Решение № 260491 от 21.01.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 21.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2009 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 303838 от 17.12.2019 г. по гр.д. № 56411 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 175-ти състав е признато за установено по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Н.А. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Н.А. с ЕГН **********, с адрес *** не дължат на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес и на управление ***, Бенчмарк Бизнес Център, разделно при равни квоти сумата от 1 694, 96 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода от 02.2013 г. до 08.2013 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „********с клиентски номер № 300067458051 и сумата от 880, 99 лв. – лихва за забава за периода от 01.02.2013 г. до 09.07.2018 г. Отхвърлени са предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу В.Н.А. и Д.Н.А. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разделно при равни квоти на сумата от 516, 67 лв., представляваща неустойка за забавено плащане за периода от 12.11.2015 г. до 12.11.2018 г., начислена върху главницата от 1 694, 96 лв. за неплатена цена на доставена електрическа енергия. „Ч.Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на В.Н.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 372 лв., представляваща съдебни разноски и на Д.Н.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 372 лв., представляваща съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 5007411/16.01.2020 г. на „Ч.Е.Б.“ АД, подадена чрез юрисконсулт В.И.с приложено към нея пълномощно, против първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове общо за сумата от 516, 67 лв., представляващи вземания за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 35 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия върху главницата по фактури за потребена през 2013 г. ел.енергия, като неустойката е за периода от 12.11.2015 г. до 12.11.2018 г., т.е. за периода през последните три години преди подаване на исковата молба. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част. Въззивникът счита, че вземането за неустойка се дължи независимо от погасяването по давност на главното задължение, както и че претенцията за неустойка е за различен период. Навежда доводи, че изтичането на погасителната давност не погасява самото материално право на кредитора да получи главницата, поради което и за „Ч.Е.Б.“ АД съществува правна възможност да осъществи чрез иск вземането си за неустойка за забава в плащането. Счита, че погасителната давност по иска за неустойка започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, поради което и погасени по давност са само лихвите дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Намира за допустимо вземанията за главница и лихва да се подчиняват на различни давностни срокове. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, уважаване на предявените като насрещни искове за заплащане на неустойка и присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК. В жалбата е инкорпориран списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5023257/11.02.2020 г. по регистъра на СРС, подаден от В.Н.А. и Д.Н.А., представлявани от адв. С.Р., в който се съдържа становище за неоснователност на подадената жалба. Според въззиваемите решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Намират, че изначално предявеният иск за неустойка е недопустим, доколкото в чл. 35 от ОУ е предвидено обезщетение за забава, а не неустойка, а първоинстанционният съд правилно е приел, че между страните не е предвидена неустоечна клауза.

Поддържат още, че доколкото е уважен главният иск за признаване на установено, че главното вземане е погасено по давност, то не съществуват и акцесорни вземания, като се позовава на чл. 119 ЗЗД. В тази връзка намира за неоснователни доводите на ищеца по насрещния иск, че вземането за лихви се погасява само за вземанията, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяването на иска. Поддържат, че независимо от наименованието във фактурите, претенциите на „Ч.Е.Б.“ АД представляват претенции за лихви за забава, а не неустойка. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, решението в атакуваната част да бъде потвърдено и да се присъдят сторените разноски съгласно приложени договори за правна помощ и съдействие.

В открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2020 г. въззивникът „Ч.Е.Б.“ АД не изпраща представител, въззиваемите В.Н.А. и Д.Н.А. не се явяват и не изпращат представител. Съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и същото е обявено за решаване.

По делото е постъпила молба с вх. № 268421/05.10.2020 г. от въззиваемите страни В.Н.А. и Д.Н.А., подадена чрез адв. Р., с която е заявено, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие, поддържат отговора на жалбата и представят списък на разноски по чл.

80 ГПК.

На 13.10.2020 г. по делото е постъпила молба от „Ч.Е.Б.“ АД, подадена по пощата на 01.10.2020 г. видно от датата на пощенското клеймо, с която въззивникът е изразил становище по даване ход и по същество на спора, направил е и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар над 300 лв. Претендира разноски съгласно инкорпориран в молбата списък.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2023912/123.08.2018 г., уточнена с молба от 26.09.2018 г., на В.Н.А. и Д.Н.А. против „Ч.Е.Б.“ АД, с която са предявени субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника при условията на разделност при равни квоти сумата от общо 1 694, 96 лв. – цена на потребена електроенергия за имот с аб. № 300067458051, с адрес в гр.

София, община Витоша, ул. „********за периода от м. 02.2013 г. до м. 08.2013 г., представляваща главница по фактури с падеж от 11.02.2013 г. до 19.08.2013 г. или по 847, 34 лв. за всеки един от ищците, както и лихва в размер на 880, 99 лв. за периода от м. 02.2013 г. до м. 08.2013 г. или по 440, 49 лв. за всеки един от тях, начислени от ответника за периода от 11.02.2013 г. до 09.07.2018 г. поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение върху вземанията.

В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл.

133 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е оспорил предявените искове по допустимост и основателност. Твърди, че не е налице правен интерес за ищците от предявяването им. Намира исковете и за неоснователни по същество, тъй като с института на погасителната давност не погасява самото вземане, а само правото на принудително изпълнение. Счита, че давностният срок в случая не е започнал да тече, тъй като е била налице обективна пречка за кредитора да предяви претенциите си, тъй като той не е бил уведомен за смъртта на абоната от неговите наследници.

В законоустановения срок „Ч.Е.Б.“

АД е подало насрещен осъдителен иск с вх. № 5183152/12.11.2018 г. срещу В.Н.А. и Д.Н.А., с който е претендирало заплащане на вземане за неустойка в размер на 516, 67 лв. Ищецът по насрещния иск е навел твърдения, че на основание чл. 35 от приетите от дружеството и действащи между страните ОУ му се дължи неустойка за периода 12.11.2015 г. до 12.11.2018 г., независимо какво ще приеме съдът по главните искове, тъй като е допустимо исковете за главница и за лихви да се подчиняват на различни давностни срокове.

По дело е прието като доказателство удостоверение за наследници с изх № РОБ18-УГ01-2983 от 14.05.2018 г., от което е видно, че Н.А.И.е починал на 08.06.2002 г. и е оставил за наследници съпругата си К.Н.А., починала на 08.06.2008 г. и децата си Д. Н.А. и В.Н.А..

Като доказателство е прието уведомително писмо без дата от „Ч.Е.Б.“ АД до Н.И., с което клиентът е уведомен, че към 26.04.2013 г. по клиентски № 300067458051 има просрочено задължение към дружеството за консумирана електрическа енергия в размер на 835, 76 лв. до 03.2013 г. включително, както и законна лихва за забава върху главницата, която се калкулира към датата на плащане съгласно чл. 86 ЗЗД.

Посочено е още, че в случай, че дължимата сума не бъде погасена може да се пристъпи към преустановяване на електрозахранването.

Приета е покана с изх. №

*********/24.06.2014 г. от „Ч.Е.Б.“ АД до Н.И. за изплащане на просрочени задължения за електроенергия, в която е посочено, че между „Ч.Е.Б.“ и „ЕОС Сървисис“ ООД е налице действащ договор с предмет съдебно събиране на просрочени вземания от длъжници на „Ч.Е.Б.“ АД като последна предсъдебна мярка.

Клиентът е уведомен, че към 24.06.2014 г. задълженията му за неплатена доставена електроенрегия са на стойност 1 758, 19 лв., като наред със сумата за главница се дължи и законна лихва върху нея за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на плащане. Клиентът е уведомен още, че доставката до електроенергия може да бъде спряна, както и да се предприемат действия по съдебен ред за събиране на претендираните суми.

По делото е приета като доказателство молба /без дата/ от В.Н.А. и Н.К.Т.до ЧЕЗ България, в която се сочи, че лицата са съсобственици на вилен имот в гр. София, ул. ********, който имот е с партиден № 300067458051. Подателите твърдят, че след 2008 г. имотът е необитаем, през периода 2013 г. – 2017 г. били в чужбина, а след като се завърнали в България установили, че електрозахранването в имота е преустановено. След извършена справка установили, че последната фактура в имота е от м.юни 2013 г. на стойност 1 668, 85 лв. – главница и 51, 67 лв. – лихва, а към датата на съставянето на молбата общо дължимата сума възлиза на 2 500 лв. Считат, че е изтекла тригодишна погасителна давност и искат начислената сума да бъде отписана, а електрозахранването да бъде възстановено.

Прието и е писмо от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в което е посочено, че електрозахранването в имота е било преустановено по искане на крайния снабдител на 27.06.2013 г., впоследствие е извършена смяна на средството за търговско измерване, но електрозахранването на обекта не е възстановено, а исканията на В.А., в качеството му на наследник на Н.А.И.е препратено към „Ч.Е.Б.“.

Прието е извлечение от сметките за абонатен № 300067458051, от което е видно, че дължимата сума по издадените фактури е 2 575, 95 лв. Приета като доказателство е и справка за дължими суми от наследниците на Н.И., издадена от „Ч.Е.Б.“ АД, от която е видно, че общо задължението на клиента по издадените фактури в периода от 25.01.2013 г.

– 24.07.2013 г. възлиза на главница от

1 694, 96 лв. и лихва за забава 936, 01 лв. Приложени като доказателства са и издадените фактури, както следва № ********** от 25.01.2013 г. за сумата от 458, 53 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 12.12.2012 г. до 14.01.2013 г., посочено е, че неустойките за просрочени плащания към 25.01.2013 г. са в размер на 1, 51 лв., № ********** от 24.02.2013 г. за сумата от 378, 23 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 15.01.2013 г. до 13.02.2013 г., посочено е, че неустойките за просрочени плащания към 24.02.2013 г. са в размер на 3, 94 лв., № ********** от 23.03.2013 г. за сумата от 326, 98 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 14.02.2013 г. до 04.03.2013 г., № ********** от 23.04.2013 г. за сумата от 285, 30 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 14.03.2013 г. до 11.04.2013 г., посочено е, че неустойките за просрочени плащания към 23.03.2013 г. са в размер на 15, 94 лв.; № ********** от 22.05.2013 г. за сумата от 146, 80 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 12.04.2013 г. до 14.05.2013 г., посочено е, че неустойките за просрочени плащания към 22.05.2013 г. са в размер на 25, 42 лв.; № ********** от 25.06.2013 г. за сумата от 73, 01 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 15.05.2013 г. до 13.06.2013 г., посочено е, че неустойките за просрочени плащания към 25.06.2013 г. са в размер на 38, 75 лв.; № ********** от 24.07.2013 г. за сумата от 26, 11 лв., дължима за консумирана електрическа енергия за периода от 14.06.2013 г. до 27.06.2013 г., посочено е, че неустойките за просрочени плащания към 24.07.2013 г. са в размер на 51, 67 лв.