Решение № 14 от 30.03.2026, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тополовград, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100813 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “********” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, чрез юрисконсулт П. Ц., против С. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***********.

С Определение № 18/08.01.2026 г., производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и с последващо Определение № 73/13.02.2026 г. е възобновено.

Ищецът твърди, че е сключен Договор за потребителски кредит между „Стик Кредит“ АД, в качеството на кредитодател и ответника като кредитополучател на 07.03.2022 г. при условията на ЗПФУР. Процедурата за сключване на договори от разС.ие се твърди, че е изпълнена от страна на ответника, в резултат на което на последния е отпуснат кредит по силата на който е получена сумата от 400 лева, която Д. е следвало да върне на вноски в срок до 06.04.2022 г., при условия и по ред посочен в погасителния план към договора. В Договора се твърди, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, и ГПР в размер на 48,63%.

На 22.03.2024 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания/цесия/ с който „Стик Кредит“АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „********“ ЕООД. Претендира се длъжника да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия с получаването на препис от исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че ответника Д. не е изпълнил в срок задълженията си и към момента на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено. Поради което е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.

№ 1529/2025 г. по описа на РС-Разград и тъй като на длъжника заповедта е връчена чрез уведомление по чл.47 от ГПК, съдът е указал възможността на ищеца да предяви установителен иск, поради което се предявява такъв.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответника С. Н. Д., че последния дължи на “********“ ЕООД парично вземане в общ размер от 204,52 евро/двеста и четири евро и 52 цента/- паричната равностойност на 400 лв., представляваща главница дължима по Договор за кредит № 801311 от 07.03.2023 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 22.08.2025 г., до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчена на ответника на 04.12.2025 г.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор и не е взето становище по иска. За насроченото съдебно заседание ответника е призован редовно, като последния отказва да получи призовката и този отказ е оформен съгласно изискванията на ГПК; не се явява в съдебно заседание без да е посочил уважителни причини за това и не изпраща представител, нито пък е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът чрез своя представител в писмено становище – молба преди съдебното заседание по съществото на делото е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – договор за потребителски кредит № 801311 от 07.03.2022 г., ведно с 2 приложените Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити; договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.03.2024 г.; разписка за усвоена сума и уведомление за цесия и находящите се по ч.гр.д.№ 1529/2025г. на РС-Разград, го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 81/17.02.2026 г.

По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.

По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл.239 ал.1 т.2 от ГПК, у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявеният иск, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявения иск в размера, който се претендира.

Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по 3 заповедното производство общо в размер на 18,81 евро – парична равностойност на 36,79 лева – включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 76,69 евро – парична равностойност на 150 лева - включващи 50 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.

Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.

240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца “********” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, чрез юрисконсулт П. Ц., против С. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***********, КАТО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Н. Д., че последния дължи на “********“ ЕООД парично вземане в общ размер от 204,52 евро/двеста и четири евро и 52 цента/- паричната равностойност на 400 лв., представляваща главница дължима по Договор за кредит № 801311 от 07.03.2023 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 22.08.2025 г., до окончателното заплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати на" ********" ЕООД направените по делото разноски по заповедното производство, общо в размер на 18,81 евро /осемнадесет евро и 81 цента/, както и разноски по делото по настоящото производство общо в размер на 76,69 евро/седемдесет и шест евро и 69 цента/.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тополовград, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100813 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “********” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, чрез юрисконсулт П. Ц., против С. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***********.

С Определение № 18/08.01.2026 г., производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и с последващо Определение № 73/13.02.2026 г. е възобновено.

Ищецът твърди, че е сключен Договор за потребителски кредит между „Стик Кредит“ АД, в качеството на кредитодател и ответника като кредитополучател на 07.03.2022 г. при условията на ЗПФУР. Процедурата за сключване на договори от разС.ие се твърди, че е изпълнена от страна на ответника, в резултат на което на последния е отпуснат кредит по силата на който е получена сумата от 400 лева, която Д. е следвало да върне на вноски в срок до 06.04.2022 г., при условия и по ред посочен в погасителния план към договора. В Договора се твърди, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, и ГПР в размер на 48,63%.

На 22.03.2024 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания/цесия/ с който „Стик Кредит“АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „********“ ЕООД. Претендира се длъжника да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия с получаването на препис от исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че ответника Д. не е изпълнил в срок задълженията си и към момента на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено. Поради което е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.

№ 1529/2025 г. по описа на РС-Разград и тъй като на длъжника заповедта е връчена чрез уведомление по чл.47 от ГПК, съдът е указал възможността на ищеца да предяви установителен иск, поради което се предявява такъв.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответника С. Н. Д., че последния дължи на “********“ ЕООД парично вземане в общ размер от 204,52 евро/двеста и четири евро и 52 цента/- паричната равностойност на 400 лв., представляваща главница дължима по Договор за кредит № 801311 от 07.03.2023 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 22.08.2025 г., до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчена на ответника на 04.12.2025 г.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор и не е взето становище по иска. За насроченото съдебно заседание ответника е призован редовно, като последния отказва да получи призовката и този отказ е оформен съгласно изискванията на ГПК; не се явява в съдебно заседание без да е посочил уважителни причини за това и не изпраща представител, нито пък е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът чрез своя представител в писмено становище – молба преди съдебното заседание по съществото на делото е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – договор за потребителски кредит № 801311 от 07.03.2022 г., ведно с 2 приложените Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити; договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.03.2024 г.; разписка за усвоена сума и уведомление за цесия и находящите се по ч.гр.д.№ 1529/2025г. на РС-Разград, го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.