Решение № 675 от 01.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2045/2024
- Вид
- Решение № 675
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 23.08.2024
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 675 гр. Б., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202045 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на Д. И. И., ЕГН ********** против наказателно постановление № 22-0769-003679 от 26.01.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Б., с-р Пътна Полиция Б., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
В депозираната жалба още в нейното начало са посочени двете нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран, но с жалбата жалбоподателят оспорва изложената фактическа обстановка и че наказателното постановление е незаконосъобразно, подробно излага аргументите си, че липсва нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което моли за отмяна. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, депозира писмено становище.
За Административнонаказващия орган не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима като предвид заявеното още в началото на жалбата, че се оспорва НП и са посочени двете нарушения, съдът приема, че НП се обжалва в цялост.
На 16.10.2022г. около 11:30 часа в гр.Б. ул. „О.” на ПВ „З.” в посока кв. „Л.” св. Н. А. изпълнявал служебни задължение като мл.автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР Б. като трафикът бил интензивен във връзка с провеждано събитие в гр. Б. „П. Б.” и паркирането било затруднено. Жалбоподателят Д. И. се придвижвал с лек автомобил БМВ М 3 с рег. № ... като при движението си и в следствие на трафика свидетелят А. възприел, че И. нарушил пътна маркировка М-1 и навлязъл в лентата на насрещно движение като преценил, че е създал реална предпоставка за ПТП с движещото се срещу него МПС. При проверката не представил контролен талон към СУМПС.
1
Бил му съставен АУАН за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 100 (или 101), ал.1, т. 1 ЗДвП като вписал, че има възражения и представил такива в срока по чл. 44 ЗАНН като твърди, че бил подведен от служители и от техните жестове, подробно излага съображенията си. Била извършена проверка и било прието, че няма нарушения при съставяне на АУАН.
Въпреки възражението на 26.01.2023г. било издадено НП, с което наказващия орган възприел фактите от АУАН и санкционирал Д. И..
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които взаимно се допълват и не поставят под съмнение така установените факти.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира обаче, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че нарушението не е доказано.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, който предвижда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП наименованието М1 "Единична непрекъсната линия" - М1 означава - На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.
С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници - "BUS" лента.
Символът "BUS" се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище.
В случая от показанията на свидетеля и от изложените в жалбата и възражението съображения става ясно, че на място действително е имало маркировка М1 обаче остана неизяснено по делото каква точно маневра е била извършена от страна на жалбоподателя и как е била нарушена пътната маркировка. Съгласно даденото определение – „На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат” – в случая наказващия орган не е посочил дали се касае за застъпване или за пресичане. Изобщо при съставяне на АУАН не са посочени конкретните действия, с които водачът се твърди да не е спазил забраната да не застъпва или пресича маркировка М1.
Освен това с наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ЗДвП - наказва се с глоба в размер 150 лв. който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Т.е. в отговорност на жалбоподателя се вменява не само нарушаване на пътна маркировка, но и на пътен знак, каквито фактически твърдения липсват въведени в АУАН и в НП. Касае се за съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя да разбере при какви точно фактически твърдения му се вменява нарушение на закона, поради което наказателното постановление на това основание е незаконосъобразно.
На следващо място за съставомерност на поведението като административно нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП следва да се установи, че в резултат на нарушението трябва да е създадена непосредствена опасност за движението. В случая не е доказано, че в резултат на „нарушената” пътна маркировка водачът да е създал непосредствена опасност за движението във вид на посочената в НП предпоставка за ПТП. Не е посочен друг автомобил или движение, движението е било изключително бавно като свидетелят заяви, че се е придвижвал пеш след водача на автомобила.
Ето защо по мнение на съдебния състав наказателното постановление подлежи на 2 отмяна като незаконосъобразно и неправилно, а също така и като недоказано, при липса на ясно въведени фактически твърдения за поведението на жалбоподателя и при квалификацията за това, че е имало и пътен знак, а такива твърдения липсват в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП следва да се посочи, че тази разпоредба е вписана ясно едва в НП, а в АУАН върху нея са налице зачерквания като не е ясно как е била разяснена на нарушителя и липсва негов подпис срещу поправката, за да стане ясно с какво съдържание е бил запознат. Отделно от посоченото, с измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., отпадна задължението на водача на МПС да носи контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. От това следва, че е отпаднало задължението да се носи контролен талон и с това и наказауемостта по отношение на Д.ието за неносене на контролен талон, макар същото да е попадало под административно-наказателния състав на изменената разпоредба към датата на извършването му.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските, в случая право на разноски има жалбоподателя, но той не претендира такива, поради което не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-003679 от 26.01.2023г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Б., с-р Пътна Полиция Б., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 ЗДвП на Д. И. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 150 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП на Д. И. И. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Б. в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3