Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1008 от 07.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11294/2024
Вид
Решение № 1008
Подписан
07.03.2025
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330111294 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „КАЛМ ПЕТРОЛЕУМ“ ЕООД, 206198758, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, общ. Родопи, м. Анчов бунар, автокомплекс ЛЕМ ИНВЕСТ, № 030А е предявил против А. И. Я., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Б., ул. „**********“ № *** осъдителен иск с правна квалификация по чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 780 лева (седемстотин и осемдесет лева) – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за срока на предизвестието, определен в чл. 9 от трудовия договор на 30 дни, дължимо поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „********” на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 47/14.07.2023 г., сумата от 101,81 лева (сто и един лева и осемдесет и една стотинки) – мораторна лихва за периода 15.07.2023 г. – 27.06.2024 г., в размер на законната такава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № ****/24.04.2023 г., по силата на който ответникът е бил назначен на работа в дружеството на длъжност „***********“, считано от 24.04.2023 г., за неопределено време, с 6месечен изпитателен срок. Ответникът е бил назначен на пълно работно време, при основно трудово възнаграждение в размер на 780 лева на месец. Съгласно член 9 на договора, срокът на предизвестието при прекратяване на договора е определен на 30 дни и за двете страни. А. Я. обаче е спрял да се явява на работа без причина, считано от 21.06.2023 г. След като това неявяване на работа е продължило повече от 3 работни дни /съответно 21.06., 24.06 и 25.06.23г./, при неявяването и на 1

26.06.2023 г., с писмо с изх. № ***/26.06.2023 г., управителят на дружеството е поискал писмени обяснения за неявяването. Писмото е изпратено чрез Адвокатско дружество „**********“, като са използвани услугите на куриерска фирма „****“ АД. Получателят не е намерен на адрес, нито се е отзовал след като е било поставено съобщение, че за него има пратка, нито е отговорил на телефона.

На 11.07.2023 г., след изчакване в офиса, пратката е върната към получател. Писмени обяснения не са представени нито в срока за това, нито до момента. Затова, предвид на неявяването на работа, продължило повече от 3 дни и при липсата на писмени обяснения и на какъвто и да било контакт с работодателя, последният е издал Заповед № ***/14.07.2023 г., с която, на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение. С Покана от 14.07.2023 г. ответникът е бил поканен да се яви в офиса на дружеството, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № ***, да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и за оформяне на всички документи. Писмото е изпратено отново чрез куриерска служба „****“ АД, като отново не е получено на адреса, нито потърсено. И до момента на подаване на исковата молба, ответникът не е посетил офиса на дружеството, нито е потърсил контакт, за да получи документите си и трудовата си книжка. Счита, че ответникът дължи на основание чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда, на ищеца сумата от 780 лв. обезщетение за срока на предизвестието, определен в чл. 9 от Трудовия договор на 30 дни.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 780 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за срока на предизвестието, определен в чл. 9 от трудовия договор на 30 дни, дължимо поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „******” на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № ***/14.07.2023 г., сумата от 101,81 лв. – законна лихва за периода 15.07.2023 г. – 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

Във връзка с постъпилия от особения представител на ответника отговор, ищцовото дружество е взело становище с молба от 12.11.2024 г. В същата се моли да се остави без уважение възражението на особения представител на ответника. Сочи, че работодателят е направил всичко възможно да бъдат спазени изискванията на чл. 195, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда. Излага, че работникът е спрял да се явява на работа в три последователни работни дни, работодателят е направил всичко по силите си да му връчи чрез куриер с обратна разписка искане за писмени обяснения, напрал е опит да му връчи Заповедта за уволнение, съдът също е направил опит да издири ответника и не е успял. При тези факти, твърдението, че правата по иска били упражнени преждевременно е злоупотреба с права и следва да бъде оставено без уважение. Уважаването на това възражение би означавало, че дружеството-работодател никога не може да уволни дисциплинарно ответника, защото последният очевидно не желае да получи и не може да бъде принуден да получи какъвто и да било документ. Моли възражението да бъде оставено без уважение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва твърденията за факти и обстоятелства от исковата молба, включително твърденията за „***********“, „продължило повече от 3 работни дни“, връчването на искане за даване на обяснения и връчването на заповедта за уволнение. Оспорва твърденията за извършено дисциплинарно нарушение. В представения трудов договор липсвало посочване за друго работно време, освен нормалната продължителност на работното време - пълно работно време - 8 часа. Когато не било посочено друго, се презумирало, че става въпрос за петдневна работна седмица.

Предвид това, съгласно чл. 153 КТ работникът имал право на седмична почивка в размер на два 2 последователни дни, от които единият бил по начало в неделя. В писмото искане за представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина били посочени датите 24.06 и 25.06.2023 г. Тези дни били - събота и неделя. Твърди се денят неделя да е нормативно уреден почивен ден при нормална продължителност на работното време, а в исковата молба да не се сочат каквито и да било данни за друг начин на изчисляване на работното време в трудовия договор.

Оспорва твърдението, че е наложено дисциплинарно наказание на работника/служителя.

Съгласно чл. 358, ал. 1 и ал. 2 от КТ исковете по трудови спорове се предявявали в тригодишен срок, считано от деня, в който правото, предмет на иска, било станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

Сочи, че правото на вземане на работодателя за прекратено трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение възниква от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцовата страна твърди прекратяването на трудовото правоотношение да е станало със Заповед № ***/14.07.2023 г. Основание за налагане на дисциплинарното наказание било посоченото от работодателя „неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни, считано от 21.06.2023 г. до момента“ /съгласно записа в представената Заповед № ***.

Съгласно чл. 190, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смятало за наложено от деня на връчване на заповедта на работника. По делото се твърди да липсват данни заповедта за дисциплинарно уволнение да е била връчена на работника/служителя, поради което и се твърди правото, предмет на иска не е възникнало в патримониума на ищцовото дружество. Сам ищецът посочил, че и до момента на подаване на исковата молба, ответникът не е дошъл в офиса, нито е потърсил контакт, за да получи документите си и трудова книжка, че е поканил с писмо от 14.07.2023 г. ответника да се яви в офиса, за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и за оформяне на всички документи. Ето защо, моли за отхвърляне на исковата претенция като преждевременно предявена, предвид това, че правото да получи обезщетение не е възникнало в патримониума на работодателя, доколкото липсвало връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.

От друга страна, за изчерпателност на изложението, моли да се приеме, че Заповед № ****/14.07.2023 г. е незаконосъобразна. Дните 24 и 25 юни 2023 г. били почивни дни /събота и неделя/ и било законосъобразно неявяването на работа на работника/служителя. Нямало задължение за А. И. Я. да се явява на работа в почивните дни - събота и неделя. От друга страна, в искането за даване на обяснение са посочени датите 21.06., 24 и 25.06.2023 г. Няма твърдения за дните 22 и 23.06.2023 г. Я. да не се е явявал на работа. Няма и искане за даване на обяснения за тези дни. В заповедта за дисциплинарно наказание пък се твърди от „21.06.2024 г. до момента“ /а именно датата на издаване на заповедта/, работникът/служителят А. И. Я. да не се е явявал на работа, което включвало и дните 22 и 23 юни 2023 г. Противоречието между искането за даване на обяснения и посочените в заповедта дати за неявяване на работа само по себе си било достатъчно, за да обоснове извода, че издадената заповед е незаконосъобразна.

Оспорва твърдението, че на работника/служителя е било връчено писмо-покана за даване на обяснения във връзка с неявяване на работа. Невръчване на искане за даване на обяснения и липсата на събрани доказателства за твърдяното извършено дисциплинарно нарушение представлявали самостоятелно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно нарушение, предвид нормата на чл. 193 от КТ.

От представените разпечатки за проследяване на пратка по номер на товарителницата не 3 се установявал нито един от правнорелевантните факти - нито че е било връчено искането за даване на обяснения по повод „констатирано“ дисциплинарно нарушение, нито, че е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Ето защо и в случай, че бъде прието, че ищцовото дружество има процесуалното и материално право да предяви иск за заплащане на обезщетение предвид издадената Заповед № ***/14.07.2023 г., моли да се приеме, че Заповед № ***/14.07.2023 г. е незаконосъобразна по гореизложените съображения, поради което исковите претенции за заплащане на главница-обезщетение и лихви за забава върху главниците моли да бъдат отхвърлени. също се взема становище и, че претенцията за законна лихва за периода 15.07.2023 г. 27.06.2024 г. сама по себе си е неоснователна, доколкото няма връчване на заповед за дисциплинарно уволнение на дата 14.07.2023 г. Предвид невръчената заповед за дисциплинарна отговорност, липсвала покана до А. И. Я. да плати претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. След като не бил поканен да плати това задължение, той не бил изпаднал и в забава.

Също така моли съдът служебно да констатира незаконосъобразност и нищожност на клауза в трудовия договор, а именно „чл. 10 Други условия на трудовия договор: сключва се в полза на работодателя.„. Излага, че правото на труд е конституционно право. Трудовият договор е двустранен такъв съгласно нормата на чл. 48 от Конституцията и уредбата в специалния закон Кодекса на труда. Сключването на трудов договор не можело да бъде само и единствено „в полза на работодателя“.

Във връзка с молба на ищеца от 12.11.2024 г., е взето становище от 20.11.2024 г., в което заявява, че искът е преждевременно заявен. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание била ясно разписана в Раздел III от КТ. Ищцовата страна била посочила нормите на чл. 195, ал. 2 и ал. 3 от КТ, но на практика не е ги е изпълнила. Твърди, че Заповедта за дисциплинарно уволнение не е връчена дори и по допустимия за връчване начин по чл. 195, ал. 2, изречение 2 от КТ. Съдебната практика била ясна и последователна. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание можело да бъде връчена лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следвало да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата /куриерската фирма/ да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка било без правно значение. С достигане на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. Работодателят разполагал с всички доказателствени средства, за да установи връчване на Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение. Твърди се той да не е ангажирал такива нито с исковата молба, нито с допълнителната такава от 12.11.2024 г. Нещо повече, самият работодател твърдял, че с писмото-покана е поканил работника в офиса си, за да му връчи заповедта. От представената разпечатка за движение на пратка не се установявало каква е пратката, какво съдържа, по какъв повод е същата, но дори и да било така, текстът на Писмото-покана изх. №***/14.07.2023 г. не съдържало волеизявление за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение. Към исковата молба не били посочени други доказателства относно твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение. Такива не били посочени и с молбата от 12.11.2024 г., с която следвало да се отговори на възражението за преждевременно предявен иск.