Решение № 786 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500110 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 5471 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 4395 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, I-17 състав се: ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Ф. Й. Б. да заплати на Д. П. В., сумата от 29 838 лева, частичен иск от 98 470 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес вследствие получени на 17.07.2016 г. травматични увреждания, изразяващ се в локализирана епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторични генерализирани пристъпи от получена през юли 2016 г. черепно-мозъчна травма, ведно със законната лихва от 28.11.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 162 лева, частичен иск от 540 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за диагностициране на епилепсията, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 11.04.2023 г. до окончателното изплащане.

1

В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. Й. Б., ответник пред първата съдебна инстанция.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на първоинстанционното решение при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се във възлагането на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Х. М., който вече бил взел становище по предходно дело между същите страни /гр.д.№ 5057/2017 г. на СГС, 16-ти състав/, а освен това не бил и отговорил на съществени въпроси във връзка с това налице ли е ексцес, както твърди ищеца. Експертизата следвало да се изготви от друго вещо лице.

При така допуснатото нарушение, първоинстанционният съд достигнал до неправилен извод, че ищеца е развил ново заболяване вследствие на претърпения на 17.07.2016 г. деликт, което заболяване било квалифицирано като ексцес- епилепсия и епилептични синдроми с комплекси парциални конвусивни пристъпи, преминаващи в генерализирани пристъпи. Твърди се, че първоинстанционния съд бил обсъдил превратно събраните по делото доказателства поради което достигнал до неправилни правни изводи.

Представените медицински документи неправилно не били обсъдени от СГС като последния се позовал на заключенията на вещите лица като посочил, че същите били изготвени на база медицинските документи. Следвало заключенията да се обсъдят ведно с представените по делото доказателства.

СГС не бил отговорил на основния спорен по делото въпрос относно наличието на твърдяното от ищеца епилептично страдание. От така събраните по делото доказателства се установявало, че данните за получени епилептични припадъци са по сведение на самия ищец. Твърди, че в нито един от документите не било налице обективно изследване, което да указва за качествена промяна на мозъка, която да е предизвикала ново заболяване.

Точно обратното се установявало, а именно: че не е налице динамика в количествен и качествен аспект в сравнение с предходното образно изследване от 21.06.2019 г. В нервологичния статус от изследването от 06.04.2022 г. не били отразени промени от нормалното състояние. Не се установило ищецът да е спазил предписанията при изписване от болничното заведение за наблюдение от невролог, нито се установило закупуване на медикаменти или ищецът да е следвал предписаната лекарствена терапия. В медицинския 2 доклад от м.09.2022 г., преведен от немски, диагнозата фокална епилепсия била поставена по анамнестични данни, а като резултат от проведеното ЕЕГизследване било отбелязано, „че няма потенциали типични за епилепсия“. При постановяване на решение по съществото на спора по настоящето дело, следвало да се вземе предвид приетото в предходното решение № 1356/26.06.2020 г. по в.гр.д.№ 3887/2019 г. на САС, 7-ми състав, при което се достигало до извода, че с обжалваното решение № 5471 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 4395/2023 г. по описа на СГС, 17 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за увреждане, за което последният вече е бил обезщетен. Счита, че по делото не се установило наличие на ексцес като в този смисъл обжалваното решение било постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС по аналогични случаи. Аргументира се и с приетото в т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 1/2000 г. и т.10 от ППВС №4/30.10.1975 г. Счита, че в случая с влязло в сила решение по предходното съдебно производство, влошеното състояние на ищеца било предвидено и отчетено за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Това означавало, че дори твърдяната епилепсия да е в пряка причинноследствена връзка с увреждането от 17.07.2016 г., тя не съставлявала ексцес, защото била взета предвид при определяне на обезщетението по в.гр.д.№ 3887/2019 г. на САС, 7-ми състав, с решението по което било потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 5057/2017 г. в частта относно обезщетението за неимуществени вреди. При условия на евентуалност, в случай, че настоящата инстанция приеме, че е налице ексцес, то оспорва присъдения размер на обезщетението като несъответен на принципите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Следвало да се вземе предвид, че от ищеца се твърдяло да е получил два епилептични припадъка, съответно на 28.11.2021 г. и на 26.03.2022 г., за които бил отказал хоспитализация. От мотивите на първоинстанционния съд не се установявало поради какви болки и страдания е прието като дължимо обезщетение в размер на 80 хиляди лева. Не ставало ясно дали е взето предвид предходното обезщетяване.

В хода по същество /с писмена защита/ във връзка със събраните пред въззивната инстанция доказателства –повторна съдебно-медицинска експертиза, се сочи, че от последната се установило, че епилепсията на ищеца е с травматичен характер, което водело до извода, че с предходното съдебно решение ищецът вече е бил обезщетен за това травматично увреждане. По 3 делото не се установила качествена промяна на полученото от ищеца, увреждане. Същевременно се твърди, че вещото лице, депозирало експертизата пред въззивния съд не било притежавало специални познания по областта, както и не било изследвало всички медицински документи; поставило било различен код на заболяването на ищеца. Самата експертиза била изготвена по данни на ищеца и свидетелските показания на неговата приятелка, без да се вземат предвид констатациите на медицинските лица, които били оказали спешна помощ на ищеца. Намира заключението за противоречиво, както и същото и не подпомагало съда, каквато била целта на ГПК. Вещото лице се базирало на проведено лечение в Германия за каквото липсвали данни по делото да е проведено. Следвало да се вземе предвид, че вещото лице никога не било предписвало „Ламотрижин“ и не могло при изслушването си да обясни каква е дозата на прием на това лекарство. Освен това за предписването на това лекарство от страна на ищеца не били представени доказателства. Затова счита, че заключението било субективно и непочиващо на обективни данни поради което не следвало да се кредитира от въззивния съд. Дори да се приемело, че ищеца е установил твърдяното от него заболяване, то при условията на пълно и главно доказаване не се установили какви болки и страдания е търпял ищеца; това не се установявало и от показанията на свидетелката, разпитана на страната на ищеца и негова съпруга. Същата била и служител в офис на дистрибутор на медицински продукти. Поддържа се тезата за несъответствие на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с критериите по чл.52 ЗЗД.

Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Разноски се претендират.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца- Д. П. В.. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Счита, че не са допуснати сочените нарушения на процесуалния закон; съдът бил извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че правилно съдът бил кредитирал заключенията на вещите лица. Това било в съответствие с чл.195-203 ГПК. Не били налице предпоставките за отстраняване на вещото лице Х. М.; същото било назначено в съответствие с чл.195 ГПК. Изводите на вещите лица съответствали на представените по делото медицински документи. Не било 4 вярно твърдението на въззивника, че данните за получена епилепсия се базират само на твърдения на ищеца. Сочи, че заболяването на ищеца се установява от събраните по делото писмени /включително медицински документи/ и гласни доказателства. Окончателната диагноза, съобразно медицинската документация от Болница „Токуда“ била: G 40.2 –локализирана /фокална/ сиптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично генерализиращи припадъци. Последните били доказани от разпита на свидетелката П., която била присъствала на същите. Намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани като съответстващи на останалите доказателства.

Следвало да се кредитира и заключението на вещото лице по първоначалната експертиза д-р Д. Н.. Следвало да се кредитира и заключението на вещото лице д-р Х. М., което не се различавало със своите изводи от това на д-р Д. Н..

Следвало да се вземат предвид и разясненията, които вещото лице било дало при изслушването си на 17.09.2024 г. Счита, че нарушенията в качеството му на живот са доказани; доказана била и пряката връзка между травматичната епилепсия и уврежданията, настъпили вследствие на травмата- нанесения от страна на ответника върху ищеца удар в главата на 17.07.2016 г. Вещите лица били отговорили на всички релевантни за изясняване на спора, въпроси. От заключенията на вещите лица /вкл.пред СГС/ се установило, че тежката черепно-мозъчна травма е обичайна причина за поява на посттравматична епилепсия. Позовава се на Споразумението по нохд 21375/2016 г. на СРС, НО, 19-ти състав. Счита, че е доказал наличието на ексцес в здравословното му състояние. Сочи, че диспанзеризацията е по воля на пациента, а не била задължителна. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД вредите подлежали на пълно обезщетяване. Твърди се, че това новонастъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца не било обезщетено с предходното съдебно решение. Още повече, че травматичната епилепсия в случая била настъпила 5 години след инцидента, състоял се на 17.07.2016 г. Относно присъдения от СГС, размер на обезщетението, сочи, че уврежданията са трайни и необратими. Прогнозата била неблагоприятна. Претендират се разноски.

В хода по същество се позовава на заключението на приетата пред въззивната инстанция повторна съдебно-медицинска експертиза, която според въззиваемия потвърждавала изводите на вещите лица, изслушани пред СГС.

5

Сочи, че дадените от вещото лице д-р П. при изслушването си от въззивната инстанция, разяснения били ясни и подробни; заключението било обосновано, мотивирано и правилно. Навежда довод, че със СПН се ползва само диспозитива на съдебното решение, не и мотивите му. В този смисъл неоснователен се явявал довода на въззивника, че ищеца вече е бил овъзмезден. В случая ексцесът се бил появил в края на 2021 г.; състоянието било потвърдено от представените по делото медицински документи. Сочи, че пароксизмалната активност може да се установи единствено по време на епилептичен припадък, а в случая ЕЕГ било извършено една седмица след това. Счита, че медицинските лица оказали първа помощ на ищеца нямали специални познания в областта на конкретното заболяване, но същите били описали в медицинските документи състоянието на ищеца: „Гранд Мол припадъци с малки припадъци или без тях…“състояние след припадък“.

Доколкото диагнозата на ищеца все още към този момент не била изяснена, то поради това бил налице различен запис на кода по МКБ в медицинската документация. Едва след получаването на втория припадък на 26.03.2022 г. и извършените медицински изследвания в Болница „Токуда“ била поставена окончателната диагноза с МКБ код G 40.2 - локализирана /фокална/ сиптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично генерализиращи припадъци. Тази диагноза не подлежала на диспансерно наблюдение, което било потвърдено от вещите лица д-р П. и д-р М.. Сочи се, че все още нямало сигурен метод за избягване на това тежко усложнение. Наличието или липсата на рецепта за конкретно лекарство нямало значение относно валидността на заключенията на вещите лица за диагнозата на заболяването му. Самата диагноза била потвърдена многократно. Счита, че съдебните експертизи следва да бъдат кредитирани като обективни, обстойни, обосновани и компетентно изготвени, особено това депозирано от вещото лице д-р П..