Решение № 2654 от 12.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67001/2024
- Вид
- Решение № 2654
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2654 гр. София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110167001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Я., чрез адв. Б., срещу „..“ ЕООД, с която е предявен главен установителен иск по чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ../03.06.2021 г., поради противоречието му със закона, както и осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 101,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.07.2021 г. до 03.06.2022 г., както и 252 лв. – такса за разглеждане, уговорена в чл. 5.1 от договора, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземанията, представляващи получени без основание от ответника плащания по договор за паричен заем № ../03.06.2021г.
Ищецът твърди, че на 03.06.2021 г. сключил с ответника договор за паричен заем № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1500 лв., която следвало да върне в срок до 03.06.2022 г., при уговорен ГЛП от 12,27% и ГПР в размер на 49,57%. В чл. 5.1 било предвидено начисляването на такса за разглеждане в размер на 252 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. Ищецът твърди, че е изплатил изцяло задълженията по процесния договор. Счита, че договорът е недействителен, тъй като липсвала яснота относно начина на формиране на ГПР по кредита.
1
Сочи, че таксата за разглеждане представлява разход, който следвало да бъде съобразен при изчисляване на ГПР. Излага доводи за неравноправност на клаузата по чл. 5.1 от договора, като счита, че дължимата такса представлява скрито възнаграждение за кредитора. Сочи, че недействителността на процесния договор обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на процесния договор за потребителски кредит. При уважаване на първия иск моли съда да осъди ответника да му възстанови сумите, както следва: 101,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 03.07.2021 г. до 03.06.2022 г., както и 252 лв. – такса за разглеждане, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи, че клаузата относно таксата за разглеждане не попада в ограниченията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че същата е взета предвид при формиране на ГПР по кредита. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски. Релевира евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните са отделени следните обстоятелства: че помежду им е сключен договор за паричен заем № ../03.06.2021 г., по силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 1500 лв. Същите се установяват и от представените по делото доказателства – договор за кредит № ../03.06.2021 г., Приложение №1 към същия с погасителен план и Общи условия, Стандартен европейски формуляр.
От съдържанието на договора за кредит, който е представен по делото, се установява, че в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 12,27%, годишен процент на разходите от 49,57%, обща дължима сума за 2 възнаградителна лихва за периода на кредита 101,72 лв., такса за разглеждане 252 лв., срок на договора 12 месеца, обща дължима сума 1853,72 лв. Към договора е налице приложение № 1, представляващо погасителен план, който включва падеж на вноската, размер, компоненти, от които се формира, остатъчно задължение. В приложения по делото стандартен европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя, е посочено, че ГПР включва общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще бъде валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. В раздел 2, т. 6 от формуляра отново са описани размерът на главницата, лихвата и таксата. В т. 8.9 и 8.10 от общите условия са описани как е формирана общата стойност по кредита и годишния процент на разходите.
Установява се приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът е заплатил по договора сума в общ размер от 2356,59 лева, с която в ответното дружество са осчетоводени като погасени следните суми: 1500 лева главница, 97,62 лева – договорна лихва, 252 лева – такса за разглеждане на документи; 7,78 лева – лихва за забава, 497,16 лева – обезщетение за забава, 2,03 лева – надплатена сума.
Вещото лице е посочило, че при включване единствено на възнаградителната лихва в ГПР същият възлиза на 12,98%, а при включване и на таксата за разглеждане на документи – 49,64%. Изчисленият от вещото лице ГПК съответства на посочения в договора.
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК 3 годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който не надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза при включване на таксата за разглеждане на кредита, размерът на ГПР отговаря на размера, посочен в процесния договор за кредит, поради което разходът за тази такса несъмнено е взет предвид при посочване на общата сума, дължима от потребителя. Водим от горното, съдът намира, че процесният договор не се явява нищожен на релевираните основания и предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи, предвидена в процесния договор, е нищожна. Таксата се дължи в деня на подписване на 4 договора за кредит, като се плаща с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Посочено е, че таксата се дължи изцяло дори и в случай на предсрочно погасяване на кредита или при предсрочно прекратяване на неговото действие по каквато и да било причина. В т. 8.4 от ОУ е посочено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договора за кредит или изменение на споразумението по т.6.10 от процедурата. В т. 8.5 е посочено, че кредиторът има право да получи таксата и в случай, когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултат на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на кредита или във всякакви други документи. Съдът намира, че тази клауза е нищожна, тъй като влиза в пряко противоречие с императивните норми на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Описаната такса е свързана именно с тези действия, като в нея е посочено, че се дължи и за „осигуряване на средства по кредита“, което е в пълно противоречие с концепцията за предоставяне на заеми по занятие. Недопустимо е събирането на подобна такса за посочените действия, същата възлиза на близо 20% от заемната сума, като може да се направи обоснован извод, че целта на същата е да увеличи облагата от кредита за кредитодателя.
При тези изводи на съда по първия предявен иск и след извършената служебна проверка за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД се явява частично основателен по отношение на сумата от 252 лева, заплатена такса за разглеждане на документи. По отношение на претендираната сума от 101,72 лева, съдът намира искът за неоснователен, доколкото не се установи целият договор да е нищожен, което да обуслови връщане на всички суми, платени по него с изключение на главницата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за заплатен депозит за ССчЕ.
5
Представено е доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева, като съдът намира, че направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е основателно. Като съобрази ниската фактическата и правна сложност на делото, приключване на делото с едно открито съдебно заседание, трайната и непротиворечива практика на съдилищата по въпросите, предмет на делото, съдът намира, че възнаграждението на адвоката следва да бъде намалено до 200 лева.
При определяне размера съдът е взел предвид практиката на СЕС, който приема, че националният съд не е обвързан от НМРАВ, както и решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява несъразмерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като същото е равно по размер на самата искова претенция. В случая адвокатското възнаграждение надхвърля размерът на исковата претенция близо 10 пъти.