Решение № 260039 от 24.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Търговско дело 30/2020
- Вид
- Решение № 260039
- Подписан
- 24.11.2022
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
- чл.79 ал.1 пр.1 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И
Е №260039 гр.Кюстендил,
24.11.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Теодора Д., след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева т.д.№30/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на „Ес Джей Строй“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Красно село, ул.***, ет.1, представлявано от изп.д.Н.Д., подадена чрез адв.Н.В., преупълномощена от адв.М.М. от Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“, с адрес за кореспонденция: гр.София, ***, срещу „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Сапарева баня, ***, представлявано от управителя К.К..
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл.327 ал.1 във вр. с чл.288 от Търговския закон ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД да заплати на ищеца „Ес Джей Строй“ АД сумата от 101 158.92 лева, представляваща общ размер на незаплатената цена с включен ДДС по договор за покупко-продажба на стоки и материали, предадени на ответното дружество, в качеството му на купувач по договора, за която сума са били издадени фактури, както следва: фактура с №**********/06.12.2017г. за 2 805.76 лева; фактура с №**********/14.02.2018г. за 43 670.44 лева; фактура с №**********/14.02.2018г. за 51 803.39 лева; фактура с №**********/14.03.2018г. за 2 879.33 лева, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 513.73 лева, представляваща общ размер на дължимо обезщетение за забавено плащане на сумите по всяка една от гореизброените фактури, в това число: 678.11 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.12.2017г. до 23.04.2010г. върху неплатената сума от 2 805.76 лева с ДДС по фактура с №**********/06.12.2017г.; 9 705.32 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.02.2018г. до 23.04.2020г. върху неплатената сума от 43 670.44 лева с ДДС по фактура с №**********/14.02.2018г.; 11 512.79 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.02.2018г. до 23.04.2020г. върху неплатената сума от 51 803.39 лева с ДДС по фактура с №**********/14.02.2018г. и 617.51 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.03.2018г. до 23.04.2020г. върху неплатената сума от 2 879.33 лева с ДДС по фактура с №**********/14.03.2018г.
Ищцовото дружество твърди, че между него, от една страна, и ответника от друга, съществуват установени търговски взаимооотношения, произтичащи от сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, по силата на който ищецът периодично е доставял на ответника по негови заявки стоки, за които е издавал и съответни фактури. Твърди, че фактурите са били предавани на купувача и за същия е възниквало задължение да ги заплати в деня на издаване на съответната фактура. Ищецът поддържа, че е предал на ответника стоките, за които е издал процесните четири фактури, но ответникът не е изпълнил в срок, а и след това, задължението си да заплати цената на доставките, а именно – по фактура с №**********/06.12.2017г. - 2 805.76 лева, по фактура с №**********/14.02.2018г. - 43 670.44 лева, по фактура с №**********/14.02.2018г. - 51 803.39 лева и по фактура с №**********/14.03.2018г.
- 2 879.33 лева, всички с включен ДДС. За допуснатата забава в плащането, ищецът счита, че му се следва и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на издаване на всяка от фактурите до датата 23.04.2020г. в общ размер на 22 513.73 лева.
Ищцовото дружество претендира и заплащане на сторените по делото разноски, както и на разноски, направени в производство по допускане обезпечение на исковете – по гр.д.№3259/2020г. по описа на СГС и в производството по налагане на обезпечителните мерки – по изп.д.№20207430400351 по описа на ЧСИ Е.Х..
Ищецът в допълнителна молба сочи банкова сметка, ***а претендираните суми (л.46 от делото).
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът по предявените искове е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.К.Г.от АК-София. В отговора се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Относно иска за присъждане на главнични суми се заявява оспорване на твърдението на ищеца, че е извършил доставка на материалите, посочени в приложените фактури, както и, че такива материали са били заявени от ответника. В подкрепа на тази теза се сочи, че към исковата молба не са били представени заявки от ответното дружество за доставка на стоки и материали, като липсват и твърдения кога и как такива са били направени, а също и кога, къде и как доставките са били извършени. Оспорва се материалите да са били заявявани и получавани от ответника, като се цитира нормата на чл.327 ал.1 от ТЗ, според която купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, каквато уговорка в случая не се твърди от ищеца, като същевременно доказателства за извършено предаване на стоките липсват. Също така се оспорва и наличие на валидно правоотношение, поради липсата на заявка, т.е. на воля от страна на ответника за възникване на договорно правоотношение.
Оспорват се приложените към исковата молба фактури, с твърдението, че същите са частни документи, съставени от ищеца, за издаването на които липсва основание.
Твърди се, че тези фактури не са приемани от ответника, не са били осчетоводени от него и върху същите липсва положен подпис от името на получателя, следователно същите не установяват наличие на договорни правоотношение, нито предаване и приемане на описаните в тях стоки. Оспорва се и доказателствената стойност на представените с исковата молба спецификации към част от фактурите, доколкото същите нямат посочен съставител или издател, нито носят подпис на някоя от страните.
Счита се за недоказано и твърдението на ищеца за предаване на ответника и за получаване от негова страна на издадените фактури, като се оспорват приложените към исковата молба разпечатки от ел.поща, които се счита, че не са годно доказателство за водена електронна кореспонденция, поради липсата на реквизити на електронно съобщение, липсвал електронен адрес на получателя – на мястото на получател било посочено само „vmargin“, както и дата на изпращане на съобщението, като се възразява подобни електронни съобщения да са достигнали до ответното дружество.
Възразява се, че от представените от ищеца два броя обратни разписки от 09.11.2018г. и от 24.01.2019г. не ставало ясно какво е съдържанието на пратките, а в първата разписка е посочено, че получател е лице В.Г., което не е представител, пълномощник или служител на ответника. Същото възражение е направено и относно лицето, посочено като получател във втората разписка – И. С.. Възразява се някоя от тези пратки да е достигнала до ответника.
Поради неоснователността на главния иск за неоснователен и недоказан се счита и акцесорния за присъждане на обезщетения за забава, считано от датата на издаване на всяка от фактурите. Наред с това се възразява и да е доказан падежа на плащане, а поради липсата на доказателства фактурите да са били връчени, се възразява и срещу твърдението, че ответникът е изпаднал в забава от датата на издаването.
Претендира се отхвърляне на всички искове и присъждане на разноски.
Ищецът, чрез адв.М.М., е подал допълнителна исковата молба в предвидения от закона срок, в която изразява несъгласие с направените в отговора възражения. Излага твърдения, че ответното дружество „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД по силата на договор от 21.08.2017г., сключен с възложителя „Пи Ес Строй“ АД, е приело да изпълни СМР на обект „многофамилна жилищна сграда“ в гр.Русе, съгласно изготвени и съгласувани инвестиционен проект, количества и видове СМР, отразени в приложение към договора, техническа спецификация и др., като за целта ответникът е сключил договора за покупко-продажба с ищеца, от който произтичат процесните задължения. Ищецът твърди, че за предоставяне на необходимите материали по характеристика и размер между представители и служители на трите дружества – възложителя и изпълнителя по посочения договор, и ищеца, са били осъществени множество срещи, на които са вземани мерки, уточнявани са характеристиките на материалите, а доставката и монтажът са били извършвани на обекта.
Сочи се, че поканата за доброволно изпълнение е била връчена на адреса, посочен като седалище и адрес на управление.
Твърди се, че във връзка с изпълнението по договора от 21.08.2017г. ответникът е правил множество поръчки към ищеца, част от които е заплатил, като фактурите отново са били изпращани на ел.адрес *******@***.**, който е адрес за кореспонденция, посочен от В.М., представител на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, присъствал на провежданите срещи, като този електронен адрес е бил предоставен от ответника.
В срок е подаден отговор на допълнителната искова молба. Отново се възразява ищецът да представя или посочва доказателства, от които да произтича извод за наличие на сключен между страните договор за покупко-продажба на стоки и материали.
Твърденията на ищеца се окачествяват като голословни, лишени от конкретика относно времето, мястото и участниците в сочените срещи, като се счита, че този подход лишава ответника от възможността за ефективна защита и насрещно доказване. Сочи се, че липсват твърдения за конкретно извършени доставки на стоки и за приемането им от ответника. Поддържа се възражението, че подобни материали не са били заявявани от последния, както и, че фактурите не са били получавани и осчетоводявани от него. Оспорва се твърдението на ищеца, че лице с имена В.М. е представител, пълномощник и/или служител на ответното дружество, като в тази връзка се прави възражение, че ако това лице е договаряло от името на ответното дружество, тези действия са били извършени без представителна власт и срещу същите ответникът се противопоставя по смисъла на чл.301 от ТЗ.
Счита се, че доказателства за наличие на предходни търговски взаимоотношения между страните са ирелевантни, тъй като не доказват сключване и изпълнение относно спорните такива. Твърди се, че наличието на воля за последващи доставки единствено у продавача не би могло да доведе до сключване на договор.
ОС-Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор от
21.08.2017г., сключен между „Пи Ес Ай“ АД, от една страна, като възложител, и „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, от друга като изпълнител, първото дружество е възложило, а второто – приело, да изпълни СМР на обект „Многофамилна жилищна сграда в гр.Русе, ***съгласно изготвени, съгласувани и одобрени по съответния ред инвестиционен проект, количества и видове СМР и всички дейности, отразени в приложение, неразделна част от договора.
От показанията на свидетелката Р.Р., която по време на изпълнението на горепосочения договор е била служител на възложителя „Пи Ес Ай“ АД и е имала задължение да следи за качествено изпълнение на строителите дейности, се установява, че строително-монтажните работи в блок *** в гр.Русе е следвало да бъдат изпълнени по националната програма за саниране и са били от разнообразно естество, в това число са включвали доставка и монтаж на дограма с определени технически параметри, които в случая били специфични. Свидетелката сочи, че за разлика от масово влагания двоен стъклопакет в конкретния случай трябвало да бъде вложен троен, който да отговаря на съответните коефициенти на топлопроводност, устойчивост на дъжд, на вятър, да бъде изпитан в официална лаборатория и изпълнението и монтажа на дограмата било възложено от „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД на лицензирана фирма - „Ес Джей Строй“ АД. Свидетелката твърди, че именно „Ес Джей Строй“ АД е дружеството, което е доставило и монтирало изделието „дограма“ в блока и то в лимитиран срок. Заявява, че не е в състояние да посочи точното количество, но твърди, че то е било „голямо“, тъй като е трябвало да се постави дограма в 80% на сграда с 4 входа, на 8 етажа с по 3 апартамента на етаж. Сочи, че обектът е бил въведен в експлоатация от възложителя без никакви забележки по отношение на приетата дограма. Свидетелката заявява, че като представител на „Пи Ес Ай“ АД и технически ръководител на строителните дейности се е срещала на обекта с В.М., като представител на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, с когото са обсъждали текущото изпълнение на договора. Свидетелката сочи, че на обекта по време на изпълнението на СМР е срещала и Б.Х., който е бил служител на „Ес Джей Строй“ АД и на място се е занимавал с монтажа на дограмата и с отстраняването на някои дребни дефекти ако такива са били установявани. Б.Х.също е разпитан като свидетели поддържа в показанията си, че като служител на „Ес Джей Строй“ АД през 2017г.-2018г. е участвал в доставката и монтажа на дограма в блок *** в гр.Русе. Не може да посочи конкретно количество на дограмата.
Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8c5a754-4aaa-4eb3-8856-a65dd14d3009