Решение № 327 от 15.09.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ц.

Членове:

Даниела Росенова

Маргаритка Шербанова при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600238 по описа за 2023 година С присъда № 23 от 01.11.2022 г. постановена по НОХД № 533/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, 6-ти първоинстанционен наказателен състав, подсъдимият Г. Т. Г., български гражданин, разведен, със средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** и нает адрес с.

***, ул. „***“ № **, е признат за виновен в това, че на 04.03.2021 г. около 17:45 часа, на първокласен път I- 1 км., в района на км. 197, с посока на движение от с. Врачеш към гр.

Ботевград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобила марка „БМВ“, модел „ХЗ“ с peг. № ********, син на цвят, собственост на С. Ц. Р., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3.29 промила, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.5, ал.3 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда; чл.42, ал.1 от ЗДвП „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: - т.2 „след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“;

1 чл.42, ал.2 от ЗДвП „Водач, който изпреварва, е длъжен: - т.2 когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл.43 от ЗДвП „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: - т.4 при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като предприел маневра изпреварване на движещо се в дясната пътна лента моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ с peг. № ********, без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, където създал опасност за движещия се в тази лента лек автомобил „Нисан“ с peг. № ********, не се завърнал безопасно в напуснатата пътна лента, поради което последвал удар между управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“ и движещия се пред него в дясната лента за движение лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ********, управляван от Н. Т., и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н.. Д., с ЕГН **********, от гр. Правец, пътник в лекия автомобил марка „БМВ“, модел „ХЗ“ с peг. № ********, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, б.

„б“, пр.1-во, вр. ал.1, б.„в”, пр.1-во, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, при първоначален /общ/ режим, като от така определения срок на наказанието, съдът е приспаднал, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, времето, през което подсъдимият Г. Т. Г. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

На основание чл.343г от НК, подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 /седем/ години, като на основание чл.59, ал.4 от НПК, от срока на това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен, по реда на чл.69а от НПК, от възможността да упражнява това право.

В тежест на подсъдимия Г., на основание чл.189, ал.3 от НПК, са възложени и сторените по делото разноски, от които 4511.80 лева - в хода на досъдебното производство разноски и 491.61 лева осъществени от СОС разноски, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

В законоустановения срок, първоинстанционната присъда е обжалвана от защитника на подсъдимия Г. Т. Г. и от поверениците на частните обвинители М. Ц. Д. и Н.

С. Д..

В депозираната жалба от защитника на подсъдимия Г. се навеждат доводи за несъответствие на приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка със събраните в хода на съдебното следствие доказателства, недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, а отмерения срок от 5 години на наказанието „лишаване от свобода“ – непочиващ на никакви преки доказателства.

Според защитника, нито едно от доказателствата, приложени по делото, не 2 установявали, че автомобила, с който е реализирано ПТП-то, довело до смъртта на Д. Д., е бил управляван от подсъдимия Г..

В обясненията си пред първоинстанционният съд, Г. бил заявил, че автомобила му „БМВ – Х3“ с рег. № ********, е с десен волан, многократно бил управляван от неговия приятел - покойният Д. по негови настоятелни молби. Тъй като били приятели, често се събирали в компания, където употребявали значително количество алкохол, като това се било случило и в деня на произшествието. В деня на ПТП-то, подсъдимият и пострадалият пътували с автомобила от с.*** за гр.Ботевград, като е шофирал подсъдимият, а пострадалият Д. се е возил на предната лява седалка. След изхода от селото, след настоятелни молби от страна на Д., Г. му бил преотстъпил управлението на автомобила. И двамата са били със значителна концентрация на алкохол в кръвта, а именно 4,5 промила при Д. и 3,29 промила при Г., установени със СХЕ. Високата концентрация на алкохол и при двамата се дължала на факта, че Д. бил пил ракия още преди да се срещне с подсъдимия Г. пред хранителния магазин в с.***, където двамата се срещнали и продължили с употребата на алкохол.

Защитникът не отрича факта, че в деня на ПТП-то - 04.03.2021 г., автомобила е бил управляван от подсъдимия Г., но възразява срещу свидетелските показания на майката на Д., които били противоречиви, пристрастни и неверни, а именно, че в деня на ПТП-то Д. не бил употребил алкохол; че подала сигнал в полицията за това, че от с.*** тръгва автомобил, управляван от пиян шофьор. Поради тази причина защитникът прави искане, показанията на тази свидетелка да не бъдат кредитирани от въззивният съд.

Защитникът цитира заключението на СМЕ на труп № 186/2021 г., коментиращо установената концентрация от 4,56 промила у Д., че „При тази концентрация на алкохол в кръвта, смъртта на починалия може да настъпи независимо от вида и степента на травмите“.

Защитникът не отрича показанията на свидетелите Д., Д. и Р., че в с.*** от центъра, към изхода на селото, автомобила е бил управляван от подсъдимия, а Д. се е возил до него на предната лява седалка, както и, че двамата са били пияни, но твърди, че по думите на свидетелите П. П. и Р., още пред магазина в селото, където и Д. и Г. са пиели, Д. е молил подсъдимия да му даде да управлява автомобила. От обясненията на подсъдимия пък, ставало ясно, че Д. продължил с тези молби още докато пътували в селото и излизайки от него в посока към град Ботевград, пред чешма разположена на около 100 метра от селото в дясната страна на пътя, Г. спрял автомобила и позволил на пияния Д. да го управлява, като именно той реализирал ПТП-то на входа на град Ботевград.

Защитникът поддържа тезата, че никой от разпитаните по делото свидетели не могъл да посочи и разпознае, кой именно е управлявал автомобила от изхода на село Врачеш до мястото на реализираното произшествие. В подкрепа на тезата си, цитира заключението на видеотехническа експертиза № 164, според което заснетите кадри от записващите видеоустройства, разположени в селото и останалия маршрут на автомобила не са годни, за идентифициране на водача на автомобила.

3

Защитникът не отрича доброто състояние на пътя между село Врачеш и град Ботевград, както и високата скорост и безумното управление на л.а. „БМВ- ХЗ“ с ДК № ********, потвърдено и от свидетелите Т., Т., Д. и Н., но оспорва заключението на КСМАТЕ, че от техническа гледна точка произшествието се дължи на субективните действия на подсъдимия Г., тъй като това заключение на вещите лица било оборено в хода на съдебното следствие, тъй като при разпита им, те обяснили че за този си извод, използвали материалите по делото и същия не почивал върху технически познания. В нито една от назначените експертизи не било посочено кой именно е бил водача, реализирал пътнотранспортното произшествие.

Макар и изготвената СМЕ на ВД чрез ДНК № 23/2021 г. да е установила, че по текстилната част от въздушната възглавница, от десния волан и текстилна част от въздушна възглавница иззета от лявата част на таблото на автомобила има наличие на кръв от подсъдимия и липса на такава от Д., това не доказвало че Г. е управлявал автомобила. При катастрофата автомобила бил извършил сложни ротационни движения около оста си и тази на пътната настилка. Съвсем логично било телата на Г. и Д. да са били в хаотично движение и да са се удряли в различни части на автомобила, което обяснявало и обстоятелството, че при вече обърнатия автомобил, и Д., и Г. са се намирали в лявата му част. Това твърдял и свидетелят Д.. Следователно, съвсем естествено било кръвта от обилно кървящия Г. да попадне в различни части на купето. Кръв по тялото на починалия Д. не била установена, съгласно заключението на СМЕ на труп, което обстоятелство обяснявало липсата на такава по въздушните възглавници.

Молбата на защитника е въззивният съд да не кредитира заключението на СМЕ № 46/2021 г., част от чието заключение е, че травмите, получени по подсъдимия са от отварянето на въздушната възглавница на шофьорското място, защото на въпрос от защитника към експерта, ако подсъдимият бе седял на предна лява седалка, при отворената и там въздушна възглавница би ли получил такива наранявания, каквито е получил на шофьорското място, отговорът на вещото лице бил утвърдителен.

В обобщение защитникът не оспорва извода на държавното обвинение, че престъплението е извършено виновно при форма на вина небрежност, но оспорва авторството на деянието, с твърдението, че автомобила е управляван от починалия Д. и именно той е предизвикал пътнотранспортното произшествие.

В заключение, защитникът моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава, по отношение на подсъдимия Г.. В условията на алтернативност, защитникът моли за изменение на присъдата, в посока намаляване срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“, тъй като определените от Софийски окръжен съд 5 години лишаване от свобода, били прекалено завишено наказание, несъответстващо на степента на обществена опасност.

В допълнителното, писмено изложение към въззивната жалба, защитникът повтаря исканията си за отмяна на осъдителната присъда и оправдаването на подсъдимия, както и изложените във въззивната жалба доводи, в подкрепа на тези искания. В допълнение 4 коментира свидетелските показания на Д. Д. като ненадеждни, защото макар и да е била видяла подсъдимия да шофира автомобила, заедно с пострадалия Д., в посока към изхода на с.***, тя не била видяла спирането на автомобила на чешмата, непосредствено намираща се на около 200 метра от изхода на селото към град Ботевград и поемане на управлението на същия от пострадалия Д., т.е. не била видяла кой шофира извън селото. Тя не била и очевидец на спирането на автомобила и поемане на управлението му от пострадалия Д., защото след изпреварването й от джипа, управляван от Г., тя нямала никакъв интерес да ги наблюдава. Поради това, съдът неправилно и необосновано приел, че времето през което Д. забелязала изпреварващият я автомобил в с. Врачеш до реализираното ПТП от същия е прекалено малко, за да се осъществи смяната на водача Г. с приятеля му Д.. От показанията на Д. пред съда не станало ясно какъв е времевия период от момента на изпреварване на автомобила на Д. до времето на реализираното ПТП.