.

Моля да се произнесете с определение, с което да разделите част от материалите по делото и изпратите по компетентност на РП – Варна за извършване и провеждане на компетентно разследване с оглед осъществен състав на престъпление от страна на пострадалото лице, обстоятелства, които са визирани и в обстоятелствената част на обвинителния акт, и в материалите, съдържащи се в съдебно-медицинска експертиза, изготвена на сегашния подсъдим И. В., от която се установява, че същият има получени травматични увреждания, охарактеризиращи ги като телесна повреда по смисъла на НК, за които ние твърдим, че те са причинени при наличие на 2 квалифициращ признак хулигански подбуди, както и деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.325 от НК, а именно хулиганство по отношение на извършените действия от пострадалото лице вътре в питейното заведение, в което са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото от една страна, както и от друга страна по отношение на моя доверител И. В. е било нанесено телесно увреждане, представляващо квалифициращ състав на извършено престъпление. По тези обстоятелства, наблюдаващия делото прокурор, на етап досъдебно производство не е извършил компетентно разследване, не е извършил каквото и да е разследване по отношение на тези обстоятелства, а същите са били предмет и установени в хода на досъдебното производство. За това Ви моля, на основание чл.248, ал.1, т.9 от НПК да разделите част от материалите, а именно съдебно-медицинска експертиза на И. В. В., медицинско удостоверение на И. В. В., копие от проведените разпити на свидетели на етап досъдебно производство и да бъдат изпратени на РП - Варна с оглед провеждане на най-елементарното: проверка или образуване на ДП по отношение на тези обстоятелства. До настоящия момент прокуратурата се е произнесла единствено с този обвинителен акт, като всички материали, известни по делото на етап ДП са останали без адекватна преценка и без становище и произнасяне от страна на РП - Варна.

ПОДС. ДИМИТРОВ: Нямам какво да добавя.

АДВ. М.: Отправеното в днешното съдебно заседание искане по отношение на т.9 е неоснователно. На първо място, още от самото начало на образуване на досъдебното производство, подсъдимият, тогава в качеството на обвиняем, не е подал самостоятелна жалба, не е сигнализирал за извършено спрямо него престъпно деяние или престъпни деяния от тези, които бяха посочени от страна на защитата в днешното съдебно заседание. На следващо място, макар и да има представени доказателства, че той е получил телесни увреждания, за което безспорно има коментиране в обвинителния акт по представени от самия него медицински документи, никъде от събраните в хода на производството, но да не навлизаме по същността на делото, има констатирано безспорно обстоятелство като факт, че тези телесни увреждания са нанесени именно от страна на моя доверител. Напротив, няма установени лица, защото не е било едно, които са нанасяли така твърдяните удари по отношение на подсъдимия срещу които да са били повдигнати обвинения, които да бъдат поддържани.

Въпросите, които защита поставя в днешното съдебно заседание, с искане материалите да бъдат отделени са предмет, който е обсъждан в досъдебното производство, и считам, че в настоящия момент такова искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след извършване на служебна проверка във връзка с въпросите по чл. 248 НПК, приема следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. В. В. за престъпление п о чл.129, ал.1 от НК. Делото е подсъдно на РС-Варна и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на подсъдимия в хода на досъдебното производство, поради което същата следва да бъде потвърдена. На този етап не се налага събирането на нови доказателства.

Относно искането на защитника за разделяне на делото, съдът намира, че същото представлява по съществото си искане за изпращане на копие от материалите по делото на РП - Варна с цел образуване на предварителна проверка или наказателно производство за извършено престъпление от общ характер от пострадалия. Това 3 означава съдът да вземе становище по фактическата обстановка по делото, която все още не е изяснена, като такова становище може да бъде взето най-рано с крайния съдебен акт по делото. В този смисъл отправеното искане за разделяне на делото, представляващо по същество искане за сезиране на прокуратурата, следва да бъде оставено без уважение. Не са налице основания и за обединяване на делото.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ КОНСТАТИРА допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 248, ал.1, т. 3 и т. 6 от НПК подлежи на обжалване в седемдневен срок пред ОС-Варна по реда на Глава ХХІІ НПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника адв. И. Т. за разделяне на делото.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по молбата за предявения граждански иск и за конституирането на пострадалото лице като граждански ищец и частен обвинител, докладвана в предходно съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Искането е допустимо, своевременно е предявено от надлежна страна, моля да бъде прието за разглеждане.

АДВ. М.: Поддържам молбата.

АДВ. Т.: Г-жо, Съдия, макар, че е своевременно предявен, гражданският иск е нередовен. Молбата, с която е депозирано искането за конституиране като граждански ищец е нередовна и по същество ще бъде разглеждана на по-късен етап. Освен, че е нередовна считаме, че в молбата е формулиран граждански иск, който е неоснователен. В тази молба, която е предявена по настоящото производство се претендират претенции за имуществени вреди в размер на 2500 евро, които ние оспорваме изцяло и считаме, че претенцията, която е посочена е неиндивидуализирана и недоказана, както по основание, така и по размер. В предявен граждански иск за нанесени имуществеи вреди е посочена единствено сумата от 2500 евро без да е посочено какви конкретни имуществени вреди се претендират, за какво са извършени твърдените разходи, кога са направени, кога са направени разходи и въобще направени ли са, какво лечение е било осъществено и друга дейност, както и на какво доказателствено основание се претендира посочената сума. Липсва конкретизация на имуществената претенция, която да позволи на защитата да разбере и формира становището си какво точно се претендира като имуществена вреда и на какво се основава претенцията от 2500 евро. Самото посочване на определена парчина сума не е достатъчно да се приеме, че е налице доказване на имуществена вреда. Т.е. възражението ни е, че в тази част липсва конкретна имуществена загуба, от кого е претърпяна, следствие на какво е претърпяна, какъв е нейният размер и налице ли е причинно-следствена връзка с процесното деяние. В случая подобна конкретизация липсва, не е посочено дали се претендират разходи за стоматологично лечение, медикаменти, медицински консумативи, транспорт, други разходи, нито е посочено кога и къде са извършени, ако са били извършени такива разходи. Не са посочени и представени и приложени конкретни платежни документи, фактури, касови бележки и други документи, от които може да се установи извършването и размерът на твърдени разходи в размер на 2500 евро. По този начин формирана претенцията за 4 имуществените вреди поставя защитата и подсъдимия в невъзможност да разберем какво конкретно имуществено увреждане следва да опровергаваме, а и съдът не би могъл да се запознае какво конкретно е заявено и каква е имуществената вреда, чийто размер да се определи. Имуществената вреда не би могла да се предполага единствено от наличието на телесно увреждане.Тя би следвало да подлежи на доказване както по основание, така и по размер. Затова Ви моля да приемете, че исковата молба в тази част е нередовна. Тъй като исковата молба следва да отговаря на изискванията съобразно НПК, който препраща към ГПК, съгласно чл.88, ал.1 от НПК, би следвало да се разглежда и да се прилагат разпоредбите по реда на ГПК. В тази връзка са приложими изискванията на ГПК съгласно, който в исковата молба следва да бъдат посочени цена на иска, обстоятелства, на които се основава претенцията, както и в какво се състои искането. В конкретния случай единствено посочването на сума не е достатъчно като основание, да бъде индивидуализирана по необходимия начин, без да бъдат посочени конкретни разходи по формулирането на необходимата сума, основанието и момента на извършването им, както и на конкретни фактори, от които се извежда твърдяната имуществена вреда. Това основание винаги би могло да се счита като нередовност на исковата молба и тя съобразно природата на ГПК би следвало да бъде оставена без разглеждане и да бъде даден срок на страната да отстрани своите нередности и съответно по смисъла на хипотезата, визирана в НПК винаги може да се приеме, че това отлагане и събиране на допълнително ангажиращи доказателства в подкрепа на исковата претенция на гражданския иск, винаги би следвало да бъде третирано като основание, че ще затрудни разглеждането на наказателното производтво.